Глава 31. «Златрус» уходит от погони.
*Пока Учитель уравновешенной беседой, прощался со старейшиной скрытого селения - завершал восприятие омертвелой эпохи, ученики пошли тихо бродить по туннелям времени. В зале просторной степи, где они четыре тысячелетия назад уклонялись от свиста сарматских стрел ...

Обичам те
и винаги съм те обичала,
дори преди да знам,
че има такова нещо
като любов. ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agfedousi65 ( Асенчо Грудев )
А: Самотна ли ще е нощта
сред тази звездна тишина?
Къде остана любовта?
Мълчи сребристата луна... ...

... нощта е млада, бризът е въздишка,
зад облак зрее вълчата луна...
Сънят му бяга и в безкрайна нишка
изплитат мислите една юзда.
Под него конят неспокоен цвили, ...

Като върл противник на месото
и поради липсата на шоколад,
синя слива е закуската, защото,
млад съм още за умиране от глад.
Синя слива зряла, сочна ...

Бе дума блага, бе и дълг,
идеята за Свободата.
Светът наоколо бе зъл,
изкореняваше мечтата.
Посичаше я с ятаган, ...

В този свят на условности криви
сме сами в самотата на мрака.
В този свят сме изкуствено живи.
Знам, боли, но животът не чака...
В този свят сме щастливи другари ...

Аз съм стая в мъничка къща,
със прозорче и бели стени,
често спомени тук се завръщат,
на перваза ми зреят мечти.
Вечер паля си газена лампа, ...

Безобразни!...
Отрочета разни…
На мама, на тате,
на чичо, на бате…
Червени или сини, ...

Не искам да римувам тишината,
застанала пред идващото лято,
намразвайки небето над душата си,
тъй сякаш че с отрова е залято.
Не искам да се вкопча във живота ...

Беше летен ден жежък, подпухнал, потен и задъхан и само липсваше му една котка да ме одере по носа и да обявя щях за ден, както се вика, адски прекалено много дразнещо горещ, неговата верица. Обаче в мене други емоции тоз ден завъртаха сърцето и стомаха ми и сменяха им местата. А именно — нетърпелив ...

С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Валерий Брюсов, „Февруари“ ...

Стоя на автогарата и чакам автобуса за София. След тригодишно отсъствие от Родината, зажаднялата ми душа поглъща всичко българско и родно. Сядам на една дървена пейка. До автобуса остава близо час. На съседната стоят две мургави лелки и люпят семки. Неволно се заслушах в разговора им.
- Кво ти е, дж ...

Прибират се джуджетата във къщи.
И виждат вътре истински бардак!
Най-първото, започва да се мръщи,
че някой му е бутнал стола пак.
Чинийката си - второто разглежда. ...

Слънцето се бе облегнало върху
далечната планина и галеше с топлите си пръсти високите борове, които сякаш потръпваха от удоволствие. Нито един облак не се виждаше по ясното синьо небе,а въздухът се бе нагорещил като забравено в огъня желязо. Не бе валял дъжд от седмици и земята се беше сбръчкала ка ...

Нема да имаме пари
да ја купиме желбата на болниот
ниту на сиромашниот
кој пред излогот
гледа во раскошот на светот ...

Сънувах. Бях на брега на някакво езеро.
Беше като в есенен ден. Имаше лек, студен вятър, който влизаше през ръкава, обхождаше ме като някой полюс и приятна хладина се настаняваше по цялото ми тяло. Скръстих ръце, прегърбих се леко и тръгнах към езерото.
Синкава мъгла обгръщаше цялото езеро. Виждаше ...

Пернат певец съм и художник,
не нося четка и триножник,
а с песен всичко съживявам
и горски кът раззеленява.
Прогонвам мразовита зима, ...

В нощта сияние неземно
топли ме сред зло и мраз.
Животът е нещо тленно,
но утеха ще си до сетния час.
В болка само ти, любима, ...

Тя, невинна в своята младост,
той, чаровен, магнетичен и мил,
изкушава я с мъжката зрялост
и в лицето й тихо шепти.
Тя, нежна като пролетно цвете, ...

Реших и аз да пиша за любов
за тази любов, която ни свързва,
мъж с жена, родител с деца, човек с човека.
Откъде да започна
все пак от мъжа и жената ...

Тихо се сипе...
Тихо се сипе белия сняг,
галено щипе бузките пак.
Дядо пред входа чисти снега,
всички се чудят – що е това? ...

Суверенът избира!
Избраният ... прибира!

В училилище след поредното ''отваряне ''...
- Деца, щъркелите вече долетяха при нас, а знаете ли защо... - любезно пита Госпожата.
Мълчание сред наведените детски главички,...последва плахо вдигната ръчичка.
- Да, Петърчо...слушаме те.
- Ами, защото те имат задължения и тук госпожо,.. трябва да доне ...

Умората във мене натежава,
очите си затварям, мисля,
пред мене образът ти се явява,
като че виждам те наистина.
И не, не си на кон пристигнал ...

В утрото на пролетта
с песен ще те поздравя.
Ти си моята мечта
в утрото на пролетта.
С изгрева и с любовта ...

Глава 26
ПОСЛЕСЛОВИЕ
Майкъл отвори очи и видя познатия таван. Лежеше в леглото, в своето бунгало на острова. До него спеше Елис. «Не може да бъде! – помисли си той. - Ние със сигурност бяхме в самолета! Явно имаше терористичен акт, а после… после падахме!» Елис се раздвижи, но не се събуди. Майкъл н ...

Не се опитвай да ме смажеш.
Живота ме научи още млада,
че накара ли те някой да заплачеш,
званието човек не заслужава.
Не се надявай да пропадна. ...

"Разбирам, че трябва да подредя пъзела. Първоначално ми изглежда лесно. Започвам да подраждам , елементите, да ги местя в дървената кутията. Сякаш всичко следва своята логика. Размествам, размествам уви... Нещо съм объркала и не виждам парчето, което трябва да бъде в средата..."
Събуждам се плувнала ...

Богатство
на Е...
До Тялото си ме допусна,
но бързо скри се във Душата –
над чувствата завеса спусна ...

Безсъние... 2
Нощта притихнала от нежност
звезди небрежно разпиля
и тая звездна безметежност
върху Земята се разля... ...

Пътят към звездите...
Per aspera ad astra *
Във о́рбитите дръзки на мечтите
е много трудно да намериш сам –
любов, която пътя до звездите ...

Противно на логиката, но в онзи момент, не възприех думите в песента по заплашителен начин, напротив. Настройваха ме за приключение и дори когато увеличих песента и затанцувах на седалката, си представих, че сме в дискотека с Хари и хиляди звуци и лампи пукат като фойерверки в нас.
- И къде все пак ...

че не омраза —
а Любов е Бог — се чрез
Агнѐц (д)оказа

Да би бил този миг реален,
а не мечта обвита от мъгли!
Луната гледа образа печален,
когато надалеч си ти.
Заглъхват устни в люлякова пролет, ...

Мойта обич не вдига скандали,
не крещи и не търси утеха.
Уморих се от теб, не разбра ли?
Да си кажем "Довиждане" нека.
Не, не мразя. ...