С пришки покриха се вчера ръцете ми.
Свърших с дървата, но имам на двете.
Спах като къпан. Така уморен, че
чух във просъница баба как рече:
- Мите, съвсем си останал без сили! ...

Не ме е страх да те загубя. Не!
Съдбата тъй ни вкопчи с тази среща.
Живота ми разбира се ще спре,
и пак ще те изстрадам, като грешник...
Но казвам ти - не ме страх! Наистина! ...

В Живата вода се влюбих от пръв поглед, още когато като ученичка на военно обучение ни заведоха при местността с едноименния извор. Вървяхме в индианска нишка един по един под майските борове и ланшната шума заглушаваше стъпките ни. Отляво и отдясно ни кимаха загадъчни цветя, сред които можах да раз ...

Протягам бавно тъжните ръце –
сухи клони на пречупено дърво,
към тебе Слънце да ме отдеве
и изгори последното ти зарево.
В мен повече не ще разлисти ...

Желаех да ти кажа толкова неща -
о, как исках да ме разбереш!
Но по-добре бе да изчезна в нощта,
да се стопя, като малката свещ,
плахо мъждукаща в твойта ръка, ...

Два погледа във бъдещето гледат,
едно за друго бият две сърца,
безброй искрици нежност светят,
във две сияещи лица.
Усмивката й е за него само, ...

Във ситна мокреща мъгла,
асфалта чер, изкъпан скоро,
изгубва твоята следа.
Извива се, зад каменния зид,
изгубва бледото си очертание, ...

Останаха колегите му и играча. Дидо не знаеше къде живеят първите двама, но по някакв щастлива случайност утре беше денят за заплати.
Реши да се заеме с играча.
Изчака го в двора на университета, където жертвата му – казваше се Лъчезар – учеше.
Дидо седеше на пейката под едно дърво, студентите започ ...

слънцето
с лъчите си
душѝте гали
сякаш пише
за любов ...

Демони
Нощем в душата ми демони бушуват,
в съня злодейте ми в нея тършуват.
Търсят да намерят в мен нещо лошо,
а намират единствено едно,добро! ...

Бориен
–За нищо на света няма да облека тая формоменяческа гадост! Не ме интересува колко е здрава и каква невероятна защита ще ми осигури. Имам си принципи, по дяволите! Откакто се помня се боря с тия изроди, а сега ми нареждат да ги приема като част от себе си. Е, няма как да стане. Не съм дете, з ...

Крачка встрани, и мостът изчезва,
светът се превръща във бездна...
Крачка встрани - и вече не си ти:
сам си си чужд, гледаш се отстрани...
Крачка встрани - небето се срутва, ...

В избори Той не участва.
Избира ... да не съучаства.

Умирам, приятелю! Знам, не те послушаха! Отново посегнах към нея, а тя не прощава! Залитнеш, стъпиш на криво и политаш - в пропастта. Вярвах, че ще и избягам, че няма да се пристрастя - сгреших! Зависимостта ми към нея излезе по - силна от мен! Боли ме, приятелю! Всеки ден болката става все по - нет ...

На нас се падна тежката съдба
в обърканото време да живеем,
което е чудовищна борба,
която на доброто ни се смее.
Греховен ли е днешният ни свят, ...

Нощ в южните ширини
Вълшебството започва още в за́леза
с феерията луди цветове́ –
с неукротените стихии в ха́оса
на ве́черните южни ветрове́... ...

Две тела едно срещу друго!
Две вълни морски се гонят -
а нощта океан е.
Две тела едно върху друго!
Като пясък се сливат - ...

Ръцете ти са благословени. С каквото и да се захванеш можеш да се справиш. Не го забравяй!
Бъди променлива, бъди буря и стихия. Бъди непредвидима, усещай болка и тъга, за да може истински да се насладиш на радостта. Бъди мразена, за да познаваш любовта. Бъди отрова, за да те използват , като лек. Кр ...

Там ,
където съм те докосвал с върховете на пръстите и си умирала.
Там,
където си ме докосвала с топлината на устните и съм изчезвал.
Там, ...

Път, бяла лента и мъгла,
проекция на моята съдба.
Как сред тази обсебваща мъгла,
да "видя" шепота на Mисълта?!
Прати ми, Боже, фотонче Светлина, ...

Не слънце е, а кошница с лъчи,
които се разпръскват по земята,
където паднат, светло е, личи
така, че греят други в миг нещата.
Макар и февруарски този ден, ...

Студена, запъхтяна атмосфера горска царуваше навсякъде около него. Безимменият бягаше ‒ той така бе решил, кой съм аз че да го съдя него? Ама как бягаше през горите - безмилостно го трепеха листа, режеха ръцете му настръхнали остри клони, озлобени единствено и само срещу него. Бягството му се виждаш ...

Март зад двор наднича,
малко сънен и сърдит.
Кой по улиците тича,
рано, рано страховит?
Кашля, киха и мърмори, ...

на сестра ми и нейния съпруг
Мила моя сестричке, откъсна ли зрели смокини?
Натежаха ли в двора гроздовете, пълни със сок?
Всяка вечер се моля, разплакана в скута на Бог,
да си дойда при теб! У дома да остана завинаги!... ...

/забележка - писано преди ремонта на ремонта на ремонтираното/

20 август, 2024
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...

Луната пак нощта разбуни
Луната пак нощта разбуни
и тихо тъмен хълм огря...
А тайната ми – триста руни
да тлее с тази жар не спря... ...

С любов
Притихват всички минали заблуди
от търсене на истински любови,
затичани през младите ми лудостти
преминали през болки и тревоги. ...

Там, зад девет, обрасли с трънаци, земи,
зад гори, от тегло озверели,
обградена с бодили, кралицата спи
върху твърда, неравна постеля.
Не сънува ни принц, нито фея добра, ...

Три години Стоимен живя спокойно и в пълна хармония с добрата си, мълчалива, послушна и всеотдайна надуваема любима, която купи от секс шопа, при последното си, несполучливо в личен план, ходене в Плевен. Но, един злополучно завършил запой ги раздели завинаги...
За Коледа покани братовчед си и Игнат ...

За искрица щастие в пепелта ровиш
в изгасналия огън с надежда се тровиш,
но там отдавна няма топлина и жар
за чужди хора си ги пренесъл в дар,
а сили за ново начало няма ...

Утринна среща или
Мир и Любов
Вече втори месец преживяваше отново и отново тази неочаквана, в известен смисъл и странна, но много приятна среща. Докато един ден седна пред „неговия бял бизон“ и започна да изпълва бързо неговите страници.
В първите часове на Новата 2021 година се прибираше бавно у до ...

Спасявам книги, книги ме спасяват.
Засядам лошо в прашните корици.
Редя камари, слагам във редици –
навярно знаеш – хиляди ми трябват.
Градя си кула псевдовавилонска, ...

Мое мило, шеметно момиче, замечтано,
не пускай ръката ми тъй рано.
Нека сбъдна всичко дето беше обещано.
Остани да те целувам, нежно, страстно,
Не тръгвай, заклехме се да е прекрасно. ...

"Проклятието на отмъщението “,” Децата с яйцата”, взех първото заглавие. Бях невъзможен рокаджия и това ми пасваше. Обичах музиката да гърми, така да е всичко около мен. Без ред, съобразяване, точно хулиган, бе за мен признание. Харесваше ми да събирам хлапетата около мен и без повод да наритаме няк ...

В бяла и усмихната държава-
нищо извън реда не шава!
Мед и масло там се лее,
и за тях се май лелее!
Всеки гладен е за мед ...

Миньонче съм – джобен формат,
наследство, от двете ми баби.
В душата ми бурите спят,
светът, раменете ми слаби,
подпират, че би се срутил, ...