Срещнах Миналото днес...
Аз срещнах Миналото днес:
най-неочаквано, случайно...
... Тя спря усмихнато, с фине́с,
но и престорено нехайно... ...

Просълзени прокапват сред зима капчуци,
оголели дървета, залъгват снега,
че е хлъзгаво — зимата, схванато куца
и си мисли : За пролет е рано сега.
Топъл вятър, невчесан, подмамено цвете, ...

Аз съм тук невиждана и непоправима,
скрита и страхлива,
забулена в мрака.
Крия лицето си в пе'лта,
страх ме е очите да отворя, ...

– Тя не е робиня – повтори Алибей, като забеляза погледите, които Хайредин хвърляше към мургавата, къдрокоса д-р Райт, потънала в оживен разговор с готвача Юсеин.
Четиримата се бяха разположили в Бионик бара на 15-та палуба и пиратът с интерес наблюдаваше футуристичната обстановка наоколо. В бара им ...

И под
каймака на кафето,
и зад
цигарения дим,
душата ми ...

Ако снежното е безбрежно,
а безбрежното – кротко и тихо
от небето капе с бяла нежност
и снежинки роклята ушиха
на земята – бяла и голяма. ...

Къде си ти, във моя свят
не се научих да те виждам -
с избодени от страх очи
и орбити с дълбоки липси.
Не си от плът, като че в сън ...

Времето днес за какво го пилеем?
Нима за нечии чужди мечти?
Кога българско знаме пак ще развеем,
ще грабнем завета на наш'те деди?
Дните си как избрахме да живеем? ...

Боже, как ми омръзна от тайни!
Как ме стяга душата ми питаща,
как се блъскат крилете ѝ жадни,
неразтворени, неизлитащи
от бутилката пълна с желания ...

Аз просто те обичам, обичах
да бъда само твой се заричах!
Тези ли думи не почувства, не разбра,
дълго и самотно ти сама заживя.
Обичам те,излизаше от моята душа, ...

Морските вълни се разбиват
еднакво върху спасителния бряг
или крушенските реликви.
Не променят тласъка си според насрещното.
Няма ярост в силата им, ...

Не знаеш колко много те ценя.
До болка, до безкрайно възхищение.
Не искам с нещо да те нараня,
макар неволно, с някакво съмнение.
Ти цвете нежно си. Кажи ми как, ...

Мисля си след извървени пътища
за времето останало пред мен,
аз да тръгна по пътечка мъничка
и само цветен да е моят ден.
Да мога да избягам надалече ...

В пандемичната самота ме атакуват адски еретични мисли. Дали сме свободни хора във века на технологиите, отворения свят и демократични общества, дали наистина преди векове поробените ни предци са се чувствали роби? Защо? Нима не са могли да пеят, да играят хора по мегданите, да се влюбват и да обича ...

Защо живеем с маска на лицето
и сменяме я всеки ден, дори през час?
Дали за да предпазим от тъга сърцето,
носим маската. Държим навсякъде да бъде с нас.
Може би за да бъдем приети радушно? ...

Хората в Северна Македония интуитивно чувстват, че нещо с тяхната държава, народ и език не е наред. Това ги кара да са винаги нащрек, да чувстват заплаха отвсякъде, да виждат в околните недоброжелатели, даже врагове, които искат да ги унищожат и да им отнемат най-светите човешки ценности. Това ги пр ...

Когато да си тръгна нямам сили,
когато ти насила си останал,
прегръдките са заем. Ще платим ли
и лихвите? И любовта си - цялата?
Щурците късат въздуха на ноти ...

Камъкът на думите е труден за преглъщане.
Въздуха става ми труден за дишане.
Не ми минава от прегръщане,
не ми минанава от измислено обичане.
Усещането е като потъване ...

Виж времето, какво е хубаво навън
денят е къс
сезонът зима
и слънцето не топли,
а само грей ...

Ще бъде май, преди април,
ще разцъфтят череши диви.
Там, горе някой е решил,
че този хаос ни отива.
Ухания, цветя, пчелин ...

Взаимно се създадохме добри,
но няма място в рая за такива,
боли от раждането до „умри“,
а между тях е топло, но изстива …
... защото не достига светлина, ...

Когато
е блато
и скръб
до преливка,
тогава ...

Да можеш да пишеш е като да имаш собствен лунапарк. Само да щракнеш с пръсти и могат да инсталират и катерушка, и въртележка, или басейн с делфини в него. Всичко се случва мълниеносно, и вярвайте ми, пишещите много се забавляваме в този парк.
Там винаги е весело и интересно и абсолютно по всяко врем ...

Иван Иванич ме осветли по много въпроси, докато ме превързваше. Първо от Патрула баламосали нашите, че тези дни ще спя у Олга, любовницата на шефа. С нея бяхме нещо като приятелки, така че това не беше странно. Един проблем по-малко. Поне нямаше да има писъци и крясъци вкъщи. Бих спала в кабинета си ...

Красива си, като шедьовър на Роден,
изпълваш ме със трепетно очакване,
държиш ме в нежнострастен плен,
прости ми - няма време за протакване...
Какъв е този страстен парфюм див? ...

Когато скъсаш страници от романа,
изпускаш безценни и важни моменти...
Самотуваш си... И се вкарваш в капани
от съмнения и пръснати фрагменти...
Лепиш и наместваш случайни парчета, ...

Блести последната цигара.
Стене с болка зъзнещ мрак.
Самотно на пустата гара -
изпратих и последния влак...
Отчаян, да пусна не искам, ...

Нашата малка весела тайна -
вчера покълна, днеска порасна.
Гледам я вече с радост потайна,
с усмивка мъдра и мисъл ясна.
В нея са скрити яростни чувства, ...

- Кое е по-хубаво – лошо организирана демокрация или добре организирана престъпност?...
- Ако на гърдите ти има номер 10 – значи си Меси. Ако има само номер 1 – значи и ти не си по-хубав...
- Ех, ако можеше да затвориш очи, разпериш ръце и полетиш – Париж, Лондон, Мадрид...А после отваряш – София... ...

Помня, бях - на четвърт век,
спях до дама с чушкопек.
Тя ми беше - вярна дружка,
и калъп за мойта чушка.
Но веднъж... в пороен дъжд, ...

(Да срещнеш правилния човек в едно неправилно време)
Най-трудно е да си отидеш.
Да си идеш,
но да знаеш, че трябваш,
че Трябваш до скъсване. ...

Понякога съм с тебе…
Понякога - сама…
Понякога политам смело…
Понякога вървя…
Понякога съм крехка и ранима. ...

Аз не искам по същите стъпки,
по местата със влюбени думи,
без съмнение, че същите тръпки -
бих усетил тъй сам, или с друга...
Не отивай там, дето ме няма. ...

Харесвай моя стих, но ти не бива
във мене да се влюбваш. Не, недей!
Обичай само него, с него грей
и само с него ти ще си щастлива.
Не чакай мен. Това не ти отива. ...

Погледнах нагоре. Небето се свлече,
и в двора се пръснаха хиляди срички.
Животът е кратък – едно изречение,
но с няколко грешно подбрани: “Обичам те”
Удавих в мастило и восък земята, ...

Студът прониква в мен като врата
отворена до край срещу Всемира!
Заспя ли - като падаща звезда
ще мине през съня ми, без да спира.
Пращят в камината ми сухите дърва ...

Втори шанс...
(експромпт)
Как живяла си в годините –
Животът как те е люля́л?...
Но а́ко можеш, разкажи ми – ...

Поезия не се чете с метър
барометър
хронометър
велоергометър
по-просто е при нея - хваща - или не ...

Кой разбра какво е обич?
Дали е стока, чувства, красота?
Дали е в яростният бяг на бурята?
Или е в тишината на една сълза?
Дали е стока за една размяна? ...

Обичам те! Отдавна се изтърка,
до подпис — за продадени души
и после питаш: Как сърцето сбърка?
И разумът, а рядко той греши.
Обичам те! Не казвам, че ми писна, ...