Още твойто име в моя стих горѝ,
шепне, като птица и пее балада,
името ти пазя в звездните корѝ,
времето зад него в пропасти пропада.
Бо̀ри се едничка с забравата тя, ...

Коридорът е прекалено дълъг, упомрачително тъмен, станал е от кога ли жилище на мишки, прилепи и плъхове. Самоизяждане. Мълчание, а после неспирни писъци.Кълбо от нерви, разстояние в полупразното пространство. Дъх на гнило, на песен от оглозгани кости, на кълбо от някогашни страсти.
Трябва да намеря ...

Живее душата прекрасна,
там в гръдта ѝ тясна,
има място за един,
за нея той ще е неповторим.
Биде ден, бидат два, ...

зимата не ни
забравя - вчера - днес - дано
и в бъдни дни

Акцентите
Акцент, това означава внимание, подчертано внимание, внимание с ударение. Например, ако нещо се смята за по-важно от друго нещо, и на него се обръща по-голямо внимание. И тази приоритетност на вниманието на човека произтича от това - какво той обича или предпочита. Трябва да се има пред ви ...

„…всичко, което надхвърля случайността, има смисъл.“
Коджи Сузуки
Дали понякога търсим определени знаци или се чувстваме в предизвестена ситуация, дали намираме обяснение в несъвсем обясними неща и как търсим в своя път онзи смисъл за неговото изживяване? Въпросите могат да бъдат далеч повече от въз ...

ТЯ Е, ГОСПОДИ!
Някой ден ще ти кажа за нея –
тя е стръкчето влажна трева,
тя е вятърче нощем на кея,
лятна рокличка в цвят синева, ...

Тя
не похлопа на вратата
преди да влезе в моя дом.
Като балерина
стъпваше на пръсти. ...

Болният Поет
(на моя приятел Владислав Недялков)
Моля те, Господи, поета ти пази,
сега уви налегнала го е болестта.
От лоши хора и мисли ти го опази, ...

Всеки ден, след нова доза,
народът влиза във наркоза.
Туй не е от днес за вчера -
отдавна спрял е водомера.
, ...

Рукна дъжд и във възлести корени
впримчи стария сринат сайвант.
Побеснели табуни от облаци
овършаха до корен ръжта.
Спотаи се селцето сред сенките ...

И тази нощ за тебе ще си мисля,
ще те сънувам дълго, може би…
Ще те обичам много, вече зная
Вселената със обич ме дари.
Ще бъде пролет чудна във душата ...

/сериен хорър/
Настъпи в мрака
един дилаф,
направи
голям ...

Колко пъти са ме лъгали
с обещания съдбовни.
Колко пъти сама се лъгах
в измислена от мен любов.
Колко пъти се разминавах ...

Ще помълча за малко. не защото
за теб не ми се пее вдъхновено.
Все още е над теб от мен крилото
на нежността ми, бдящо откровено.
Все още е над теб от мен крилото ...

Шегуваме се с щурците -
офертират ни ги за обяд!
Докога ще се съгласяват овците
с безумията - ей затуй ме е яд!

На леля ми
(на Гинка Миленова)
Моята леля добра вече я няма
и тъгата и мъката ми е голяма.
За нея остана ми само спомена, ...

Роди се малка светлина
и в моята душа,
сякаш слънцето изгря.
Растеше тя със скорост на дете,
радваше ме като свещица, ...

седя на стъпалата пред дома си
оглеждам се
въртя се нервно в кръг
за миг потъвам в телефона
(бездна на забрава) ...

Чаша, ракия, нощ, звезди...
Някой самотен пред телевизор седи.
Гледа ли, слуша, не знам,
но виждам, че е сам. Вечер!
Тъга, тъмнина, самотни очи, ...

Отприщи душата свойте вопли,
в раздиплената бледа ранина.
Денят въздиша с улиците топли,
в отронена, безплътна синева.
С надеждата ми стихнала в очите, ...

Днес премръзнала явно прегракнало би
отдалече църковна камбана.
леден вятър без жалост подхвана,
гръмки звуци, но с кухи до болка съдби.
А за вярващи май е студено, дори ...

Метаморфоза
Дали любовта ни зедно с нас остаря?
Пеперуди не пърхат отдавна в стомаха ...
Дали уморена на крилете им отлетя
или се спотайва в тихо кътче в душата? ...

7 ГРАМА ДУША
... започна вече всичко да ми втръсва, това ли доживях на старини? –
Планетата ни стана адски мръсна! – убийства, глад и болести, войни,
навред цари световната измама, че ще се будим Happy Every Day! –
душата в нас е само седем грама, и тъпчат я – Злодей подир Злодей, ...

Като скитник приведен и блед
животът бавно, уморено върви.
И все така бавно крачи напред,
но на едно място отдавна стои.
Бездомникът е печално сърдит ...

/хроника от края на миналия век/
Ако някой ти каже, че в моето село живеят добри и порядъчни хора, не му вярвайте. Дори и да съм аз. Може и понякога да вършат нещо богоугодно, да се държат прилично и да се усмихват , но всеки от тях има някаква тъмна страст, някаква срамна тайна или необяснимо злоде ...

Дядо, скъпи дядо, кога ще се свърши
робството тежко? Животът е скършен!
Дядо, мили дядо, защо днес живеем?
Къде е смехът ни? Защо не се смеем?
Оставаме скромни? Надежда да чакам?! ...

Един, млад, преуспяващ учен мъж отишъл на почивка в един район, известен със селския туризъм. Този, не че изобщо нещо духовно допускал, за него всичко било квантова физика, атоми, молекули, теории, но изведнъж се почувствал отпаднал и "нефункционален". Един колега му споменал за това място и този от ...

Коледна песен.
Небесни гласове се
спускат над Света!...
***
Пух от глухарче ...

Безценни сте мои истини,
не ви давам, мои сте.
Безценни сте мои утрини,
нещастници посрещнали слънцето.
Не ви пускам наникъде, ...

Имам трима мъже –
трима ангели същи.
Греят с поглед блажен
и очакват ме вкъщи.
Носят лик звездочел ...

Септември месец е в разгара си.Птиците пуснаха лятото и потънаха с него в небосвода.
Листата капят бавно - монотонно, не им се пуска лятото.
Оголват се дърветата. Оголват се душите.
Вкъщи се носи ухание на топъл чай с мед.
По радиото върви Нора Джоунс с ''Дъ лонг уей хоум''.Едно момиче нанася розов ...

Творбата ти, ще сложа във “Любими”
макар и да не я харесвам аз.
Какво тук значат някакви си рими,
когато си ми градска от Бургас.
Дори ще ти поставя пет звездички, ...