Правенето днес на планове
е уравнение неразполагащо с отговор.
Екскурзиите се превърнаха в митове,
а домът от крепост в затвор.
Приятелите ръка не си подават, ...

Едно едва доловимо движение, оставено от четката, един технически похват на художник, който създава видимо трептене, сякаш там има нещо веществено, блещукащо, което в един миг се вижда, а в следващия почти не се забелязва…
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачн ...

За Прошката, и как, колко и кога Сега е...
На душманите си всички ще простим на края
на Времето си, щом простим на себе си Сега.
От началото му все мечтаем си за Рая,
а с Ада вътре в себе си се питаме Кога! ...

След малко, един, по един чорапите ми излетяха от колата. После и дънките. Хари намали музиката.
- Много те искам, Слънчице. Не мога повече да те гледам. Искаш ли да спрем, защото има още много села нагоре. – почти прошепна зачервен Хари, а гласът му тегнещ от желание, едва го чух.
Разроших си вълни ...

Отвъд
Няма болка. Само тишина.
Мрак студен, като мастило черен.
Няма огън. Няма светлина.
Тъмното те гледа с поглед вперен. ...

"Своята оставка аз подадох,
народът не ме ще вече.
Защо, нали 50 лева дадох?
Защо във власт не съм облечен?
Защо мандатът не е вечен? ...

Като мартенски сняг закъснял
крехка е твойта последна усмивка,
а очите ти търсят зад мен,
нечия чужда и сладка милувка.
Не, недей ме поглежда отново, ...

Намерих го паднало в някаква ниша до входа.
Измачкано, цялото в стъпки и мръсни петна.
Не зная какъв шантав вятър го беше довяло,
но нямаше марка и липсваше адресат.
Видях че е тънко, по-тънко от детски хербарий. ...

Омайниче
Божур
Иглика
Чемшир и дума — Боголѝка
........................................................... ...

Ливади, ливади - каскади зелени,
пръснати в тях,
греят Глухарчета -
сякаш пръски са
от Слънчев смях.

Човекът е това, което мисли и това, в което вярва. Неслучайно е казано. Често казваме неща, които наистина мислим. Някой могат да се засегнат, други не. Но в крайна сметка сме това, което мислим и което изразяваме на глас. Ако не мислиш нещо, то няма да го кажеш, нали така? Човек е това, което мисли ...

щом всичко се е
на̀пнало да пише — на
парѝ мирише
.............................................................
*Веспасиан — ...

Вдишвам аромата на живот* –
слънчев е, щастлив, възторжен, сочен,
сладък, зрял, преизобилен плод,
вино е от нар, с любов ще скочи
в миг тържествен, за очите скрит, ...

Усещам смазващия страх,
роден в объркани понятия.
Когато Истината обявява се за грях,
а злото е гримирана симпатия.
Усещам колко тежък е гнета ...

Писмата, които не успях да напиша ... много са ..а и поради това, че съм луд по епистоларната форма, реших, че недовършените и ненаписаните ще си ги складирам , без да ги изпращам (после ще ви разкажа как), но вместо това активно произвеждах нарисувани писма, които естествено изпращах по пощата ... ...

Любовни думи... с мирис на измама...
Омайващи със пипала от нежност...
Звезди небесни свалящи, но няма
във меките им ласки... грам сърдечност...
Излизат от устата сладострастно, ...

Нарисувай ми слънце, че навън така е студено
и сърцето е станало късчета ледена скреж. Нарисувай ми лятото жарко, морето солено,
бели чайки, вълните и бриза - полъхващ и свеж.
Нарисувай ми песен, че в душата е толкова тихо
Нека звънне копнежа за истински ярък живот. ...

Питам Красето – моя бивша ученичка, едно от четирите Красета в класа /имахме и за износ/, засега само веднъж баба, как върви работата в кафенето.
- Ами… Страх ги е хората. Даже улицата се поопразни. А тук идват – изпълзяват като гушери на слънце, но все се оглеждат. Да не долети някой вирус…
хххх
Ща ...

Без теб е празен моят лист,
перото ми без знак мълчи.
Щом липсва ми духът ти чист,
без теб е празен моят лист.
Светът е чуден и лъчист - ...

Точно в тази книга,
героинята, която търсиш,
няма да намериш.
В нея няма спящи красавици.
И Пепеляшки няма. ...

Той вървеше през улицата улюлявайки се ту в една посока, ту в друга. Дъждът се беше пропил в дрехите му и отмиваше горчивите сълзи, които се стичаха от неговите очи. Споменът за неговата приятелка го преследваше неуморно. Знаше, че всичко между тях е приключило, но той така и не можа да преглътне ис ...

Ще разкажа няколко лични истории, без елементи на украса.
От доста време се обучавам в една школа в Пловдив, която я има в целия свят. В един момент бях спрял (заради несериозност). Реших да замина на гости при майка ми в Атина. През първите дни реших да посетя националният им исторически музей. Раз ...

Кратък е денят! Все не достига…
Не е като да съм на двадесет и пет…
Но днес ще подаря сама на себе си
един-единствен ден! Да сложа ред!
Да измия тъгата, заедно с чиниите. ...

Сънят е репетиция за смърт…
Хоризонтално времето е спряло.
Пътуваш нощем все по този път
и всяка среща е така реална
с лицата си - познати, непознати. ...

Човекът е изграден от множество нужди и със сигурност всяка има своята важност. Когато задоволим всичко първично в себе си, отправяме поглед към духовните нужди, а те са много, но една е на първо място – нуждата от любов. Имаме нуждата да бъдем обичани, но и да обичаме. Дори при някои от нас това е ...

Най-после свободен
Земята ме прегърна. Тъмнина.
Студено е! Прегръдката не топли.
Остана горе цялата тълпа
с фалшиви сълзи, и със тихи вопли! ...

Две години. Толкова ми трябваха, за да намалее тъпата болка, с която живеех. Знаеш ли колко пъти посягах към телефона, за да ти звънна? Да чуя гласа ти, дори изричащ тихо и убийствено "Вече е твърде късно". Колко пъти сядах пред компютъра, за да ти пиша, а свършвах с химикалка над петолинието и ноти ...

Някога живеехме
бедно, но добре.
Тичахме и пеехме,
всичко друго бе.
В двора ни си имахме ...

Розата събира светове
Озаряващопроникновена
За Любов молитвено зове
А и за да бъде споделена
Розата събира зарева ...

Прашасала, забравена от дните,
на тавана при старите вещи,
плаче китара, ехти по стените,
рисува със звуци погребани грешки.
А нотите разкъсват тишината. ...

6.
Настана неловко мълчание. Френцов бавно се изниза към терасата на ресторанта и запали цигара. Искаше да даде време на присъстващите да осмислят чутото току-що. Бе убеден, че след като това стане, те сами щяха да го потърсят и да му разкажат за спомените си от въпросната вечер.
Дърпаше жадно дима ...

Искам да ти кажа през транзитни,
пътят ми без теб е дупки черни,
зинали срещу ми ненаситни –
на безвремието стражи верни.
Искам за ръцете да ти кажа– ...

Толкоз много надежди умряха
на младежкия син небосклон.
Сякаш манна небесна валяха
без задръжки, без грим, без поклон.
А сега толкоз стар и ненужен ...