По пълнолуние пристига есента
и три орисници погача ще замесят.
Една ще пусне кървава сълза.
Наум след туй ще преброи до десет.
Десети шанс, в десетото небе ...
Стигнах ли дъното? Гледам нагоре...
Горе, във тъмното, свети просторът.
Горе, размазани, греят звездите.
И са наказани с рой сателити.
Някои, виждаш, блестят отразени. ...
Защото си различна.... те обичам,
такава слънчева и все добра,
търсеща в пътеките космични
истината... скрила се в съдба.
Не спирай да я следваш! Ти умееш, ...
Днес отново не ми е ден за поезия.
Душата моя не жадува думи - лъчи.
Ни прохлада на бълбукащо поточе,
тичащо по каменисти стръмнини.
Днес е ден за обичане – щедро и тихо. ...
Когато ме прегърне твоето- Обичам те!
Ще се разпилея като бездомна есен.
Ще се родя от вятъра, ще съм наричане,
като изгубена светулка в сняг и преспи.
Ще събличам чувствата си до премръзване, ...
Защо харесвам толкова зеленото?
Дали защото носи радостта
от пролетно пробуждане във вените,
или защото вярвам в чудеса?!
А може би , защото то е смесило ...
СОФИЙСКАИ РОМАН
Глава девета
През този месец юни на 1959 година, времето беше топло. Сутрин слънцето радваше столичани, които през последните 10 години се бяха увеличили два пъти, а след обяд краткотрайни дъждове, им разваляха настроението.
Някои се готвеха да отиват на почивка, други на село при ма ...
Песента видя "бял свят" благодарение на професионалните певци Анелия и Кристиян Налбантови, които се съгласиха да я изпеят на живо. Освен изпълнението, те са автори на музиката и аранжимента. Безкрайно съм им благодарна за божествено красивото представяне и за това, че се съгласиха да споделя част о ...
Стоя между огньове – точно два.
От двете ми страни, горят пожари.
Пълзи гъст дим към светли небеса,
земята, под краката боси, па̀ри.
Все повече разгарят се, за миг ...
Спомням си всеки детайл сякаш беше вчера,
първата ни целувка, първата ни среща, първия път държейки се за ръце,
спомням си всичко толкова ясно и не мога да забравя,
толкова много спомени заедно и само няколко лоши,
прекарахме толкова дълго заедно, че не помня какво беше преди теб, ...
Стой, постой, самотице - сестрице,
да говеем от тъмно до мрак.
Рамо крехко да дам, облегни се,
замръкни в моя схлупен бивак.
Аз изплаках, каквото изплаках, ...
Забелязала съм, че когато очаквам гости катастрофата дебне край мен - понякога ще ми изгори печката за готвене, друг път ще спре водата или тока. Сега тя се бе материализирала под формата на пакет грис. Трябваше ми половин чаша брашно, за да завърша кекса си, моят кулинарен шедьовър. И тъкмо когато ...
1
- С какво мога да Ви помогна ? (May I help U) – приветливо запита тя. От части защото това беше стандартната форма да кажеш ‘Приятно е да имам такъв клиент и редовен посетител’, а в същност сърцето й заби учестено, топлина заля цялото й тяло и краката й се подкосиха - пред щанда беше застанал крас ...