"За вида на летящите хора"
Изглеждат ни нематериални,
за разумът ни ирационални,
но при среща с тях душата ни бленува,
поне усещането за летене ...

Суетата обича всички хора
и не подминава ни един,
тя пълзи през тях и няма умора -
спохожда всяка госпожа и господин.
Тя обича да я хвалят, ...

два пътя се вият напред
скрити от гъста мъгла
часовник тиктака зловещо зад мен
кънти наблизо тънкият му глас
вече няма земя под краката ...

Следващият ден беше ... пълен с емоции. Посетихме Ани в спалнята й, Все така опакована, лицето й излъчваше спокойствие, а датчикът на ревера на костюма и показваше две чертички, имаше още време. Порази ме розовото – беше навсякъде – завивки, креват, стени, кукли. Единствено плакатът на стената с лик ...

Стих без край
Реторично?
От очите ми текат сълзи
и черни станаха всичките ми дни,
а ти подминаваш ме, ...

Знаеш: Обичам те!
Зная - не ти е потребно.
Този кошмар
не води към Рая.
Само зациклихме ...

Разхвърляна, объркана, но търсеща.
Енергия и смях и тишина,
една душа от вятъра понесена,
на смелите криле на младостта.
Музика и смях ехтят в безкрая, ...

СЕЗОНИ
(за деца)
ЕСЕН
Листата пожълтяват
и падат мълчаливо, ...

При мен дойде необуздан и ничий.
В душата си те пуснах да вилнееш
жребецо буен с безмилостни копита.
Поглъщах жадно,с мазохистичен трепет
всеки следващ удар на подковите. ...

Дървото на живота се обърна!
А корените впиват се в небето.
Отвсякъде дебне ни заплаха
а вятъра разпръсква - страх,
вируси и болести...та светът ...

Ето го отново моето момиче,
пак ще го събудя красивото кокиче.
Недей се сърди ти, красавице любима,
защото моето сърце само теб те има.
Исках да ти споделя това, ...

Ирник
Чудеса действително се случват. Сигурен съм, че дори да е за пръв и последен път в живота ми, си е заслужавало. Не говоря за първичното удоволствие от отдаването на нисшите потребности. Не, това няма нищо общо. Вярно, че в момента се чувствах по-добре отвсякога и гледката, която ми се откриваш ...

- Хайде, няма ли да ставаш, вече е 11, нищо, че е събота .
Майка му нежно, но настойчиво чакаше отговор. Откакто сестра им отиде да учи в друг град цялото ѝ внимание беше насочено към него. Беше се завил през глава, не каза нищо, дори не помръдна. Минаха няколко секунди, знаеше, че няма как да я заб ...

Бяло е. Навсякъде бяло.
Бяла магия – сняг.
И във мене побеляло е,
а ти ми липсваш пак…
Ужасно много ми липсваш, ...

Спиш ли?
Сигурна съм, че не.
Ти никога не спиш…
Ти си тази,
която не дава покой на душата ми! ...

"неясен звук, лек сън, случайна сянка" из "Сън в лятна нощ", Уилям Шекспир
Само приятелите ни ни свързват.
Само отговорникът в библиотеката
знае кои общи книги четем.
Само покана от теб ще приема ...

От едната ти ръка
до другата
е всичката сладост, че дишам.
Моля те, не ме пускай...
дори коса ...

Нов Край на приказките...
Скъпа моя Непозната –
носиш се със славослов
ти стихийно през Съдбата:
с не́га, нежност и любов... ...

Конска грива!
Бюстие и прашка!
Жартиери!
Цигаре! - мога да съм секси, дива!..
Стига да поискам! ...

Лирически откровения.
Магически проявления.
Психични отклонения.
Стига с тея ретроградни меркурии.
Моето черно ...

Срещам болен от ковид-19. Отдалеч го разпознавам – на носа му стоят две вирусчета. А, като наближавам, ги чувам:
- Да вървим на лов, че закъсняваме…
- Как пък не – вика другото – В тоя студ, сред тоя мокър сняг… Я друг да лети – ще вземем да изстинем…
хххх
На стълба – некролог: ...

На Юри
Ти ми даваш пример светъл,
но дали да го последвам?
След мезе и питиета,
с дяволи да побеседвам? ...

Погледнах кучето: малко, черно и с лъскава козина. Стоеше неподвижно на задните си крака пред мъжа, който бе облечен в черни дрехи: високи ботуши, широк панталон, късо палто и шапка с периферия. До кучето имаше висока ваза, и тя черна и непрозрачна. Вляво от статуята (мое дясно, бях от другата стран ...

Искаш ли да си намерим стая,
да се скрием в миг от клеветата?
Но защо да бягаме, щом зная,
че за волен полет е душата?
Няма да потъвам вдън земята ...

Тази нощ ми налей чаша със слънце,
а утре с горчива луна.
Сложи джинжифил малко зрънце
и допълни със гореща мечта.
Ослепително бяла покривка сложи ми, ...

В очакване на пролетта,
която няма да настъпи никога,
с неискано добро,
постлало стъпки в зимно минало.
Звезда с проблеснала пета, ...

- Не ставай смешен, това е нелепо! Как ще правиш такива неща? Зима е! – майка ми не спираше да повтаря, докато грижливо вадеше горещия кекс от чисто новата ни печка Раховец.
- Майко, решил съм го. Не можеш да ме разубедиш. Вчера изпрах старата носия на дядо, дано да изсъхне до Йордановден, че не ост ...

Много народ счита математиците за сухи и скучни хора. Бил съм свидетел на това как през 1994 година, на Световния конгрес на математиците в Цюрих, един от пленарните докладчици по най-категоричен начин се опита да докаже обратното. Първият му транспарант гласеше: «Този доклад се състои от начало, ср ...

Аз не съм художник. Никога не съм била. Последното ми хващане на четки е било в часовете по рисуване, а това повярвайте, хич не е скоро. От осми клас до момента на прорисуването ми, бяха минали повече от четирдесет години. Вярно, че тогава се справях на добро ниво за възрастта си, но нищо повече. В ...

"Момчето си отива"- една история прелива с невъзможното и опитомява реалността с възможностите. Любов – усмивка, дума, знак, сърце - жадно и плахо като кошута...
Поклон!
"Момчето си отива"– палитра на пътуването към самия себе си, преоткривайки другия, когато разбираш, че единствено опознаването на ...

Не вървя по пътеки безверие,
не отварям познати врати,
за да срещна лица начумерени
и да видя, че страст не лети.
Не познавам ненужни канони, ...