ТРАВЕРСИ В ПУСТОТАТА
Запомнила съм всички влакове
и бавно как осиротявам
от атмосферата в чакалнята,
от непознатите на гарата. ...

Ще дойде време и ще ме потърсиш
в света от Бог за тебе отреден.
Тъй млада си - повторно ще се кръстиш
с любов нагарчаща от светъл ден.
Желая ти единствено да си щастлива, ...

Таня Г. Денева и Таня Мезева
Т. Д. Кажи ми, как лекува се сърце?
Дали щом го закърпиш, ще е цяло?
Парчетата му кой ще събере?
Ще живне ли, там дето е боляло... ...

Оттук минава нечий поглед.
Оглежда се на вси страни.
Сезонът спира, за да се разтвори
в дълбокото на сънените му мечти.
Просветва дъното ...

Това е само малко пътешествие
през скрежните декори на декември.
Отдръпват се с прозрачен звън завесите
и шумоли под стъпките ни времето.
Минутите се стапят по косите ни ...

Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...

"Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана..."
Никола Вапцаров
Пролетта не дойде. ...

Разшулих си ушите за начало,
на двеста мозъкът ми сгънат
измъкна спомен от съня, навънка
на жицата се бутат цяла чета
нечетен брой от рошави врабчета, ...

Усмивката от Амстердам.
Туристическите пристрастия ни доведоха в най голямото пристанище, финансов център, търговски и за обработка на самородни диаманти още от дванадесет век Амстердам,или речено още град на бента на реката Амстел.
В ранното утро автобуса се беше забързал към речната гара. В просън ...

Възвишените чувства Божии чеда са
и на любовта - украса,
нейна свита и
възщастие до
ненасита!

Луната не бърза
блести над света
събира безумни
красиви сърца
преплита истории ...

- Мила, малко след края на Първата световна война татко купил една нива извън града на пътя, който води към големия пазар на София. Много мъже се върнали осакатени, а някои изобщо не се върнали. Семействата имали много деца и жените се чудели как да ги изхранят, затова продавали част от земите си, о ...

/По идея на Петър Василев от София/
Съществува ли число, сборът от цифрите на което е равно на тяхното произведение? Отговорът ще ви изненада.

... вятър вихри Баховите фуги! – цяла нощ в прогнилия улук,
нощ за всички варненски съпруги да приспят ревнивия съпруг,
да прострат на зимните веранди три легена с дъхаво пране,
да решат във вчерашното сканди кой е Клод Моне и кой Мане,
да си пуснат Моцарт, Григ и Шуберт, и преди децата да приспят, ...

На носа му капчица виси,
тъжен и объркан ми изглежда,
този дъжд с разрошени коси
е изгубил всякаква надежда,
че ще се превърне в сняг сребрист, ...

Седем сенки като струни,
стихията-звънлив сопран,
стъпките в снега са думи-
песен за момчешки свян.
Седем севди се сбогуват ...

Оцелях от желания, разлюбих мечтания...
и поглед отправих към нови предели
Вселената няма нужда от мойто внимание,
но подтиква към откривателства смели.
Човекът, е кратък миг съзерцание... ...

Ще дойда, но късно,
може би в 03:00.
Нека е топло.
Ти огън пали.
Ще дойда по тъмно, ...

***
в замръзнала локва
войнишки ботуш –
лицето на войната
*** ...

Трепти и
подслушва дихания
и сбъдва красиво нощта
надежди, любов, разстояния
и хиляди още неща. ...

Да напишеш домашната си работа върху капака на колата
На 30 ноември 2022г. Първо основно училище „Христо Ботев“ в град Търговище бе своеобразен домакин на състоялия се форум – Трета регионална педагогическа конференция „Възпитание в позитивни поведенчески модели“, организирана от РУО- град Търговище ...

Колко пъти прощавах...
Колко ли шансове давах...
И всеки път забравях...
Но ти не!
Колко ли пъти те молих, ...

В изгнание с множество проблеми
сама се пратих, сама се пратих.
Сърцето ми остана в тебе.
То остана, то остана.
Аз си тръгнах и нарамих ...

Илюзия беше да те обичам тук,
страстта и радостта се оказа пух,
летеж над нашите изморени тела,
стремеж да достигнем любовта.
Не беше любов, а само страст, ...

Животът кратък ме научи
да не ранявам за да не ме ранят.
В светъл ден, че може да се случи
да падне мрак и мечтите да умрат.
Неочакваното винаги очаквам. ...

Дъждът си рохолѝ като по ноти.
Преля и от казаните с боклук.
И – сякаш че Лучано Павароти
ми пее във среднощния улук.
Градът се сви – и в нощната патрулка ...

С чанта пощенска през рамо
пощата разнася –
пощальон наглед е само,
със спокоен глас,
болката навред понася ...

Номерче скрои ни
този палав дъжд.
Не, за да е гадно,
просто изведнъж
ей така му щукна ...

Намери ми бряг, където да те чакам.
Покажи ми звезда, от която да те гледам.
Напиши ми писмо, над което да плача.
Стани мое утре, за да вярвам в теб.
А аз ще ти подаря Любов за цял един живот.

@
Седя пред бидона със зеле. Идва страшна зима според синоптиците, мраз, студ, но си е друго когато има кисело зеле, идва ти кураж един вид и топло в гащите.
Ромола на зелевата чорба през канелката ме унася в размисли...
- Едра морска сол от Тунис.
- Прясно зеле '' кьосе '', само че моето е с брада ...

Дъхът ми спира. Сякаш е късмет,
че зимата рисува по стъклата –
елхичка, Дядо Коледа и теб,
и аз попадам в свят на красотата!
Блестят снежинките кристални с цвят, ...

Защо се гавриш ти, съдба, със мен?
Не се надявай нищо да получиш!
Повярвай ми, на болката съм фен
и надали със мене ти ще случиш.
Надяваш се да бъда поразен, ...

(или... когато слушам Вагнер)
Виж. Погледни я. Скандалът е тя.
Даже мълвата по тъмно е също
извор-проклятие с жива вода –
дави огнище, а после прегръща. ...

Дори заспала,
помня красотата си
ненаранима.
След мен? Е, стига –
война и мир, потоп и куп… ...

Той не е преуморен от работа. Стои цяла година и наблюдава хората. Вижда как се радват на пролетта. На раждането на първите листа по дърветата. Гледа привързаността на човека към лятото. Как то го разсъблича и е щедро на слънчеви лъчи. Стои последен в календара. И идва точно тогава, когато хората се ...

Преди цяла година написах –
да си пратим добрите писма!
Всички хора, повярвах, добри са.
Всеки носи сърце и душа!
Всеки в утро красиво милее ...

Сам целенасочено беше положил всички възможни усилия и беше впрегнал цялата си воля, за да не мисли за Елизабет. Беше трудно. Много по-трудно, отколкото си беше мислел, че ще е. След като прекара толкова много време с нея в съня, сега само за миг трябваше да се отпусне и Лизи веднага беше в мислите ...