Иван ритна с яд камъчето, сякаш то беше виновно за всичко, което му се случи. Огледа улицата и пресече. Картината още беше пред очите му, как го сочат с пръст съучениците му и викат „лъжец, лъжец“, а той побягна почервенял от срам и неудобство.
„Как ще вляза в клас утре? - помисли си. - Ще излъжа ма ...

"Историята на една снимка"
от Елена Михайлова
Виктор беше доволен от живота си дотук. Притежаваше собствен апартамент, добра работа ( мениджър на верига хотели), кола, истински приятели и семейство, което го обича.... Въпреки това чувстваше, че нещо му липсва. Чувстваше празнина и знаеше точно защо. ...

Когато в скърби, всекиму додяли,
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи ...

Заблудени от илюзиите свои, наши,
Стоим и мислим, мислим и ст(р)оим.
Треперим, от самия страх уплашени,
И вечер неуспехите броим.
А пред нас завърта се светът като на лента. ...

А навън вали,.. вали, тихо и кротко...
Събрахме се наборите е '' бомбоубежището'',.. така вече прекръстих скривалището срещу Ковида,.. хем е по-актуално, хем звучи научно....
Нарязах парче домашна сланина с праз, подправки и червен лют пипер, мотаеше се из хладилника от доста време, подарък от далеч ...

Има миг за любов и за нежност,
миг за обич - синовна и майчина,
миг за болка - дълбока, безбрежна,
и надежда - добра и безкрайна.
Има мигове, спиращи времето, ...

Ето че отново настъпва това време на годината, в което животът се възражда. Време на подем, радост и фини благоухания. Такава би трябвало да е пролетта на тази планета. Но истината е, че още е студено и цветята не искат да излизат от къщите си под земята. Тъмна и безплодна изглежда тя за поглед, кой ...

Ставащото сутрин слънце
огрява моите гърди
и времето е ясно,
облаците бавно
минават през моите очи, ...

Мартенски сняг – неочакван и късен,
зимата иска да върне назад,
без да ме пита, снежинките ръси
с бял, заскрежен от студа, водопад.
Нямам въпроси, снегът ми харесва, ...

Нали знаеш как понякога
отдавна миналите случки
седнали удобно в контражур
изведнъж извръщат
лице към светлината ...

/не по Яворов/
Мина за Минск замина.
Мина през мина.
Замина!
Амин... ...

Между корейците имаше все още някои неизяснени неща, но влиянието беше поделено между Дак Хо и Сео Юн по начин, които беше достатъчно справедлив. Лейди Смърт нямаше да се меси в сферите им на влияние, но те трябваше да и оказват съдействие при нужда. Малко по малко, бизнесът в Корея се разрастна до ...

Всяка вечер с надежда се друсам и мечтая за дните добри,
разорен от беди и покруса! Като факла съдбата гори!
Гръм разбива земята и стенат обладани от ужас души!
Щом децата умират без време, е нищожен животът, нали?
Не успяхме добре да живеем и проспахме красивия ден! ...

Искаш ли тази нощ
да не спим,
заедно?
Да изгубим реалността
прониквайки дълбоко ...

Стои войник със жълто-синьо знаме
на пост в окопа с мисълта:
"Какво ли със детето ми ще стане?
Дали ще бъде роб, или на свобода."
Стои и няма мраз и глад за него. ...

Мое мило пораснало малко момиче,
колко дълго събира се капката дъжд
в окото на бурята. После потича.
И жената не става жена изведнъж.
Колко дълго пътува вълната в морето ...

Дими с лулата, седнал във вигвама,
посърналият вожд Плешив Орел.
В очите му е мъката голяма.
Какъв живот! Не вижда вече цел.
Проклина под завивката си нощем, ...

И днес небето е небе, ала едва ли,
ще смогне Бог с дъга да го закърпи.
След сушата – потоп. Земята жали,
децата си. Вдовишки черни кърпи,
са сенките и жалопойно вият сури* ...

С премъдрост, вяра
и надежда всичко до
любов се свежда!
..,...............................,...,......
друга редакция: ...

Ти спомняш ли си българино за Батак,
за онова старо време ти си спомни.
За кланетата, за ужасите си спомни пак,
и не забравяй историята, нея запомни.
За кървавият турски ятаган и зверовете, ...

Перифери - Невен
Текст: Адам "Ноли" Гетгууд, Миша "Бълб" Мансуур
Превод
Приковани сме към тоз' живот …
като смъртоносна хватка, ...

И споменът за нас избледнява,
от пожълтелия лист на времето,
а клепачите притискат сълзите -
за мечтите, в откраднато минало.
Твоят път не свършва с мен, ...

Стъпки стръмни, страшни.
Прашна, пуста стълба.
Няма никой тука,
всички вече спят.
Спят тук сън незнаен. ...

ТОВА, КОЕТО ОСТАВА...
Нощта запалва меден свещник –
не мога дъх да си поема.
Невидима си, но усещам,
че всичко в теб е съвършено. ...

Че не бива да скърбим,
за отминалото време,
грешките ако си простим,
не ще тегне тежко бреме.
И вселенска светлина, ...

Градът беше сгушен в тишина. Вятърът по опустелите улици също заглъхваше и само снегът се слягаше и пропукваше от време на време злокобно. Още не беше започнало да се здрачава. Първо ставаше дрезгаво сиво, а после тъмнината се спускаше отведнъж. Нощта ставаше мастилена черна. А в полунощ и в следващ ...

Цъфнал в жълто дрян,
онемяла утрин е,
пролет ли е тук.
***
Сънувам птици, ...

Една прегръдка ...
и две чувствени души
танцуват страстно
с пулса на тангото,
а времето отмерва ...

Странно градче. Близо до столицата. През няколко дни беше празник за нещо и хората се събираха на малкия площад да се веселят. Имаше подвижни сергии, скара, захарен памук и неизменното присъствие на малка Ева. Тя заставаше до някоя пейка и усмихната предлагаше своите балони, а те като букет пъстри ц ...

Слънцето облиза Боли връх и погали с лъчите си покривите на каменните къщи в Карабелци. Керемидите лъщяха, покрити от скреж. Васил Брезовеца се щуряше насам-натам из двора, прокашля се и приглади мустаки. От устата му излизаше пара. Беше нахранил стоката. Не го свърташе на едно място. Дойде чаканият ...

Слънчо и Облачко спорят
и на високо говорят :
Кой е важен за Земята,
Кой по-обича цветята!
Почакай, Слънчо, не спори! ...