Обич моя, ти ли бавно слизаш
към дома ми – стъкленица лунна?
Имаш ли за Рая втора виза
или идваш, за да те целуна?
Можеш ли да бъдеш силно рамо, ...

Да се събуждаш всеки ден с усмивка.
Добрата дума да ти е завивка.
Да си намерил свойта същина.
Възторг било да имаш дъщеря.
Да те изслушва някой търпеливо. ...

По Рая Видинска
Обичам те, любими мой, подобно врабчова сълзица.
Защо ли, питаш, толкоз малко? И сигурно ще бъдеш прав.
Но знаеш ли, любими мой, заплаче ли подобна птица,
че разтопява се светът, престава да е тъй корав. ...

На детската площадка
се събрали Радка,
Вера и Виолета.
- Излитаме с ракета! -
извикаха задружно. ...

Небеса имеют право плакать ...
В середине дня вдруг потемнело,
Молния над крышей во всё небо
Вдруг попала в зёрен хлебных зрелость.
Вознеслась молитва, с плачем женским ...

Иванчо: Някои много са се залетели да спечелят на изборите. Какво ще получат, тате?
Бащата: Хур!
Иванчо: Тази думичка не ми е позната, не можеш ли да се изразиш по-ясно?
Бащата: Куй!

Пътувам си аз и замръквам в някакво малко градче. Странно е, но нямаше табела, за да видя къде съм, но с периферното си зрение виждам някакъв хотел. Просто хотел, няма име. Понеже вече се стъмва, а аз никога не шофирам нощем, спирам пред хотела, паркирам както са ме учили - да ми е лесно за излизане ...

Касиерката Елка Любомирова пристигна в хотелската си стая около обед. Тя стовари тежкия куфар пред гардероба и въздъхна с облекчение. Беше от южен град, на трийсет и четири години, мургава чаровница, закръглена и нисичка, с типичните за почти всички касиерки от южните райони мек акцент и неестествен ...

- Някога, преди цели петдесет и пет години – започна тя с поглед зареян някъде над рамото ми, - едно младо момиче замина с родителите си за Русия. Беше толкова обнадеждена, толкава се вълнуваше! Русия беше мечтата й, откакто се беше родила. Лягаше и ставаше с руската литература, история, дори култур ...

Българино отивай там
сега! Да се бориш за
свободата на нашата
страна и турците ще
победиш до край за да ...

Ти си вопъл в пустиня.
Изгаряш ме като жарава.
Аз.
Аз съм писмо в бутилка.
Откриваш ме. ...

Дразни ме ... побърква ме ... но и аз не й оставах длъжен. Единственият начин да разбера за прогнозата за времето за деня ... настроението й де, беше традиционната сутрешна процедура – изследвах я цялата, така, още докато спи – понякога изпод завивката се виеше черна опашка и с лекота напипвах малки ...

Я си пиша пуйезия,
не ми пука на дръжката!
Нема ф мене агресия,
казвам го тука мъжката.
Малко куца ми метрика, ...

Срещнах те.
Достатъчно е силно.
Всичко можеше от тук нататък.
Вълните можеха да бъдат кратки,
ако не знаехме да ги владеем. ...

Пораснах, мамо, вече побелявам,
сега по-рядко плача ей така.
С живота аз се боря и успявам,
но често плащам с болка и тъга.
И нямам път на гроба ви да идвам, ...

От твойто бяло няма по-искрящо,
родено там – сред снежни върхове.
Във морска пяна, пухкаво – изящна
и в гълъбово галещо перце.
Зеленото е в горските дъбрави, ...

Студеното е Рай за топли очи
и мъглата... не е причина,
Светлината умее навред да лети,
с усмивка леко проправя пъртина.
И тъмното Рай е за топли очи, ...

Хубаво е да сме живи
въпреки всички несгоди,
проблеми - мимоходи,
срещи с вълчи породи...
Хубаво е да сме живи ...

Майски ден – слънце и вятър,
в аромат на бял въздушен бъз,
смях с предчувствие за лято,
с полет на копнежа – смел и бърз.
Свети свежа изненада ...

Можех с ръка дъжда да възпра.
Можех пред бурята да застана.
Можех! Не защото бях млад,
а защото тебе обичах.
Можех да спра на Земята въртенето. ...

За всё заплатим золотом души,
Она не примет банковские карты -
Сеть супермаркетов под вывескою "ЖИЗНЬ"
Товар не отпускает без оплаты...
Тот, кто вчера стоял передо мной, ...

Какво за хората е лудост?
Дали любов или кафе в три след полунощ…?!
Дали това е страст? Не! Липсата на опит? Младост? Глупост?
Или наслада в тишината… Истински разкош?!
Очите трудно се затварят ако объркан си и има смут… ...

Waves colder over my sails -
Visions of doom and the frauds I despise;
Mermaid so cruel and her somber long veils -
Bottomless fall in a circle of lies.
In this wasteland I can nothing to do - ...

Защото си единствена сред многото.
Защото си в душата ми, душа.
Защото всеки път, когато казвам сбогом,
ти казвам пак - добре дошла!
Защото първо те видях, след туй прогледнах. ...

Не всяка битка може да бъде спечелена
и не всяка мисъл, да е споделяна
но ти вече знаеш, че има ли надежда
можеш да копнееш за мъничко нежност
и когато върху теб изгрее светлина ...

Болка душите ни раздира,
последен полет беше това.
Свестните хора Бог прибира,
такава е тъжната съдба.
Във въздуха летеше волно ...

Свидетели звездите бяха
на кражбата ми, станала тогава,
но някой чул ли е до днес,
че мойта тайна те са споделили?
Мълчаха си и си мълчат звездите... ...

Гледах го как ми се усмихва нежно и си мислех:
" Знаеш ли, очите ти са с цвят на кафе!? А в ъгълчетата им сякаш има пяна. Мислиш ли, че когато остарея ще ми отиват обувки с токчета? Една жена е секси и очарователна, когато се извиси на тях. Не мислиш ли!? Краката и се превръщат в опорна точка. Дали ...

Промяна на мечтите
Не спирах вечер да мечтая,
понякога дори набожно –
отивах винаги до края,
а даже и отвъд тревожно. ...

Очите ни се срещат
обезумели.
Избухва, като пламък
топлината.
Горещата лава на плътта ни ...

Есенни напеви...6
(закачливо)
Над оврази и полета
ранна Есен се разшета...
Вятър облаци подгонил – ...

Т.М. Спрях да се боря,
не чакам награди,
не се състезавам със никого.
Вдишвам дълбоко, тичам с вятъра
и се усмихвам широко. ...

На теб Море с любов!...
Аз цял живот при тебе все се връщам
с вината осъзната на разкаян син –
Море, Море понеже си насъщност
в Живота ми хазартен и необясним!... ...

Не разказана история е тя велика.
Мъжът намерил любовта, със него са прилика.
Жена ранена е в душата болка тежка носи, но повярва в любовта и за нея има хиляди въпроси.
Дали е истинска, време само ще покаже.
Но споделена ли е тя, сърцето то ще го докаже. ...

4.
Паркираха пред дома на доцент Симеонов и след малко се озоваха в просторен двор. Там на една пейка бе седнала жена с руси, леко разчорлени коси.
- Това е съпругата ми Нели – представи я доцентът. – Вие си поговорете, докато аз отида да взема някои документи от стаята си.
Френцов кимна учтиво на ж ...