На моята музата
Всичко си за мен на този свят,
въздухът, водата, светлината!
Аз със теб съм силен и богат!
Ти си лек! Балсам си за душата! ...

От очите ти капят горещи куршуми
и ти ги събираш прилежно с ръцете.
Играеш рулетки със цел да изгубиш,
от раз да приключи гневът на сърцето.
Отвращаваш се от свойто отражение, ...

Не е за всеки този свят...
жесток, коварен и лъжлив
щом може близък, да ти стане враг
и някак длъжен си да продължиш
Не е за всеки сухият комат, ...

Животе, ти броднико безпощаден, стиснал си двете ми ръце и не пускаш...
Затягаш и притискаш, спираш притока на кръв, спираш нуждата за въздух.
Държиш ме здраво, обвил ръце, около снагата ми тънка, държиш двете ми ръце с надежда мъртва.
Мислиш си, може би, че ще спреш мене, волната самодива, скитница ...

Когато пролетта проплаче
в проскубания листопад,
реката губера му влачи
и няма връщане назад,
и времето се ниже бързо, ...

Светла бяла стая. Самота.
Страх по ъ̀глите се утаява.
Бавно стъпва чакана нощта.
Сънища от болката спасяват.
И кошмарна неизвестност бди. ...

Нощ. Море Звезди.Копнежи.
Призрачно. Лъчисто. Свежо.
Самотен бряг. Ята. Китара.
Прегръдка. И сърцето проговаря.
Видения. Галактики. Безкрайност. ...

Щабквартира на армията, столица на Воргенас-Сезара, около три месеца след падането на Либертия под воргенаска власт
Еленик
– Кажи ми, кой си ти?
– Ние сме отряд тета сто и осемнадесет, бе це. Група тактически дронове от ново поколение, създадени с цел проникване на вражеска територия и унищожаване н ...

Очи в очи - зовяща нежност...
Душа в душа се отразява.
Вселени две в една безбрежност -
очи в очи - зовяща нежност...
И Любовта е неизбежност, ...

Гола, пролетна зора,
с бисери живи ми гали очите,
със свежест и ласка доказва, че Бог е жена
и има ли вяра с Любов изпълват се дните!

Вечност
Споря често с любовта:
Вечността ѝ за какво е –
и не е ли суета
тя да бъде само моя!... ...

Пресякоха се погледите ни в далечината
и там - от хоризонта - огнен стълб
разтърси грива вертикално над земята,
но не достигна литналия в небесата гълъб.
О, гълъбе, как винаги неспирно ни разкайваш, ...

Толкова проблеми има днес,
защо са долни, кални мнозина,
защо вместо възход и прогрес -
все повече затъва нашата родина?
Земята е богата, плодородна, ...

Ухан, Свят Гама, 13 февруари, 2020 г.
В кабинета на инспектор Фън времето като че ли беше спряло. Нищо не се беше променило от последния им разговор. Все същите металносиви мебели и грапави бели стени, имитация на тухли; с китайското знаме над мекото кожено кресло; семплото желязно бюро, с празен пе ...

Забранена!...Чиста!...Далечна!
Звук дързък от ритъм сърдечен!
Болезнена!...Сладка!...Горчива!
Зряла!.....Тайна!....Фалшива!
Мечтана!...Истинска!...Красива! ...

Ярко слънце, къс небе,
дъжд от облак изцеден.
И объркан с ветрове,
със звездички украсен.
Стана чуден пандишпан! ...

Повява вятърът с криле
и носи спомени на тях.
От локва на последен сняг
наднича мъничко дете.
С пораснали крачета ...

Роса и Слънце, Слънце и роса…
Светът навън е скучен и суров.
Забравих мрачните си небеса,
когато смисъла видях – любов...
Сънливи сме. На двора две врабчета ...

3.
- Мога да поговоря с камериерката, ако имате представа коя е тя – заяви Френцов.
- Да, приятели ми посочиха жената, която ми е поръчала такси. Виждал съм я и преди.
- Обаче наистина бих желал да чуя разказите на младоженеца и останалите гости. Само че нямам представа как да се случи това, без да ...

През годините в сърцето приютена
светъл дом изгражда любовта,
вратата му за тебе отредена,
влезна пръв, остани със вечността!
Бъди искра в огнището горяща, ...

Ще цъфне някой ден леската
и жилавите млади клони
ще натежат не от ресите -
от сълзи на презряла пролет.
Не тръгва още севернякът, ...

Ела при мен, не се плаши,
аз имам нещо да ти дам.
Не са дворци, не са пари.
Ела при мен аз пак съм сам.
От дълго време, много дни ...

Не знам дали е ужас или болка.
Не мога да опиша как се чувствам.
Сърцето ми ме пита: "Още колко
от пулса ми се ражда безразсъдство?"
Мълчи оная ябълка изгнила ...

Спънах се някак си,
чудото чаках си,
а ми приложиха хватка.
Спънах се в нищото
и сред кълчищата, ...

Ах, да можех само с длани
Питам се, но откъде ли
взе се този плам у мен,
в мойта гръд се той засели,
хвърли ме в тъмничен плен... ...

Тъгата ми дали се отразява
и в твоите очи, щом си далече?
Когато мен до теб ме няма,
дали поплакваш си потайно вечер?
Защо ли питам? Знам, че е така - ...