A Love Story
Ella and I were playing the board game Sorry on my front porch with the bright summer sun painting the street and the planks of the floor a luminous yellow. The sun seemed to brighten Ella's face, turning her brown eyes golden with black specks in them. As usual, I was winning, but Ella ...

Февруари тръгва си с тъга.
Март се приближава и се смее.
Виж, разплисква весела дъга
в синьото над нас. И хубавее
мартенският свят с надежди сто. ...

още веднъж
си измих лицето,
водата проникна в кожата ми,
огледалото показа изражението ми
и ето тогава наистина исках да заплача. ...

- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш? ...

Подарък ценен знай получих
аз в мама вечер си се сгушвам.
Приказки любими, за да слушам
тайните на джунглата оттам научих.
Цар си имат смел, силен господар, ...

III. Щедра вселена
Всичко каквото от Бог пожелаваш,
щедро вселената с шепи ти дава.
Искаш гуляи в луксозни сараи...
сметката, с лихва, ще платиш накрая. ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Но как огряна от луната медна,
на тази страст пътечка аз да дам,
когато ти си с друга, нейде там,
а аз съм тук - в луд страх да ви погледна? ...

„Битие́“*
Живота е една загадка
и от души́, и от тела́,
но във Библейската препратка
до днес не схващаме това́... ...

Сещаш ли се как в кафето,
стискаше крачетата на стола.
Погледа ти блуждаеше там, където,
моят поглед обладаваше те гола.
Обгърнах те в прегръдка нежна, ...

Отново съм подвластен на онзи наивен и малко смешен навик да чета, да мисля, да отсявам, да се радвам на откритията, които, разбира се, не са новост, но осмислени отново от мен, ми помагат да се извися ако не в нечии очи, поне в моите.
Да отсяваш нещо от купчината другост е истинско пиршество за душ ...

Когато март мъглите разплете
и Месецът се смее, до насита,
се връща сякаш свитото дете
и еднорогът негов не отлита.
Когато вятър в сухия камъш, ...

Купих от сергия на пазара
две игли и бяла и червена
прежда, та традицията стара
с моя труд да бъде подновена.
Пижо аз и Пенда си изплетох ...

Синьо небе и облаче бяло
заръсило ситни, топли сълзи
за моя син – не съм го видяла
години, години, нощи и дни…
Слънчице топло! Със твойте лъчи ...

По-добре да си напълно сам,
Раздвоен, със себе си да спориш,
От това – безсмислени истории
Твой „другар“ да каканиже с плам
И да сплетничи без капка срам, ...

Недо е червендалест, кръглолик, кротък стар ерген, от село до морето, където живее с майка си –неконтактна, отрудена мустаката селянка, в триетажна, построена от самия него къща с огромен двор, набразден от лехи и всевъзможни стопански култури. Лятото Недо продава на центъра стоката от багажника на ...

Дойдох за кратко и не съжалявам,
видях достатъчно макар и млад,
където и да ида,
може би все същото ще видя.
Лицето ми - моят познайник стар, ...

Спести ми закъснелите вини
и думите – банално неудобни.
Домът ни в битието се стесни
а ние се превърнахме във роби.
Люлее март хиляда ветрове – ...

който измъчва —
от Господа Бога се
самоотлъчва

имаме нужда
години светлинни да
бъдем единни

имаме нужда
от райни княгини — за
дълги години

От радостта било или от мъка,
превръщам се във силует и плача.
Не ти обръщам гръб аз за разлъка,
не искам да ме виждаш плачещ в здрача.
Понякога пробождаш ме с жилата ...

За съзнателните хора е свободата,
другите пък неправилно я разбират.
Не губи напразно времето си на Земята,
разумните сал правилно се ориентират.
Мъдрост е да избереш трудната пътека ...

На другия ден отиде, взе си последната заплата, излезе и зачака отвън, недалеч от входа на сградата. Попита „дежурната овца“ кои от колегите му са идвали и разбра, че двамата скапаняци още не са дошли. Овцата го попита защо ги търси, а Дидо отговори: +
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима бр ...

Черна котка на покрива си търкаля луната
и в комина на топло събира звездици.
Бляскат ярко зелени очи в тъмнината.
А стрехата заспива и мечтае за птици.
По лехата кокичета, свели главички ...

Лето 2050 - то е. В центъра на европейска столица, под голям чадър с рекламни надписи на Кока - Кола, отпивам блажено от чашата с кафе малки глътки. На съседната маса, също под голям чадър с надписите на Кока - Кола, седят двама българи и също отпиват от чашите си кафе. Единият е отдавна аклиматизир ...

Ти виждал ли си как раздира с лъч, небето,
светкавица, откъсната от своя гръм?
Ти чувал ли си как бучи, със глас, морето,
и как крещи дете, уболо се на трън?
Ти виждал ли си как дъждът се блъска ...

побеляла от студ
и покрита със скреж
вкоравена до огън
и вдървена до съскане
на юмрук свита длан ...

Здраве, щастие, късмет
да ни носи белият конец,
а с червения в кръвта
да потече и радостта!
Мислите с добро да ги усучем ...