... И точно когато решавам,
че спомен си, вече забравен,
в съня се промъкваш, целуваш ме…
И връща се старата лудост!
Така ли ще бъде до края ми - ...

Храм
Това поле? Или не бе то –
различно е, но пак ми стига…
За купол си избрах небето,
тревите – за свещена книга. ...

под златна пейка
гние букет от души
има ли смисъл...

Да изляза в града
на спокойна разходка.
Да обичам жена.
Да пътуваме с лодка.
Да отгледам деца. ...

Бавно, методично без да забележим даже,
краят на годината пак ще се покаже.
И докато редя играчки по боровите клони,
сладки правя и домашни всякакви бонбони,
искам с добра мисъл аз да ви орисам, ...

Ето започна се черният ден,
отваряш очи и си вече сломен.
Слушаш новини -
пропаганда от лъжи,
мерзост, поквара ...

КРАЙ на книгата
Оригинален текст
ЭПИЛОГ
Я являюсь таким же человеком, как и большинство людей, населяющих нашу планету. Но передо мной стоит задача донести мудрость ведической цивилизации до нас с вами. Будь я святым, божественным, то не смог бы общаться с вами. Меня невозможно было бы понять. Мы го ...

Die Jahre kommen und gehen,
Geschlechter steigen in’s Grab,
Doch nimmer vergeht die Liebe,
Die ich im Herzen hab’.
Nur einmal noch möcht’ ich dich sehen, ...

Тъй както розата с бодлите пази,
с болка крехката си красота,
така и ти във свойте пазви
криеш бляскавост, смирение, тъга!
До тебе, който иска да се доближи, ...

Надвесени мои тополи,
как шепнете скрито в нощта,
във ромон неспирен прибоят
на вашите дни отшумя.
Как с топли очи ме следяхте ...

Познанието, е
колективно дело.
Там, всички заедно
определяме Мярата
за святата Истина, ...

Странно е как понякога малки неща ни карат да се замислим за големи. Като например сутринта след като се нанесох. Станах в 6 и половина, тъй като снощи умрях в 9... Резултат от умората от последната една седмица....всичкото местене, стрес, усложнения, въпроси, равносметки, съмнения....и воля... Вчер ...

P.S. Честит 50-годишен юбилей!
14.11.2019
Тринадесет години писма ти изпращах..
С адрес неизвестен бе домът ти нов.
И всеки път писмата се връщаха- ...

Вали, за теб не се обръснах.
Нека пък брадата ме сърби,
във нашата любов възкръснах!
Слънце си ти, нищо че вали...

Дълбока болка отново ме мори,
но днес радостна съм вече,
че като посланието на слънцето тя гори,
пред мен там някак отдалече.
Невьзможно е друго да ме покори, ...

Опекъл-недопекъл се, денят
търкулва се по делничния хребет.
От ъгъла на всеки кръговрат
минутите са адски непотребни.
Какво е тази мъничка частица ...

По бледото му лице все още се четеше смесица от клаустрофобията на "Менгемето" и пронизващият тембър на Швитзе. Слабата светлина подсилваше призрачното му изражение, което тук не правеше особено впечатление. Той намести увитият в сутрешен вестник пакет под кльощавата си мишница и се опита да влезе в ...

Оставям се в ръцете на съдбата
и ставам кротка кат' овца,
ще слушам как расте тревата,
и как вали дъжда,
ще поствам мечки, китки, сърчица, ...

Въжета и халки -
изкуство само...
Аз... ти-
желание непризнато...
Проникваш... ...

Той беше там. Чакаше я приседнал на тяхната пейка. Погледът му се рееше в посоката, от която тя винаги се появяваше. Срещна очите му, толкова бистри, тръпнещи, очакващи. Усмивка озари лицето му. Той беше самото съвършенство, идеалният, единственият, уникалният. Винаги знаеше какво тя иска, какво да ...

любовта
зад режещия ръб на ъгъла
в корените на стъмнения дъжд
под слънчевата сянка на листото
любовта ...

Търся си духалка тип Барби
(цвят на изделието, руса платина)
освен основната, да има още екстри/дарби -
икономична, практична - да не се мина...
Нямам претенции употреба коя е ...

Щастлива Нова Година!
Да е спорна за дружина сговорна!
Богата на радости за Душата
на всички хора по Земята!
На бащите да удвои парите! ...

последната спирка
последния курс
Последния пътник
Няма хриле
И няма криле ...

Очаквам залеза, за да заспя,
очаквам го, за да те сънувам,
очаквам пак да донесе съня
ликът ти мил, за да му се любувам.
С ръце да галя твойта гръд, ...

Когато болиш се прекършвам
и нямам сили да вървя напред.
Не искам назад да се връщам
и дори не искам да съм срещала теб.
А ти болиш от самото начало ...

Есен е.
Мирише на любов.
Не от онази сладката.
Идва студен сезон.
Но аз преди зимата те обичам. ...

Трудно е признавам,
да бъдеш себе си в този
толкова фалшив и лицемерен свят.
Трудно е признавам,
да следваш пътя си, ...

Залезът разтваря двери
към болка, мраз и тъга
и рухват съмнителни вери
за живот в отвъдността.
И сянката на падащо листо ...

Едрият мъж енергично пристъпваше към бара. На почервенялото му от жегата лице беше изписана навъсена гримаса. Мърлявите му, изпокъсани, но видимо елегантни чисто черни дрехи показваха че отдавна не се бе откъсвал от пътищата. В момента в който се озова очи в очи с Клаус върху физиономията му рязко с ...

коледна приказка добре си дошла
бяла магия с вълшебни крила
ангелски хор от звезди
пее свята нощ и блести
снежинки тихо застилат земята ...

КОГАТО МЕ, МАЙКО...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям. ...

Тук ни съм жив, нито съм мъртъв,
а някъде съм по средата.
Душата си видях да пърха
в отблясъците на водата.
Намига ми, че е излязла ...

Измъчих се.
От искане,
от търсене,
от нямане.
Напрягам сили ...

Откога не беше идвал,
а днес пристигна с идеята да наводнява.
Трупал се е, и е спотаявал
повече отколкото трябва.
Скапан от намеци и недомлъвки ...