Тежък характер, зарити в пръстта,
до дъно – балканските корени.
Макар ,че не вземам назаем уста,
убива ме празно дърдорене.
Кой бил почесан – на грешно место̀ ...

Ще бъда есен.
(може би ноември).
Ще е студено. Даже ще вали.
А вятърът със своя басов тембър
ще разпилява сивите мъгли. ...

Човек
По малко вярвам и във Бога –
от Сатаната се страхувам,
но в тяхната „реалност“ мога
съвсем добре да съществувам... ...

Почне ли властта да въвежда ред – настава такъв бардак…
хххх
Как да съчетая: „Не се занимавайте със самолечение!“ и „Места в болницата няма“?
хххх
Прибира се мъжът – бая леко пийнал. Махва с ръка на въпросите на жена си, хвърля палтото, взема телефона и влиза в банята. ...

Тържествено за Есента...
Стихиен вятър сви внезапно,
из клоните се омота́
и до Безкрая и обратно
със грация се извъртя́... ...

Не знам защо се сетих. За кораба, не за филма. Макар че и там има доста за размисъл – разбира се, ако човек спре сълзите и сополите и задвижи мозъка.
Но сега по темата. „Титаник“ – грамаден кораб, символ на човешкия прогрес. Още при строежа му хората са привлечени от широката реклама, вестниците пъл ...

Искам да съм твоят вожд
в най-лудата ти нощ,
когато
във лунно злато
си облечена, ...

Не вадя любовта си под черта,
възраждам я след всяко многоточие.
Което жребият предначерта,
допирам право в свойто слепоочие.
След изстрели каквото оцеля, ...

На мен като ми кажат „черен петък“, разбирам „петък 13-ти“, „лош късмет“ и други подобни хубавини. Обаче, за да сме в крак с времето, този хубав израз вече значи едно – намаления (дали само в съзнанието на продавачите, или истински, е тема на съвсем друг разговор). Така де – какво си търсят хората н ...

В очите ти - радост изгрява,
като в душата на малко дете
и в плен на волното море ще остана,
стига в тях да се вгледам добре.
От усмивката ти, няма спасение ...

Поглеждам те и пулса ми ускоряваш,
всички мисли като луди летят
и в телата пожари разгарят —
готов ли си да ги потушим?
За теб планини и океани ще премина, ...

В едно далечно минало живял един принц на име сър Ричард в кралство Нике[1]. Принцът бил висок и снажен, с тъмни очи и с непокорна кестенява коса. Той бил прочут в своето кралство с неговата щедрост и храброст. Въпреки че бил престолонаследник, той живял в самота, тъй като все още не бил открил исти ...

Разкъсвам с дъх студения разкош
и шмугвам се в ръцете ти горещи.
Из стаята се свлича тъмна нощ,
ала в очите ти блещукат свещи.
Ти светиш ми. Посоката е юг, ...

В тази нощ луната си отива, бронзово мъгливо.
Лъчите се протягат мълчаливо, в кометен блясък
назад като раците ще тръгнат.
Небето звездно палто облякло, а е толкова
безплътно със Серафим кръпките зашиват. ...

/Песен за Дун и Сюе из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Повлече вятърът листа заспали,
затули ги в дланта си и запали
огнивото от кремък на комина,
обви се в облак димен – и замина. ...

Момиче, теб обичам,
ти си слънчево сияние.
Благослов за теб изричам,
но чуй моето ридание.
Нежността е като птиче - ...

1
Въведение
Пристигнаха в Русе през пролетта на две хиляди и тринадесета.
Почти веднага той се хвана в отдалечен автосервиз на брега на Дунав, а тя - в квартален магазин от веригата "Гланц". Винаги след работа той я вземаше с колата, а ако се случеше да закъснее, тя кротко го изчакваше пред магазина ...

Из мислите на Айшли...
След час вече бях достигнала хотела. Успях да си намеря стая и се настаних веднага. Ужас! Хотелиерката ме попита дали ще остана само за една вечер, а аз... все още не знам. Казах ѝ, че може да остана и за още един ден. Изкачих стълбите на цялата сграда,докато не стигнах до чет ...

Отново влизам в „скришната” си стая,
душата ми е тих молитвен храм,
свещицата ми – пламъче от рая,
аз вярвам, че ме чуваш, Боже. Знам!
За нея днес се моля, за жената, ...

Една звездичка във небето тя блести,
а в моето сърце пламенна любов гори.
Гори със страшна сила, неукротима,
гори единствено за моята любима.
Понякога си мисля за едно, ...

Нима за мен времето изгубено е спряло?
По пътища различни се дави мокра есента.
Нима е пак без пет? Сърце, от болка изтъкано,
изгуби се на локвите по мократа следа.
И в лабиринт от сенки, от студ и от мъгла, ...

Наи-опасният е крокодилът
скрил си зъбките... с червило...
И не личи зелената му кожа
в красивата, усмихната госпожа.
А зад очите нежнички, прикрити ...

Понякога осла̀нено съм цвете
и силно ме притегля земна гръд.
Но щом и плахо лъч в душата свети,
то зима взема въглен за по път,
водица жива – пукнато бърдуче ...

Хризантеми – есенни слънца –
наградени с хубост непростима.
С крехки, тъй момичешки лица.
Есенни въздишки преди зима.
От листата ви наднича смях, ...

В незабравими спомени пътувам,
там, където нямаше море,
там, където нямаше небе.
В незабравими спомени пътувам,
там, където лятото не бе. ...

Една година отлетя
като изплашен гълъб,
през пламналия обръч
на манежа в цирка.
А белите опърлени пера ...

Пеят сънни чучулиги
за неслучени неща.
Посивяло е небето,
полудяло е полето
и говорят за небето ...

Пропуснатите струни са илюзия.
Тревите ме обгърнаха изцяло.
Извличаш звуци с малкото си пръстче
от тялото им, вече пожълтяло.
Каквото е могло, ...

- Абе, заек, от три дни седиш на тази скала, палиш свещи и пишеш ли пишеш. Гледам те и се чудя. Не мога да проумея какво те е прихванало.
- Помолих Господ да ме затрие и чакам. А докато чакам реших да си напиша некролози и да ги разлепя, Лисо. Диря да оставя някаква.
- Щом си решил да умираш, по-доб ...

В утрото събрах листа
под надвисналите клони.
С багрите на есента
от дърветата се ронят.
И с различни цветове ...

Стъпка по стъпка
към нова мечта.
Тръпка след тръпка,
искрее гръдта.
Свише загадка ...

Известно е, че на български има изречение, в което първата дума е от една буква, втората – от две, третата – от три и т. н.: «О, не съм този голям глупак, какъвто вероятно изглеждах по-миналата десетдневка.»
Оказва се обаче, че в обратната посока има още по-дълъг пример: «Неоснователно пенсионирана ...

Тя ме хвана с хубавите си очи.
Тя ме уби с сладката си усмивка.
Тя ме разсмя с луди лица.
Тя стопи сърцето ми,
мечтателният ѝ глас отне тревогите ми. ...

ШЕСТНАДЕСЕТА ЧАСТ
КАКВО СТАНА В ГОТВАРНИЦАТА НА ДВОРЕЦА
Щом в готварницата госта влязал,
там бъркотия страшна забелязал -
навсякъде разхвърляни тави, паници ...

Тъй както си застанал на чалъм,
дали не мога да ти отвъртя главата!?
Не са ми нужни ни бухалка, ни налъм.
Направо ще те смъкна на земята!
Дори не питай луда ли съм аз, ...