Не успях, любов на този свят,
въпреки, че искам да те опазя!
Може би, с тебе вече съм богат:
не ме научи чувствата да мразя.
Има нощи без сън и тих покой, ...

Мрак в нощта.
Студ в деня.
Защо животът тъй корав е.
Защо съдбата толкоз ни тежи.
Умора чувствам всеки ден изминал. ...

Kendji Girac & Gims - Dernier métro
Кенджи Жирак & Джимс - Последно метро/ Dernier métro
MUZIKA>>>

Глава 11
ОТЧЕТ ЗА ГЪБЕНИЯ ТРИП
Сутринта, добре наспал се, Майкъл тръгна при Боб да обсъди вчерашния трип. По пътя, Майкъл видя, че в беседката за обяд са седнали Боб, Джесика, Али, Питър и Стив, и пият кафе. След като поздрави, Майкъл влезе в беседката. Като видя Майкъл, готвачката без да бърза запо ...

Lebenslustige Natur
Unwahrscheinlich schlau
Trotz athletischer Figur
Zuckt vor seiner Frau
Stoyan Minev ...

Този паяк мен търси
и намери ме, знам.
С челюстите си бързи
и токсичен напалм
бавно крачи, полека, ...

Ела, седни - за мъничко поне,
на пясъчното ми килимче - жълто.
Да гледаме памучното небе -
как прави облаците на светулки.
И как разтваря огнената гръд ...

ГИМНАСТИКА
(за деца)
Подредени във редици
и раз-и два, и раз- и два,
в-крак заедно, като войници, ...

Животът на поета изглежда различен -
любови, раздели и всичко във строфи...
Той сякаш щастлив е, нали все обича?
Но никой не вижда, че влачи окови.
Душата му – вятър, природна стихия, ...

Така я нарече един съученик в първи клас, когато тя го наковлади пред другарката, че е надраскал тетрадката й. А не беше честно от негова страна и нямаше повод – Данчето само се пошегува като изля мастилницата върху учебниците му.
Ниска, слаба, с прическа от вързана слама, тя не привличаше вниманиет ...

Ако се мислиш вездесъщ, единствен
и с жезъл в раницата си към обетования кът,
не спирай своя бяг, дори да се препъваш,
за срещи неотменни в неизвестен път.
Не са четливи знаците, измамно ни упътват, ...

Не знам кой е направил хардуера, но имам много забележки към него! Страшно много! Поврежда се средно за около 40 години. Оттам насетне може да изтрае докъм 70, а после - бум! И отива в небитието! Какво говоря? Понякога изпушва и в по-кратки срокове! А ми разказват врели-некипели за "живот след смърт ...

напевността е
на речта душата и
сърцевината
напевността е
на речта — от небесата ...

Не си тук вече, знам.
Не плача…само си тъгувам…
Назад във времето пътувам,
за да те срещна там…
Да ме чакаш да се върна от далече… ...

Домът е хляб и огън, а и дим,
коричката на мъка споделена,
която трябва с теб да измълчим
или сами сме в цялата вселена,
или в пиян от чувствата ни час – ...

Цвете на прозореца
Какво е един дом без цветя? Не е ли огледало на забързаните хора, които нямат време да видят красивото? Тичайки от работа вкъщи и обратно, те си поемат въздух само, за да спят. Пропускат обикновените неща, които се оказват много скъпи. А какво по-хубаво от това да видиш живот в жи ...

Честито вълшебство семейно!
Честито на многая лета!
Хвала̀ ви, безкористно дейни
творци на живот и просвета!

Ако всички мълчаха, когато
на езика им има брътвежи,
не студът, а красивото лято
ще ни върне отново копнежа.
Ако всеки мечтае сърцато, ...

На старите пътища сложиш ли край,
когато усетиш, че водят към нищото
тогава ще тръгнеш към щастие знай -
то близо е, твое е. Пали огнище...
Отваря вратата и чака те с шал ...

От хладното ониксово небе се сипеше танца на снежинките с дъждовните капки, които измиваха заледените и замрели нощни улички на града. Сякаш в далечината се чуваше песента на притихнал саксофон. Големият неонов надпис на театъра светеше ярко в лицето ми и се отразяваше в купчините фалшиви перли, кои ...

Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас.
Полазват ме страстни тръпки
и изпадам в захлас.
Защото чувам шепота на твоя нежен глас. ...

Навън е бяло и тихо.
Като в зимна приказка! Въшебен сън.
Снежинки танцуват във леден спектакъл.
Покриват земята със пухкав килим.
Бяла тишина. И леден вихър. ...

Ти беше тук.
Аз – там.
Протегната душа.
Прошепване.
Усещане. ...

Да бъда твоя изгрев искам аз,
от тихия ти сън да те събудя.
Жадувам нежния ти стихоглас...
Да бъда твоя изгрев искам аз.
Кога ще дойде слънчевият час, ...

Имах островче едно -
малко, романтично.
Само мое беше то,
със цветя различни.
Знам, измислих си го аз ...

Неочаквани думи- стрели,
в гръб, пронизаха мойта мечта,
но макар ,че все още боли -
тя е жива и пее сега...
За онези вълшебни очи, ...

Зима е и в тоя студ
аз за топлина мечтая.
По тебе аз съм луд
и тая самота едва я трая.
Копнея аз за пролетта - ...

Всичко вървеше по мед и масло. Пациентката ми (ни) бележеше сериозен напредък. Вярно – все още не беше готова да я заведем всред хората, не беше свикнала с новото си тяло, а и постоянно казваше, че мъжете сме странни същества. Препичаше се на слънце, излягаше се на огромния шезлонг до басейна, играе ...