Philosophical - Poetry

По реката от време 🇧🇬

Как вали!...А върви посивелият ден
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби, ...

ДИС

Poetry » Philosophical

2020-05-28T15:50:42+03:00 837 6 10

Не се страхувай! 🇧🇬

Недей да се страхуваш! Неизбежно!
(И в другия живот ще ти се случа)
Не ми остава време за надежди
и вярата в това да съм послушен.
От време, пропиляно във очакване, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-28T15:47:21+03:00 797 7 4

Вечното Завръщане...2 🇧🇬

Вечното Завръщане...2
Веднъж заминах сáмо,
а цял живот се връщам -
като Атлас през рамо
Земята мъкнещ всъщност... ...

jollyroger

Poetry » Landscape, Philosophical, Other

2020-05-28T15:41:14+03:00 685

Дори не знам защо 🇧🇬

Дори не знам защо се развилнях -
понякога съм зла и невъзпитана.
Разбивам думи и мечти - на прах,
пътеките умират - от преплитане.
На себе си докрай изневерих ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-05-28T10:15:47+03:00 725 12 16

Време, Вечност и Вселена... 🇧🇬

Време, Вечност и Вселена...
преди 13.8 милиарда (земни) години всичко
е започнало с Големия взрив
Това са: Философски категории,
които със космически размах ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2020-05-27T13:51:09+03:00 1.2K 2

Почти любов... 🇧🇬

Уроци на съдбата ли? Не мисля.
Живота ни раздаде други карти.
Седяли сме в средата посред нищото.
Сега сме си логични. Не хазартни.
И, колкото смълчан да е покоят, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-27T07:41:17+03:00 966 7 7

Мрак 🇧🇬

И тъй, мракът пак чука на вратата,
Казвам си ‘Пусни го, нека постои!’.
Трови ли наистина душата или я лекува бавно, с болка?
Отрова ако е ще знам, трябва време, за да разбера,
Колко всъщност черно става във душата. ...

MHY

Poetry » Philosophical

2020-05-27T07:35:29+03:00 709

Наричане 🇧🇬

Да бъдеш от кошмарите, събудена!
Наяве да си блага и смирена!
Във мене тъй дълбоко да си влюбена,
обичана със жар и споделена!
Вземи си залъче от обредния хляб, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-27T07:15:15+03:00 852 5 1

Извън 🇧🇬

Изобщо не живея в приказка,
но се научих приказно да скитам,
без пътища, без знаци, без пътеки,
където даже птици не прелитат.
Където обитават Боговете ...

щураче

Poetry » Philosophical

2020-05-26T22:10:00+03:00 938 5 6

Ще кажа само... 🇧🇬

Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш. ...

anabel7

Poetry » Philosophical, Strict forms

2020-05-26T12:52:29+03:00 1.1K 6 9

Тайно място 🇧🇬

Бъди тук за мене
когато се чудя
дали да съм тази
или някоя друга.
Или твоята слабост, ...

Dayanna

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-26T12:48:05+03:00 1.1K

Свободен 🇧🇬

Разбити са всички врати
и всички прозорци са счупени.
Отвсякъде вятър свисти
и къса от мозъка струпеи.
На тухли са всички стени, ...

Ramadan1995

Poetry » Philosophical

2020-05-26T12:38:16+03:00 1.9K 6 31

Моят първи 24 Май – спомен от село (5-6 годишен) 🇧🇬

Моят първи 24 Май – спомен от село (5-6 годишен)
Портретът бе окичен с венци.
Върбови клонки сплитаха листа.
Светите братя – първенци
грееха всред китки от цветя. ...

botyo

Poetry » Philosophical, Civic

2020-05-24T23:13:28+03:00 1.2K

Живееш ми се! 🇧🇬

Не ме търси във тихи ветрове,
във капките на пролетния дъжд.
Във цвят липа или в лале.
Не, няма ме и в цъфналата ръж.
Аз идвам след дълбокия ти сън. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-24T22:46:24+03:00 966 3 4

Бяло 🇧🇬

Ще яхна бялата си шия.
Дано не ме споходи старостта.
И да ме отърве от тия.
Безумия.
Откъснати цветя. ...

ВелинаКараиванова

Poetry » Philosophical

2020-05-24T22:37:59+03:00 1.9K 2 3

Кое е ценно? 🇧🇬

Ще подадеш ли ти ръка
на човек в беда, в нужда,
ще утешиш ли друг в тъга,
или думата "добро" за теб е чужда?
Би ли предал приятел ...

hcs

Poetry » Philosophical

2020-05-24T22:19:05+03:00 978

...покълва пак доброто - непогазено 🇧🇬

Животът ни е овехтяла книга
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.
Животът ни е листи избледнели ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-05-24T14:31:24+03:00 613 8 9

Звезда от корени 🇧🇬

Пречупен ствол над пропастта виси...
О,колко ярко отстояние
от всички висоти или вини,
от прах,падения,сияние!
Отчаян пукот,шепот на листа ...

gamarima

Poetry » Philosophical

2020-05-23T23:57:09+03:00 1.5K 6

Обида 🇧🇬

Колко струва една дума, човешка...
Обидната, тя толко боли!
Изказана с подла, груба насмешка,
цял живот на сърцето тежи.
Остава си вечно някъде скътана, ...

ИлианаМаринкова

Poetry » Philosophical

2020-05-23T23:15:02+03:00 1.2K 2 1

Не търся истина в простаците 🇧🇬

Скрита съм дълбоко в представите си
отвели ме някъде насън
неусетно ме пробуждат и проявите
нанесени с виртуален гръм
Ужасена съм жестоко от лукавите ...

kleopatrasv

Poetry » Philosophical, Civic

2020-05-23T23:10:49+03:00 1.5K 3 1

Листопад 🇧🇬

Иде есен и всичко пожълтява,
за студена зима приготвя се всеки.
И дядо на внучето разправя
как всяка зима се строят пътеки.
Разказва му: "Аз на твоите години ...

РандиМаслен

Poetry » Landscape, Philosophical

2020-05-23T23:09:58+03:00 906

Пиетет... 🇧🇬

Пиетет...
За да рисуваш морето трябва да си самотен,
безбрежно самотен...
Иван Айвазовски
Когато ми е тъжно и самотно, ...

jollyroger

Poetry » Philosophical, Other

2020-05-23T23:05:32+03:00 783 2

В човешка кожа 🇧🇬

Като ги гледам тия дракони
ми замирисва на кръв човешка.
Не ми е до галене и прегръщане,
зверчета без милост и грешка.
Като ме гледат полусмирена, ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2020-05-23T23:03:48+03:00 859

Заменѝм 🇧🇬

Голямо чудо, че ще ме загубиш.
Не съм спасителната глътка въздух.
Вода не съм, ни светло бъдеще.
Закъснявам даже и за късното.
Не съм гора или морето. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-23T07:42:56+03:00 1.3K 2 8

Сънена искрица 🇧🇬

Сънена искрица
Уморен от днешния тежък ден,
легнал аз да спя,
извикал някой весел спомен,
започнах да мечтая. ...

РандиМаслен

Poetry » Philosophical, Other

2020-05-23T07:38:17+03:00 1.1K

Отделяне 🇧🇬

Откроява се светът
като се отделя от досегашните си
стени.

vitality2

Poetry » Philosophical, Eastern forms

2020-05-23T07:37:12+03:00 1.4K 4

Дали аз за теб закъснях 🇧🇬

Дали сме в желания свят
или още сме в началото на едно преоткриване
дали усещаме вече съдбоносния знак
или да излезем пред завесата се страхуваме
дали сме заедно или разделени пак ...

kleopatrasv

Poetry » Philosophical

2020-05-22T23:22:07+03:00 1.3K 1

Съвест 🇧🇬

Седя си аз в ъгъла на съвестта
Оглеждайки се за решение
Дали да се отдам на гореста
Или на егото да дам давление.
Голям съм вече за промени ...

hari36

Poetry » Philosophical

2020-05-22T17:04:54+03:00 931

Изгубен дух 🇧🇬

Поробена птица е нашият дух,
заключена в тяло, нямащо нюх,
подтиска ни всеки духовен инстинкт,
всяко предчувствие открито за миг.
Забравили, не виждаме даден ни знак, ...

Ирра

Poetry » Philosophical

2020-05-22T13:32:21+03:00 1.1K

Нощ в Пустинята 🇧🇬

Нощ в Пустинята...5
Денят преминал в жега разгневена
на залеза смутено се усмихна –
от палещия огън изнурена
Пустинята във вечерта притихна... ...

jollyroger

Poetry » Landscape, Philosophical

2020-05-22T12:58:21+03:00 711

Опит за слънчев анекдот 🇧🇬

Някой беше заковал
на стената слънце.
Но на тъмно бе живял.
Не пониква зрънце
под изкуствени лъчи. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2020-05-22T11:56:36+03:00 816 9 25

Обич до безвремие 🇧🇬

Обичаш ми се дълго. Като в сага.
Безвременно. Стихийно. Съдбоносно.
Обичаш ми се тъй, че да ти давам
най-верните си отговори без въпроси.
Аз искам да повярваш! Съществувам. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-22T07:33:25+03:00 990 2 2

Защита 🇧🇬

Защита
Потънала в своите мисли,
понякога имам усмивка-преграда.
***
Нищо, че не винаги е юли, ...

pavli

Poetry » Philosophical

2020-05-22T07:33:00+03:00 1.3K 2

На моя гръб сто Юди богатеят 🇧🇬

И като кости в паметта белеят,
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-05-21T22:03:59+03:00 2K 6 8

Неразбран... 🇧🇬

Неразбран...
Неразбран си тръгнах сам
от коледната трапеза.
Ударен с тежък боздуган,
разсърден на човека. ...

РандиМаслен

Poetry » Philosophical

2020-05-21T20:42:46+03:00 1.9K 1

Аз имам само бръмбари - в главата 🇧🇬

В хербариите прашни закарфичена,
случаен лъч се мъча да си хвана.
Започва да ми писва - от обичане,
търпението се превърна в рана.
Дулата отразяват се в зениците ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-05-21T14:38:59+03:00 1K 7 15

Ангел бял 🇧🇬

Издълба в сърцето ми пропаст дълбока,
до горе натъпка я с пареща жар.
Със сълзите, капейки от високо,
загасих този, нестихващ пожар.
Крилете си мои... и тях не опазих, ...

ИлианаМаринкова

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-21T12:34:33+03:00 933 3

Цикличността... 🇧🇬

Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...

jollyroger

Poetry » Landscape, Philosophical

2020-05-21T12:00:37+03:00 1.7K 5 5

Ако искаш... 🇧🇬

Ако искаш, можеш да ми се случиш.
Накрещях се. Измолих. Изплаках.
За два живота напред се научих,
че толкоз те нямам, колкото чаках.
Вече не скитам по пълните гари. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-21T10:33:32+03:00 1.3K 3 1

Кардиограма за самотници 🇧🇬

Когато са ме дялали от камък,
може би било на свечеряване.
Потта попила мъката и само
умората полепнала по дланите.
Небрежно са ошлайфали чертите, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2020-05-20T12:16:03+03:00 1.6K 5 31