Правда в нашата родина нека има,
нека не съдията решения да взима,
защото често той става корумпиран
и виновният в затвор не е прибиран.
Порочна си е тази наша правосъдна система, ...

Беше малко и рошаво кученце с неустановена порода, нещо средно между болонка и йоркширски териер. Козината му въпреки, че беше сплъстена и мръсна, в нея се разпознаваше жълто оранжева окраска. Под спуснатия му перчам се подаваха две живи въгленчета , а между тях рижава муцунка с черно и влажно носле ...

Бях забравила как се пише писмо…
Беше в детството, много отдавна.
В себе си криех милион и едно
забавни и искрени детски желания.
Обещавах да бъда послушна, ...

Когато тръгна към успеха...
Една жадувана илюзия!
Сценарий, декор, пиеса,
ми изглеждат твърде чужди.
И вярвам, че нещата чакат ...

Всички тези обезглавени кралици,
всички тези овъглени вещици
седят на кея и броят
корабите, които ще потънат
и им махат ...

2
***
Явор шофираше със сдържана усмивка, която обаче пренасяше струи позитивна енергия по всички части на малкия Нисан, а Катрина се усмихваше блажено, сякаш поемаше с пълни шепи от тази енергия. Колкото повече се отдалечаваха от София и се сливаха с природата на пустото дефиле, толкова повече благ ...

Няма може би, тук съм.
И лъжите ги няма.
Аз наяве, не сън съм,
не фалшива измама.
Виж, как пейката топли ...

Седя в светлината на празната кошница на поредния ден.
Чувам шум от живот-сякаш хиляди лъскави бръмбари…
И развивам рулото с тъгата си вътре през мен
като плат от зелени и мъхести хълмове.
Тези тънки стени-плът и кожа, долепени в калкана на мислите, ...

...
По тв-шоуто скандират:
" Долу маската!"
В очакване лицето му да видим...
Всекидневно новините апелират: ...

Твоят влак се задъхва
по завоите остри
на твоя стръмен
житейски маршрут...
Но не е достигнат ...

Цял живот си търся сродната за мен душа.
Без да осъзнавам с какво да и спечеля любовта.
Със думи може би красиви,или мили жестове от моята страна?
Каквото и накрая да се случи,трябва да го разбереш,че за твоята
любов се боря и няма начин да ме спреш. ...

Червеното е само за пиячи,
в сърцето удря, истините буди.
Каквото разстоянията значат,
пиячите не може да учуди.
Кажи ми, че рубинената чаша ...

Предизборното блюдо
си е чудо -
Кюфтаци, два, и наденица между тях
(тук посланието предизборно разбрах)
Към него и ракийка, домашарка, ...

В същия парк,
някъде след завоя
небето се зарази от смях.
На алеята
реши, че съм твоя. ...

Не посягай! Не е време да скверниш тишината ми,
да нахълтваш със взлом,
не е време.
Аз отдавна живея в едно свършило лято
и сама си измислям проблеми. ...

СЕДЕМНАДЕСЕТА ЧАСТ
ПОСЛЕДНИЯТ ДВУБОЙ
Още слънце неизгряло, рано сутринта,
проскърцала протяжно желязната врата,
бил Патаран по нощница на царския балкон, ...

Ако днес си отново кръстовище,
а животът, озъбен те дърпа,
запокитва те в битки чудовищни
и светът сякаш пак е изкърпен
от тревожност, вина, колебания ...

-Щастлива ли си, детето ми?
Неочакваният въпрос ме извади от унеса ми. Напоследък се самовглъбявах доста често. Обикновено в компанията на членове от семейството на Чакърови. Чувствах се неудобно сред тях, а ме мъчеха десетки въпроси.
Къде е дъщерята на Чакърови? Защо всъщност са ме наели? Какви ли ...

И спомняш ли си в оня нощен ден –
Ноември, дъжд се сипеше с галони.
Ти седнал беше в 83 пред мен,
а тя до теб бе седнала и ти говори.
И слушаше я с любещ интерес, ...

Събуден, като стар самотен вълк,
отърсил козината от листата,
попадали по прашния му гръб,
в ноември се надигна топъл вятърът.
И както слънце грееше, с дъжда ...

Останах без думи..
Вече всичко ти казах..Макар и на ум..
Когато всъщност те срещнах,.. те,..
боязливо, направо..страхливо..
се плъзнаха по крака ми.. от там тротоара, ...

Веднъж, като се скитах из Банкóк,
препънах се - и кръста ми се схвана!
За кратко ме удари силен ток,
а болката, бе страшна и голяма!
Препуснах към хотела на мига, ...

Късната есен не е красива
има нужда от повече грим.
Оголени клони, сухи треви, студени стебла, сивота,
тръгва си всеки път по опърпан безцветен килим
и в очакване снежните преспи да скрият видът, ...

Господи, колко те ревнувам..
Досущ като сериен убиец.
Направо ураган!
Когато задуха силно вятърът.
Когато дъждът те завали ...

Сърцата полудяват, в транс - със жар
един към друг политаме... Стрелите
е време да са златни, да са дар
необяснимо щедър за душите.
И ето - срещат се в нощта очите ...

Понякога небето ни проглежда
и детски са зениците му сини.
Едно хвърчило – кърпена надежда,
лети, та под дъгата в миг да мине
и пак, напук на зрелите години, ...

Как да забравя душата си?
Ти каза „Обичам те.“ и си представих
дома, всяка нощ и децата ни.
Всеки ден беше слънчев, забавен.
Как да приема съпругата? ...

Възторгът ме доведе на крилата
на гълъб в снежнобяло одеяние,
отключихме езика на телата,
взаимно да изваем съзидание.
Трептим споени, ковко единени, ...

Всичко се обърка от година.
Нищо не върви нормално днес.
Сякаш красотата си замина –
тъжна, без посока и адрес.
Няма вече в парка и дечица. ...

Мълвата е велика,
мълвата е без думи
да паднеш във реката
подсечен от куршуми.
Мълвата е всевиша, ...

Не съм и очаквала, че един ден ще стигна дотук...Но ето. Водопадът от сивота се излива върху мен. А как само ми липсва онази красива илюзия, стопляща съзнанието ми...
Останах там... сред полята от слънчогледите на любовта. Онези жълти цветя, които толкова обожавах. Може би е време да оставя вятъра д ...

Претакам си зелето и ми щукна идеята, че е добре да подразня приятелите си с тази традиция. Очаквах, че мнозина от тях няма да се сетят какво може да означава снимка на една канелка, розова струя и кофа отдолу. Оказа се, че българските гени сработиха моментално. Май най – много екзалтирах една моя п ...

Есен, време за размисъл...
Есен!...Време на размисъл,
тъжно Време за Въпроси:
--Има ли Животът Смисъл,
щом на тоя Свят сме гости?... ...

Аз отдавна престанах да искам.
Беше време, когато болеше.
Не петаче, в юмручето стисках
своя смях, който звънко летеше,
щом го пуснех на воля... Но днеска ...

Докоснахме ръцете си и ето,
сърцата ни потръпнаха в очакване...
Какво ли в същност е съдбата?
Да се изправиш тъй във вечността.
Да вдъхнеш смелост ти във есента. ...

Разбито съм. Говоря си само.
А всъщност викам, но съм все нечуто.
Не съм сърце, а непрочетено писмо
пулсиращо във сЪлзите на шута.
Разпадам се, тъй както листопад ...