Philosophical - Poetry

Един ден 🇧🇬

Годините са цифри на хартия...
А колко жив си определяш сам.
Да бъдеш е благословия...
Празнувам тихо в моя храм.
Жена съм се родила... ...

Tankata80

Poetry » Philosophical, Other

2020-03-15T00:02:52+02:00 875 1

Феникс 🇧🇬

Гняв и желание за мъст,
се надигат в мен.
Огънят започна да ме изгаря,
душата ми да се лута и мая.
Исках да унищожа ...

К.И.

Poetry » Philosophical, Free verse

2020-03-14T20:09:00+02:00 1.3K

Влюбена искра 🇧🇬

Да видиш искреност и топлина
в света на вълци и злина.
Да търсиш тишина...
в света на вълци и злина.
Да искаш топъл малък жест ...

limeruna

Poetry » Love, Philosophical, Other

2020-03-14T14:31:56+02:00 732 1 1

Петък 13-ти 🇧🇬

Ах, петък 13-ти, любим си ми,
носиш ни "рестарт" на всички ти.
За дълго вкъщи ще се приберем
и с мислите си ще се съберем.
Любимото кафе ще пием бавно ...

AstineD

Poetry » Philosophical, Civic, Free verse

2020-03-14T11:41:59+02:00 972

Колко струва, Боже, хлябът? 🇧🇬

В рай и ад ще си починем.
Няма време за отпускане!
Ангел чака - да преминем.
С лудо, шеметно препускане.
Дявол - клекнал сред блатата, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-03-14T09:59:14+02:00 535 7 13

Омръзна ми... 🇧🇬

Омръзна ми да бъда междучасие.
Резервен романтичен вариант.
За някого на егото, украса.
Спасителния пояс в океан...
До гуша ми дойде от страховете ви. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-14T08:34:01+02:00 652 1

Мисия 🇧🇬

Недей се разсейва, Поете!
Ръката недей си отдръпва
от пулса на болния свят!
Линее сърцето му клето...
Ти бе на скала непристъпна. ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2020-03-14T08:17:53+02:00 880 5 10

От ей сега... 🇧🇬

От точно, ей сега не ви обичам!
Без капка сантимент и изключения.
И себе си, естествено. Излишно е.
И никому не давам обяснение.
Не искам кадифе и пеперуди. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2020-03-13T08:36:46+02:00 634 1 2

Когато майките... 🇧🇬

Когато майките...
Когато майките вече не влизат,
в живота на порасналите деца.
Когато нямат нужда от нея
и рядко чуват дума добра. ...

димитрова

Poetry » Philosophical

2020-03-12T23:12:35+02:00 926

Депо за сърцето ми. 🇧🇬

Където и да тръгна съм пристигал,
но все ме помнят, като заминаващ.
На гара сякаш, заприличал,
с вагон за, вечно не оставащи.
Не се научих на пътуване. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-12T23:00:59+02:00 725 2 4

Да направя и за останалите място 🇧🇬

С пълни шепи загребах от нежността,
и ухание дъждовно изпих до дъно,
всички лоши мисли изплисках настрана,
и събудих усмивките набързо.
По ръцете ми полепна доста от страстта, ...

kleopatrasv

Poetry » Philosophical

2020-03-12T22:55:12+02:00 1.5K

Последният месия 🇧🇬

Очите си затваряме сами,
за лошото, което ще се случи,
душата ни - наплашено е куче,
и тихо безразличие ръми.
Себичност злобно зъби се, ръмжи, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-03-12T10:27:10+02:00 621 5 13

Последната илюзия 🇧🇬

Уморих се от несбъднати любови.
Проекти за щастливо разминаване.
От хладни до замръзване, особи,
"объркали", че взимане е даване...
Накрая осъзнах самодостатъчност, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-12T09:05:41+02:00 607 1 1

Пътят на Душата 🇧🇬

Колко нощи безлунници
свивах в шарена кърпа?
Пазих ги кротко за празници,
в сърцето ги скътах за дълго.
Ходех по чуждите друмища, ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2020-03-11T18:04:59+02:00 1.2K 1 2

На едно светулково Ангелче 🇧🇬

Една прашинка тъжна и самотна
във шепите на времето проплака.
Но аз дочух сподавения вопъл
и вече знаех тя че мен е чакала.
Приличаше на мъничка светулка, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2020-03-11T15:37:20+02:00 719 3 7

Мъдростта на идиота 🇧🇬

И не остана нито камък,
срути се селската ни черква,
свещените скрижали - с пламък,
написал Бог. Човек зачерква.
Пропи се попът и повръща, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-03-11T10:26:00+02:00 590 7 17

Времето*... 🇧🇬

Времето*...
Когато във лятната вечер далече
ме води объркана в транс мисълта,
решавам, че време отдавна е вече
да тръгна след нея възторжен в нощта... ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2020-03-10T16:29:57+02:00 656

Мечта за цялост 🇧🇬

Полубрат и полусестра,
полумайка и полубаща,
с една дума - полурода!
Полуистина и полулъжа,
полумъж и полужена. ...

palenka

Poetry » Philosophical, Civic

2020-03-10T12:24:36+02:00 926 2 14

Живот 🇧🇬

Птиците пеят,
дъждът си вали.
А хората живеят,
както преди.
Има нещо ,различно, ...

БелияРицар

Poetry » Landscape, Philosophical

2020-03-10T12:07:46+02:00 1.1K

Предъвкани мълчания. 🇧🇬

Ужасно искам да те заболи!
И адски съжалявам за очите ти.
Защото цял живот броя сълзи,
във погледи от необичане...
Аз днес съм наранена птица. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-10T10:33:46+02:00 726 1 4

Очите на лъжата 🇧🇬

Очите на лъжата тъмносиви,
по детски сякаш искрено блестят,
изглеждат натъжени и красиви,
наивните им вярват всеки път.
Тя в злато и коприна се облича ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-03-10T08:57:00+02:00 1.2K 6 12

Уморен съм 🇧🇬

Уморен съм от тази съдба,
не живот, а безумна корида.
Всеки ден е позната война,
всяка нощ - забранена Колхида.
Нямам скъсани ризи за даване, ...

Eipril

Poetry » Philosophical

2020-03-09T12:07:57+02:00 1.4K 2 3

Бъдеще... (фентъзи) 🇧🇬

Бъдеще...
(фентъзи)
Получили Живот назаем
мечтаем си през Вековете,
все някога да разгадаем ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2020-03-09T11:49:18+02:00 810

Непокорна молитва 🇧🇬

С душата си, взор към небето обърнала,
земята прегръщах – добра и красива.
Сънувах Луна, плачех, че съм се върнала,
садях стих, след стих там – в небесната нива.
Прости ми, мой Отче, че съм се съмнявала ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-03-09T10:36:34+02:00 600 3 8

Човек 🇧🇬

Човекът без думи е просто съд,
в който тече и бие студена кръв, обвита в плът.
Сам-самичък се разпъва на кръст,
щом срежат пъпна връв.
Човекът е щастие, но и омраза, ...

Nevium

Poetry » Philosophical

2020-03-08T22:02:15+02:00 779 1

Къде си ти 🇧🇬

Почивката дойде след тежък ден,
изненадващо почука на вратата!
И каза, че съм още млад и може би зелен,
за да си продам на дявола душата..
Душа която някак остарява, ...

krasimirest

Poetry » Philosophical

2020-03-08T21:49:31+02:00 1K

Любовта обича смелите! 🇧🇬

Не влизай във живота ми за проба!
Сърцето ми не е експеримент.
На болка издържа и адска злоба
и куцо и сакато го прокле...
Не идвай ако имаш колебания. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-08T07:57:56+02:00 800 6 3

Пъзел с незабравки 🇧🇬

В закърпената дрешка на сумрáка
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.
И времето залитна без посока, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2020-03-07T17:18:56+02:00 768 7 23

Дъжд на инат. 🇧🇬

Вали по февруарски. От инат.
В една неосъзната скучна зима.
Досущ, като разплакан сняг -
порой, тъгата си излива...
И аз валях стихийно. Из ведро. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-07T07:22:08+02:00 724 3 7

Ода за жената 🇧🇬

Жената е едно безспорно доказателство че има Бог.
Нали не вярвате, че Господ ще си губи времето
да прави космат и недодялан екземпляр като мъжа.
Напук на всички притчи за Адама,
аз знам със сигурност, че Господ първо е създал една жена. ...

DGanev

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-06T14:06:09+02:00 2.2K

Аз опитах 🇧🇬

Във всеки има късче звезден прах,
макар че сме родени във калта.
Аз рано тази истина съзнах.
Калта си да изчистя не успях -
такава е човешката душа. ...

Eowyn_Kenobi

Poetry » Philosophical, Civic

2020-03-06T07:30:07+02:00 1.2K 1

Няма връщане... 🇧🇬

Не знам дали те има в моя свят.
Докато разбера, живота мина.
Аз нямам връщане назад.
(Макар, че имам да си взимам.)
Вероятно си на някой остров, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-06T07:28:29+02:00 672 2

Достойният мъж 🇧🇬

И унижен, накаран да пълзи,
той рони вътрешно солени сълзи.
Принуден сол в торба да изяде,
пред други той не ще се издаде.
И може често по корем да лази ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2020-03-06T07:23:12+02:00 908

Глад 🇧🇬

на
този свят
любовен
глад
до ...

rhymefan

Poetry » Philosophical

2020-03-06T07:22:57+02:00 664

Последна инвентаризация на гардероба 🇧🇬

Старото палто е най-удобно, макар и вече тесно.
Бръкнеш в джоба - забравен кестен.
В другия - бонбон за внучето далечно.
Под яката - дом за молците уютен,
а душата в пашкула на хастара е облечена. ...

mihri61

Poetry » Philosophical

2020-03-06T07:19:23+02:00 1K 2

По наследство 🇧🇬

Не съм направен от сълзи и пръст.
Не съм се раждал във такава кал.
Щом костите болят ме в плът,
живота друг човек ми го е дал.
Не вярвам на библейски приказки, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-06T07:18:57+02:00 620 1

Храм 🇧🇬

Вратите на храма отдавна са затворени
и отвсякъде пълзят стонове отровени,
забравено е вече как се палят свещи
и звънът камбанен отказва да се вмести.
Ридаят тишини с молби горещи, ...

kleopatrasv

Poetry » Philosophical

2020-03-06T07:15:16+02:00 1.2K

До внучката на майстор Илия 🇧🇬

Тука е! Ето я бурята!
Пак притъмнява пред взора.
Искам страха си да срутя
като стена на затвора,
който сама построила бях ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2020-03-04T12:41:54+02:00 1.6K 4 14

Цирк 🇧🇬

Под шапитото не расте трева,
мирише на урина и униние.
Дресурата не става хей така -
да щракнеш с пръсти и оле -
без пот и без усилие. ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2020-03-04T08:24:39+02:00 851 3

Остатъци сърце 🇧🇬

Началото дойде. Роди го... краят.
Прераждане? Не вярвам. Още дишам.
Умирания? Броят им не зная.
Равняват се на всичкото обичане...
А ти не се завръщай в мене! Никога! ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-04T08:24:08+02:00 999 5 1