Бих искала, макар да не желая,
на волното, неволно да отпусна края,
и то - като козле игриво да се усети истински щастливо...
Но!
То ще опасе цветята, ...

Слънцето разтваря книжка,
лъч по лъч чета,
миг след миг, в цъфтяща нишка
вае пролетта.
Вятър гали по крилата ...

Денят прегаряше вече зад хълма и птиците се прибраха в гнездата си. Шумът на реката, монотонен , като приспивна песен унасяше в сън. Зад хълма горе луната бавно показваше наедрялото си тяло и се канеше, да ме държи будна цяла нощ. Потънала в мисли, се досетих за бай Стоил, ковача. Къщата му много ма ...

Като цветята на малката Ида
сенките оживяват в нощта:
танцуват птици, вихрогони,
и щом вятърът се заиграва
в протегнатите към небето клони, ...

Рисувам те с пръсти.
Рисувам те бавно.
И думите тихо заспиват...
И в този миг светъл
едничко е важно - ...

Те ми казват: "Спри се, де!". Аз съм непреклонна.
С моя свят въртим се. Ѐ... mobile. La donna.
Две напред, една назад — с дните валс танцувам.
С Понеделник чувствам хлад. С Вторник се преструвам.
Сряда носи ми букет. Гневен е Четвъртък — ...

Стоеше отпусната на колене на пода под прозореца. Подпряла се на длани, приведена над останките, Ана беше въплъщение на тъгата. „Още малко и ще се разплаче…” помисли си Валери и внимателно попита:
- И докога ще я оплакваш?
Въпреки старанието, в гласа му трепна нещо прилично на ирония. Тя веднага го ...

Пролет. Време с женски характер – бързи черни облаци се сгъстяват, буря, светкавици, гръмотевици, после слънце като женска усмивка – свети, но не грее…
И настава време за женските настроения.
Както се чувстваше тя…
Живееш си, живееш, мислеше си – и постоянно имаш нужда да поосвежиш атмосферата наоко ...

Аз не зная къде се намирам.
Този свят се е смахнал отдавна.
Този свят изведнъж колабира
и облече тъгата си бавно.
Този свят е мелодия стара ...

Всеки ден е чудо, знам,
но защо ли е избран?
Мама каза сутринта,
че поднася ми света.
Слънчо, що отвънка грее ...

Що ли става на Балкана,
там, на горската поляна?
Свраките разнасят вест -
концерт ще има тука днес.
Скоро веч на таз поляна ...

XII
На голяма поляна в края на града забързани хора прибираха лунапарка си – угасените светлини, спихнатите батути и разглобените влакчета тъжно очакваха да бъдат натоварени по камионите. И тук звучеше гласът на есента. Лора хвърли потиснатия си поглед към отпътуващия лунапарк, спомняйки си нещо:
Ве ...

той
с поглед
прегръща
и
с думи ...

Свободата ухае на цъфнала вишна,
попила свежестта на утринна роса.
Слънчев лъч целува душа изнурена.
Пали порив за обнова и за доброта.
Има, има още изгреви недолюбени. ...

Чуя ли петел да пее,
утро щом поруменее,
бързо скачам от леглото,
нямам време днес, защото
хуквам, пълен съм с въпроси, ...

Да бе дете. С очи искрящи.
Да светна в теб. С душа любяща.
Да беше цвят. И пролет чиста.
Да блеснеш в свят. С красиви мисли.
А ти си тук. Из тази къща. ...

на любовта все
ѝ се пожару̀ва и
не го уму̀ва

Пак, глупаче,
чувствам страх.
Виж обаче,
че заспах.
И пак сънувам ...

Блеех на една скамейка в парка, поглеждах колко е часът по мобилния....
Чудни хора са това гърците, като те извикат за работа ще е в 10 часа сутринта или в 16 часа след обяд,.. а до 10 часа колко работа можеш да се свърши., ангажират те за два-три часа и после не ти берат кахъра, че има много време ...

Чадърът ми под слънцето сияе
погалва го небето с нежна длан,
днес слънчево е, не вали. Това е
и слъчев диск с варак е начертан.
И древен е и млад, като икона, ...

Какво ли крие пак небето?
Ту слънчевото утро е намусено,
ту залезния ден не ни напуска...
Какво ни казва пак небето?
Сватбите са повече нарядко. ...

Със топли пръсти ме погалвай
По кожата ми огън запали
Докосни искрицата и я разпалвай
Не давай капка по мен да завали
Небрежен стих ще посветя ...

Душата ми бе черна от пороци!
От страсти, мания и суета!
И научих се хиляди уроци!
Как в живота си самичък да блестя!
А може би букета ви от злоба, ...

Рисуваш ти със думите си чисти
и ми говориш с багрите в картини.
Перото ти изпълва с нежност листи,
а четката платната от коприни.
Слънцата греят в небесата сини ...

Посрещам внуците и питам: „Какво искате – локумки или тортичка?“.
Виктор реагира светкавично: „Локумена тортичка“…
После синът ми превежда – реално било „Голяма тортичка“…
И двете са верни, мисля…
хххх ...

Музика Соня Станчева
Текст Диана Димитрова
Аранжимент Кирил Гунчев
На този линк можете да гледате клипа на песента:
https://youtu.be/N9DtoEByqug

Всемогъщи Боже, моля те сега,
в този час, във който пламна зловеща война,
дай на хората, решаващи съдбата на света
смирение, дай им Бже мъдрост,
заличи в сърцата им омразата, гнева ...

Тихи акорди валят по перваза,
звуци напомнят за ласкав капчук.
Стапят се в миг и любов, и омрази,
литвам нанякъде, няма ме тук.
Носят се бухнали пролети с вятъра, ...

Чунг Хе спря в относителна близост до Хадонг, плати на шофьора и го изчака внимателно да се отдалечи. Предстоеше му да измине няколко километра. Все пак първата кола, която беше взел в Сеул, беше без шофьор, а после беше сменял методично превозните средства - едва ли някой щеше да го помни. Нямаше н ...

Обичам Балкана, с белите гугли,
подпалени от розови облаци,
дървета вековни, с клоните смугли,
красиви момински образи.
Гледам смирена реката от хълма, ...

Изтръпвам като чуя химна на родината,
на България, на моята родна страна!
Тук аз се родих, родиха се и мойте деца
и останахме да живеем в нашата татковина!
Изтръпвам, когато се завърна у дома ...

В живота светулка имах,
сред злото бе ми тъмно,
но не падах, не унивах,
въпреки че бе ми тъжно.
Но светулка няма да има, ...

Не всеки може да го получи, когато му е нужен. Или когато изнемогва от напрежение и стрес. Особено неотложен е при боледуване, но човек не намира сили да си го издейства, осъзнавайки празнината, която зейва в офиса след поредния изпаднал колега. Отпуск. И колкото и невероятно да звучи, тя успя да го ...

Отец Тимофей се събуди от оглушителен гръм. Стъклата на къщата се тресяха. Навън, в тъмнината се издигна огнен език от пожар в близката рафинерия. Във въздуха се понесе мирис на изгорял петрол. Чу се сигнал на сирена.
Телефонът зазвъня.
- Ало – старецът вдигна слушалката и пипнешком потърси очилата ...

Малък пролетен геноцид
(от Кънчо Владиславов)
Когато коремът е пълен…
животът е толкова хубав.
Нищо, че там близо в Украйна … ...