Колко бързо времето минава, сякаш летен бриз повява над живота,
обгръща го, веднъж нежно, друг път бурно и оставя следи, за всеки живял на тази земя. И колкото, да се стараем, да го живеем нормално, все от някъде ще изскочи някоя неприятност и го обръща с хастара на вън…
Познавах ги отдавна, семейст ...

...Да шепнеш в ухото ми красиви думи...,
да докосваш, нежно, но и силно извивките телесни...
да ме държиш все здраво през всичките житейски друми...
и да любиш тихо, но дълбоко, душата,
що наднича през очите ми чудесни... ...

(два проекта за трайно подобрение на междусъседските отношения)
Повечето народи виждат себе си като ратуващи за мира и разбирателството. Дали това наистина е така, тук няма да коментираме, за да не се отплеснем от темата още в самото начало. Като изходна точка въпросната теза има предимството, че в ...

Тази слънчева и спокойна юнска утрин обещаваше един горещ и прекрасен ден. Оказа се, обаче, че не всички си изпълняват обещанията като мен. Дори спокойните утрини. В 7.00 часа нямаше как да знам това. Имах време да полежа със затворени очи, за да запаметя шантавият си сън и, изневерявайки на нормалн ...

Веднъж един ученик попитал учителя си , какво е живота?
- Раждане , израстване, узряване, помъдряване, презряване, кончина. Той е низ от случайности, премесени с реалност , обвити във време, породено от съзнанието ни. Животът е пътя към съвършенство, изпълнен с мъка и тъга, премесен с щастие (малко) ...

Един ден, неочаквано, получил писмо от родната му майка. „Останах вдовица – пишела тя. На погребението на баща им синът и дъщеря ми обещаха, че ще се грижат за мен, няма да ме оставят. Но така обещанието им там си и остана! Те се запиляха някъде по градовете, грижите ги емнаха, и аз си останах сама ...

Фалшиви усмивки,
Фалшиви лица
С безлични имена
И с празни сърца...
По пътя вървят ...

Спохождат си ме мислите подред
като поток изливащ се в планинска урва,
отърсени от комплексарски етикет
в пространството ми мозъчно се втурват.
Дали във онзи ноемврийски ден ...

Където един огромен атол обединявал някога десетина острова, върху всеки от които живеели различни племена.
На островите имало всичко – вода, палми, плодове, зеленчуци. Всичко! И това всичко – безплатно. Само се домъкни до градината и яж – на корем…
Е, вярно – едно нещо било дефицитно. Прасетата. Ма ...

Нисш или висш ли функционер -
дребен, едър корупционер.
Некачествени чиновници -
най-качествени виновници.

Господи, толкова много ли искам?
Свиди ли те се, какво?
Две глътки кафе всяка сутрин.
Всяка заран - надежда.
Всяка вечер - подслон. ...

Сякаш бе вчера, а то бе преди
двайсет и шест навъртяни години.
Много очакван, ти се роди.
Малко човече, но горд бях, че син е.
Спомени много клокочат във мен. ...

Звездите по покрива ритат планети,
Луната отсъжда пореден пенал.
И после се питат поетите клети:
— "С два леви чепика, а как съм играл?"
А Марс фаулира ме с пасове къси, ...

Мисля, че вместо да се чудим как да се натягаме на украинците, е крайно време да издигнем в София, на най-централно място, голям паметник на великия монголски завоевател Тамерлан. Защото Тамерлан е пленил и поставил турския султан Баязид - българският поробител, в желязна клетка /станала известна ка ...

"Аз съм една стара камбанария, населена със замечтани гълъби."
Неизвестен автор
Когато идва лятото внезапно опустявам.
Отлитат гълъбите някъде -
далече от прибоя, ...

Преди няколко години, ние българите открихме паметник на американския летец в София. Това е чудовищно, защото именно американските летци по време на втората световна война са бомбардирали без жал и угризения София и други градове на родината ни. Затова следва да изпитваме ненавист към американските ...

Понякога се чувствам аз самотен
и болката на пръсти я броя.
Душата ми изгубено е коте,
а мислите – преливаща тъга.
Понякога жестоко се отчайвам, ...

Ръката ми пусна и тръгна...
ти вече обърна ми гръб...
От болка сърцето ми тупка...
От болка оставам без дъх...
Отиваш си... аз не те спирам... ...

Дойде Преображение и всичко се промени.
Котките на комшиите започнаха да влизат по-често в двора на Иван. Марто хич и не ги хранеше и те се щураха като полудели. Все събаряха една и съща саксия и в нея цветето се мъчеше да оцелее цяло лято. Накрая изсъхна и заприлича на лоена свещ, а в саксията не о ...

Летях преди, но някой ми отне
размахът на мечтите подивели.
Сега стърча на двете си нозе
или лежа във своите постели...
Не само с мен това е битие. ...

Не беше добра идея да се срещам със синеоката дама и то точно след стриптийз бара. Всичките ми сетива бяха повече от обострени, а мислите ми се надбягваха, подобно на слънчеви лъчи. Не знам защо все още се виждахме, може би, за да се надлъгваме, че животът ни е сладък и върви изцяло под наш контрол. ...

И не, че нещо тъй ще си спестя,
но нищичко не виждам надалече.
Живея си в измислени места
и нови си измислям всяка вечер.
И пътят ми отдавна е предречен, ...

- Тази нощ няма да заспиваме, Ея! Татко в три часа трябва да е на космодрума.
- Батко, толкова се вълнувам!
- Да си призная, аз също, чак сърцето ми ще изскочи! Но трябва да си стегнем багажа за дългия път, който ни чака. Видях, че баща ни е опаковал няколко резервни скафандъра. Ще се скрием в тях. ...

Скъпа мамо, като майка с теб говоря
и зная какво е да си майка и дъщеря.
Мечтая често да чувам "обичам те мамо"
и детето здраво да се хваща за майчино рамо.
Недей плачи, скъпа мамо, мъката ти аз разбирам ...

На брега на морето
вълните
и кръвта ми
си говорят на един и същ език.
Казват си неща, ...

Целунаха се нежно във нощта
очите ни така различни,
прегърнаха се страстно в самота,
забравили за чувствата предишни.
Изгряла беше пълната луна ...

Има мъже с харизма и съществуване като на диво животно. Хищник по природа, ловец и преследвач, с инстинкт за оцеляване, който излъчва благородство – отнася със себе си точно толкова, колкото му е достатъчно за деня. Нито повече, нито по-малко.
Сам решава кога да присъства в живота ти, кога да се отт ...

Денят ще е отсъствие на скука,
защото лятото е още тука,
харесва ми как плиска се живота,
живее ми се само в лятна квота
и лятна котва спускам си в сърцето, ...

5. Изпитания
По пътека, покрита с корица от скреж,
съпроводен от гатерна песен,
бледолик, неизвестен и тъжен младеж,
съм в нерадостни мисли унесен. ...

Има време за всичко, в големите книги се казва-
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде, ...