Чакам те юни прекрасен с твойто небе от сапфир,
с твоите цветни поляни – шарена дъхава шир.
Чакам те юни, отдавна, с твоите сладки липи,
с вечери леко прохладни, с езерни нежни вълни.
Чакам и вече дошъл си с чара така закачлив, ...

Недалеч - почти в Балкана,
под хайдушките ели,
гордо стъпва на мегдана -
Мариана - в наши дни!
Тя е скромна. Проза пише! ...

Безкраят е в онази стая,
на счупения ти диван.
На водка и на дим ухае,
На отчаяние. И плам..
Безкраят е в ръцете ти под душа, ...

Нощта на 3 срещу 4 юни е магична - това е нощта на Свети Константин и Елена по стар стил ... на нестинарите и на танците върху жарава..
Жаравата е необязден кон
и мята грива - огнени езици
А огънят е днес несбъднат дом,
за хора по-свободни и от птици. ...

Свобода
Как се появява свободата -
онази,
българската свобода,
с която сутрин начисто ...

Казвала ми е майка ми, че когато съм се родил вратата на стаята се отворила и се затворила сама. Но нито тя, нито баба ми, която също била в стаята, не се изплашили, защото почувствали доброта във въздуха. Аз все пак, като човек трезвомислещ, съм по-склонен да вярвам, че просто е станало течение и в ...

Една жестока, страшна тишина,
в която самотата е дори самотна.
Тогава цялата ми свобода
прилича на килия с острови.
И щом те няма в тази обич, ...

Мога да изчистя аз света,
мога да намеря красота...
Но за малко това е, после откриваш,
дори и без болка лъжата убива.
Мога да обърна всичко навън, ...

Днеска ще е мрачно
и тъжно дори,
но утре кой знае
слънце ще блести.
ще се смеем със тебе, ...

Когато трудно е да кажеш довиждане, просто затвори очи и върви.
Не се превръщай в роб на времето.
Пусни мигът, продължи.
Не изричай ти думи невежи - "До скоро!", "Прости!", " Запомни! "
Та кой ще помни робът на времето? ...

Хоминини
Как да пиша за любов, като не я разбирам.
Как да пиша за хората, като ги презирам.
Как да им вдъхна живот, като в гърдите им силиконови сърца пулсират и с всяко свое действие се насират.
Толкова много личности безлични. ...

От теб остана островче от кал
сред двора ти – море от буренища.
Душата ми разкъсва се от жал
по тебе – рай, превърнат в пепелища.
Най-скъпите ми спомени са там - ...

В едно царство живял и управлявал мъдър и справедлив цар. Когато се родил единственият му син, царицата се разболяла и не след дълго починала.Освен тая печал сполетяла царя, в деня на своето раждане, сина му бил орисан от лоща орисница. Когато принца порасне голям, в деня на неговото коронясване за ...

И стана тя река, и стана плод,
магия даже за възкръсване.
Каквото било е било,
а после рошаво отсъствие.
А после зъбери и тишина, ...

Жените, които пирони коват,
са на път да сглобят цяла къща.
Тогава какво ли ще прави мъжът,
щом жената в мъж се превръща?
Жените, които с лека ръка, ...

Антон беше строен и красив петдесетгодишен мъж.Излъчваше някаква особенна харизматичност и чар, които завладяваха неустоимо жените.Нямаше нито един бял косъм и се гордееше с това .Имаше нежност и чувственост в неговото лице, а усмивката му привличаше всички като магнит.Беше веселяк обичаше живота и ...

Дърветата са вече жълти,
а вятърът все още - топъл.
Остаряло, лятото се сърди
със последен и отчаян вопъл.
През септември... ...

Днес синът ми имаше изпит. Дистанционно ! Заради коронавируса и карантината !
А сега, свири на пианото песни от Йосиф Цанков !...
Не зная къде е намерил сборника, затрупан между купища други партитури с ноти! Преди много години бях го купила …( беше толкова отдавно, сякаш в друг мой живот)!
„ Сборни ...

Настъпи поредната обичайна вечер. Лорелей тъкмо бе приключила с доклада си пред Ноа и двамата обсъждаха дреболии. Изминалите дни бяха повлияли положително на съпруга ѝ и той се бе възстановил почти напълно. Лорелей изпита голямо задоволство, гледайки го как седи в леглото с лице, изпълнено с енергия ...

На Созопол калдъръма топъл
помни още стъпките ми боси,
младостта ми със любовен вопъл,
с неизречените ми въпроси.
Споменът за сладко от смокини ...

Харесваш ли живота предвидим?
Мъждукайки в самотно отчаяние,
откри ли шапката си невидимка
и път към своето призвание?
Ще повториш ли живота свой, ...

Не съм ти казал всички думи,
които по неволя измълчавам.
Те винаги се пръкват ранно сутрин,
в сънувани по тебе, блянове...
А после се пилеят като пясък. ...

Господи, помогни ми да забравя тези прекрасни очи,
Тази усмивка чаровна и тези черни коси.
Помогни ми, Господи, да забравя деня,
когато целуна ме нежно и когато отворих сърцето си
за едно чувство безмерно. ...

Помня как нервно погледнах часовника си. Времето беше ветровито, а клоните на дърветата играеха непримирим танц под аранжимента на силния вятър, който свиреше своята разпокъсана мелодия. Стоях и чаках поредния нежен залез. С изящество бях смесил в чашата си Аперол, сода, три кубчета лед и резенче ли ...

Чувах на моменти часовника така,сякаш той беше в стаята-а не беше. Стоеше долу,окачен на стената, на долния апартамент.
Всяка секунда се подчертаваше остро и рязко,като че ли ми напомняше,че времето ми изтича.
Бях грешна,бях много грешна,не уважавах, осмивах,хулих. Пиех като за последно,пуших като з ...

Became Mucho
Земята ще изгубя под краката си
И въздуха ще секне в гръдта ми
И устните ми до болка впити
от теб ще пият ...

Тя възпитано е и добро момиче,
във градината е най-красивото кокиче.
Но желание мръснишко в мен събужда.
Леле, колко ме възбужда
допира на бялата и кожа, ...

Пием разни реки. А да плувам не мога
и люлее ме жадно едно огледало.
Над косите ми мокри виновният облак
влачи бавно, простреляно, своето тяло.
Две различни реки на планети далечни. ...

И там ще забият камбаните тленни,
целувка последна ще моли за милост.
Очите ще искат да видят последни
думите мои облечени в нежност…
Сега съм самотна и пея безмълвно, ...

Трябва в доброто да се вярва,
в противен случай си загубен ти,
да се бориш ти докрай трябва,
могат да се сбъднат твоите мечти.
Ако нея я имаш, човече, път ще има, ...

Детски писък разряза нощта,
натроши се в парчетата хладни.
Незлобливо се плисна кръвта,
покосена в очи тишината пропадна.
Избор майчин под груба ръка ...

Ей това ми е тайната!
(ПАри въглен дланта ми.)
Всичко мога без тебе.
Да си нужен? Едва ли!
Някакви сантименти ...

С трепетна нежност - за силни жени неприсъща,
на изтънелия от недочакване праг е сама.
В свойте разплакани сънища тя ме прегръща -
мама - светличе, по дългият път - към дома.
Прелетни птици, тя храни - за мене ги пита, ...

На път съм днес.
Не зная накъде.
Защо- не знам. И колко ще ме няма.
Ще съм без теб
багажът - риза-две ...