Някога... в градче - уютно,
сред Софийското поле,
Жорко - тихо се е пръкнал
без изобщо да реве.
А Жоро, днес, е победител! ...

Кажи ми как да нарисувам лято?
О, знам, ще ми говориш за небе,
за Слънце в снопове лъчи разлято
и за безбрежно синкаво море.
Кажи ми как да нарисувам лято? ...

Животът ми приключи – безвъзвратно!
Отиде си, без помен и венец!
Вече няма връщане обратно –
умира и последният ми щурец!
Една надежда тайно ме крепеше, ...

Каретата изтрополи надолу по хълма в пролетния мрак. Седнала вътре, Лорелей бе притихнала и размишляваше над бъдещето си. Изобщо не се подвоуми да напусне семейството си…, ако онези хора изобщо можеха да бъдат наречени семейство. Напротив, отпътуването ѝ носеше радост и облекчение. Каквото и да я ча ...

Силният пол мъжете били,
силен е който ражда децата.
С години брани живот...
себе си забравил в борбата.
Добри специалисти мъжете били, ...

Отключих сърцето си,
отключих душата си.
Но на доброто,
отвърнаха
с предателства, ...

Той беше там. Седеше до колата си и не помръдваше. Лицето му бе обляно в кръв, а по тялото му имаше жестоки рани. Реших да се приближа до него. Сигурно имаше нужда от помощ. За миг усетих силна болка в главата си, а след това и по цялото си тяло. Не знаех какво ми става, никога не ми се беше случвал ...

Зимата беше сковала земята в ледена си прегръдка. Бушуваха ветрове и огъваха клоните на дърветата досами земята. Снегът се изтръска от тях, а после пак заваляха снежинките.
Нямаше край тази зима – мислех си аз.
Горе в планината е сурово и тягостно. Дните накъсяват, нощтите са дълги и мрачни.
Мразя з ...

Весело поточе в долината
гони своите води,
на камъните беловласи челата
мие под старите върби.
Над него облачета бели, ...

Чакаме се пред баба.
Но нея вече я няма.
Тогава къде ще се чакаме?
Имаш ли страх от смъртта?
Отлитаме мигом нанякъде... ...

Една сълза, а колко ли причини
да се роди тя има?
Да пишат сто мъдреца, сто години,
дали ще стигнат и наполовина
на списъка с такива? ...

Псалми за Водата.
Псалм 1. Море
Обичам да те гледам по време на изгрева. Тогава се превръщаш в Божествено огледало, отразяващо идването на Светлината. Като течно олово си, преди да те погали първият слънчев лъч. Разливаш се в хладните краски на сивото, но будиш в мен очакване и надежда за топлина. П ...

Любовта се отби тази вечер при мен, уж за малко.
И албума затрупан извади от стария скрин.
Запознанство на сватба - почти тривиално начало.
Кой да види, че огънят дяволски в него е скрит!
Поетичният клуб „Дебелянов”. Дискусии...Песни... ...

ПРЕДИ БУДИЛНИКА
===============
Подари ми,
моля те,
минутка, миг, ...

Жадувам...
Жадувам
Да те докосвам с дъх
да рисувам устните ти
да потъвам в погледа ти ...

МИГ ПЪРВИ
==========
***
Готова ли си?
Да преживееш онова, ...

Новините пращяха с дръглив, обвинителен тон,
и сгъстяваха въздуха в иначе светлата дневна.
Изтъняло, пердето поклащаше розов шифон
и се носеше дъх на сладкиш с прегоряла канела.
Тя стоеше до масата, вперила поглед навън, ...

Това което прозрях в онова далечно време, наречено младост, е, че смисълът от съществуването на човешкия индивид се състои в това той да достигне до такова разбиране за нещата, което е диаметрално противоположно на постиженията на цялото човечество за цялото му историческо развитие. С една дума - см ...

Решението на прекалено многото оптимизъм не е прекалено многото песимизъм. Решението на прекалено многото оптимизъм е зрелият реализъм.
Преди да решиш, че оптимизмът ти харесва повече...

ЕХО ОТ МЕЛТА
Името на Ловеч говори много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Той е една компилация от много епохи, от времена във времената.
Неслучайно градът е бил именуван Мелта, защото всъщност е основан от гордите мелди. А мелдите са траки, които са се занимавали с отглеждането на тръстик ...

Мой Творецо, прашинка съм аз
ето ме, рисувай със мене.
По платно от съдби Твоя глас
избуява в песента ми зелена.
Клечица осветляваш в анфас, ...

Самоувереността и отсъствието й от живота ни
Самоувереността е нещо, което определя голяма част от поведението на един човек. Тя е непредвидима, всеки е уверен по различен начин. Но ако не я притежаваме, ние просто пречим на собствените си успехи и позитивизъм. Колкото и да се опитвам да вярвам в сп ...

Имам аз една жажда,
но не телесна, а духовна,
да спре бездуховност да се насажда,
извисена да бъде душата народна.
И туй е жажда за идеал, ...

Посягам слепешком и се оплитам
в язвителните нишки на сърцето ти.
Не спя. Не виждам за какво да дишам.
А и е толкова студено.
Отвъд мълчанието питам за причина. ...

Обичта ти по чиста е от снежинките през зимата
и топли повече от юрган пред камината.
Обичта ти по силна е от ударите на боздуган
и по невинна от думите на малчуган.
Oбичта ти грее по ярко от слънцето денем ...

Сърцето ти дълбоко, като океан.
Очи ти пронизващи, като стрела.
Усмивката ти ореол е на светец.
Лицето ти сияние на ангел.
Любовта ти чиста и неопетнена, ...

По стъпките те следвам отдалече.
Броя ги. Искам да те стигна.
На пръсти да вървя и вече,
до твоя дух високо да се вдигна.
Пресичам степи, острови, пустини. ...

Пореден ден. Само мой.
Със слънцето отгоре ...
и бликащи слова безброй,
измълчани в тиха болка.
Болка за непреживяното ...

Вий, светите с кръста, сте хората,
дето съдят без свян и умора
и захвърлят с ръка лека грешника
на забвение вечно във дрешника.
Вий ли, господа бизнесмени, ...

Приказка за предателя, или как се раждат новите имена
Живели си в сговор и разбирателство трима приятели, споделяли хубави моменти от живота си къде на маса, къде на кино, къде на футбол.
Но настъпили лоши времена за хубавите моменти. Виртуалът изместил реала.
Поради наложената извънредна ситуация и ...

Никой не им вярваше, че са само приятли. На времето тя беше много красива - дребничка, ала с едър бюст, и с очи черни и лъскави, като гръцки маслини. Носеше косата си на опашка, която игриво разпиляваше, когато тръскаше глава, за да бъде по-убедителна. Той пък - дребен и амбициозен, като повечето На ...

3. Дървото на истината
Когато му звъннаха за събирането, Георг вече беше приключил с отчета на касата – работеше като управител в малък ресторант за бързо хранене. Работата го натоварваше с ежедневната си монотонност и напрегнатите дребни уравнения – решаваше ги през деня, но те отново стояха в нест ...

Някъде... далеч в Канада,
зад океанските вълни,
по Родината ни страдат,
не една и две души!
Там твори, жена - Калина! ...

През юни морето те вика,
вълните ухажват брега...
Мечтите са лика-прилика
с очите на много деца.
Солена вода под езика ...

Конници диви раздират небето,
тънки камшици от мълнии плачат
Трепка самотна череша в полето,
а в слепите къщи смъртните чакат
Чакат жребците. Всичките бесни... ...