вярвам само на собствените си илюзии
но мои и са и всички истини
не си струват доказването,
а да ги показвам смисъл има ли?
да речем, че се предам на разни факти ...
На своя покрив Карлсон днес седеше,
похапваше бонбонки срещу стрес,
врабчетата подскачащи броеше
и мажеше на перката си грес.
,,Ах, колко съм красив, не ще и дума! ...
Не, не съм Сократ, но все съм пред дилеми
и на няма век обичам по веднъж.
Сама създавам купища проблеми
и не лягам лесно в цъфналата ръж.
И това клише бе вярно до тогава, ...
Желая ви здраве, желая ви щедрост,
желая ви слънчеви празнични дни.
Да имате всичко туй що ви е ценно –
в душите ви нека добро се твори.
Желая ви танци, желая ви песни, ...
"He killed the man" - they said.
"He pierced the man with seven arrows
That's how the fell
That's how he saw the end
The man even couldn't say farewell ...
Обичаш ли ме плачеща по залез,
когато за неволите си ме виниш?
Когато лазя и те моля да останеш
и пулса на сърцето ми ти пречи да заспиш.
Ще тръгнеш ли жарък след мене, ...
Усеща добротата в теб душата,
от твоя зов сърцето ми тупти.
Не може мисълта ми без мечтата...
Усеща добротата в теб душата.
Обичат се Небето и Земята, ...
Сутрин – вестник, кафе. Малко грим.
Две къдрици и дрехите строги.
Принцът лъже, че той е един.
Пепеляшка се учи на “Сбогом”.
Приказки с недовършен финал. ...
Когато те познава светлината,
не си загубил време на земята,
отмерваш с равни крачки епизода
на дългия си път към ешафода.
Косите, достолепно посребрели, ...
Една майка имала двама сина – единият умен, другият женен…
хххх
Внимавайте с правописа: тАпир или тЪпир. Разликата е в интелекта им…
хххх
Абе, някой да знае какво стана със звателния падеж? Кой, кога, как го отмени? Та чуваме нелепите, груби и куцащи обръщения: „Иван“, „Петър“, „Стоян“? /При това вс ...
От боядисано до боядисано яйце
има разлика от земята до небето,
от композиция на влак до звезден рой,
от нещо модно до стих в музей,
от дънди до кокошка носачка ...
В глъбта на всяка нощна пазва
проблясват пак невиждани очи.
Защо те няма – да ти поприказвам?
Защо те няма, за да помълчим?
Мой свят мъничък, тихо се рушиш. ...
Истината е, че се възприемах като дете на града. До момента, в който се наложи да отидем в близкото, разположено в равнината село. Двамата със съпругата ми трябваше да се погрижим за къщата, животните и разни зеленчуци в дома на родителите й. Дотогава бях виждал плодовете и зеленчуците единствено по ...
Гласът на Истината бе отхвърлен,
безжалостно предаден на скръбта.
Бичуван, подиграван и захвърлен,
запратен в долината на смъртта.
Народът полудял избра Варава, ...