Когато заспиват калинките,
а вън е мрачно и гъста мъгла
прикрива цветовете на есента.
Вали, а дъжда е ситен, толкова ситен,
че капчиците достигат ...

Снежното бяло е топло,
когато е вдишано
с вкуса
на бабините коледни бисквидки
с аромат на любов ...

Патрулката бавно взе завоя в поредната тиха уличка. Задницата леко поднесе и по-младият мъж, седящ до шофьора, недоволно изсумтя. Снегът продължаваше да се сипе на парцали и монотонно засипваше улиците. По тротоарите весело играеха разноцветните светлини на коледните лампички, а лунната светлина се ...

Една единствена прегръдка ми е нужна,
спокойно, тихо да заспя!
Усетила какво е любовта -
незаменима обич,
Усетила изгаряща душа. ...

понякога съм запетая и казвам „почакай“
нейния поглед е въпросителен „защо“
но знам че знае
въздишам с многоточия
най-многозначителната реплика на света ...

Поети, поети, поети. На вид свежи, стройни напети или невежи, но пък все драскачи заклети. С коси сиви, прошарени; с прически модни – сини и алени; с рошави гриви или плешиви. Кат за празник издокарани – с рокли, във гащи – всеки пише, всеки дращи скучни поеми безкрайни; цветущи, нежни сонети; стихо ...

Какво стана с лъснатите ти обувки? Какво стана?
Беше ги приготвил с такова старание
Точно днес от зарана.
Вчера рано гладко се объсна
А следобед ноктите изпили ...

Възпитанието, наследено по майчина линия, не му позволи да изрече на глас богохулните благозвучия, кънтящи в главата му. Търкайки челото си с думите "Пак ли?", той се наведе и внимателно пристъпи напред. Изглежадеше странно, че все още не е изградил навик да се навежда, но всъщност това беше целенас ...

Мъглата приседна в краката ми като вярно куче.
Вятър разреса косите на нощното време.
Този свят полудял не успя да научи,
че не искам да крета без тебе до мене.
Видях как вятърът си играе с мъглата, а клоните и листата на дърветата не помръдват. Сигурно бяха застинали от изненада. От бледосивото неб ...

да ви попитам съвсем хипотетично
ще се любите ли с мен
знам че е много неприлично
но пък и света не е съвършен
кажете какво мога да направя ...

Добър съвет ми даде един приятел. Щом не можеш да заспиш вечер, пий, вика, 50-100 грама ракия, ще заспиш моментално. И аз пия. И те така всеки ден просто за лек я взимам, щото имам безсъние, не за друго. Па тя ракията една хубава, една такава мека, пивка, за чудо…– майстор е баща ми. Като мед влиза ...

Искаш ли да ти разкажа за блясъка в очите,
със страст и сласт изгарящ дните?
За този блясък нужни са ни двама –
голям мераклия и готина мадама…
Всичко започва като на шега, ...

Да вярваш, това значи да обичаш,
да носиш Бог в своето сърце!
Не само вярващ себе си да наричаш,
отиди на черква, заведи и своето дете.
Да вярваш, това значи да прощаваш, ...

Стенание...
къс птичи писък,
гнездо, от клоните паднало,
или звук на счупено стъкло,
а може би плач на ранено дърво... ...

Завърнах се.
И той ме чакаше.
Обикновен.
И приливно студен.
Измръзнал във прегръдките на зимата. ...

розо —
цвете
на
цветята —
размечтавай ...

– Ей момче – как се казваш!
– Както татко!
– Добре! А татко ти как се казва?
– Ами защо как?! Нали ти казах. Както мен!
– Ясно! ...

Утихва денят
в шепот, стъпки и шума.
Ухае на смях.
Сянка на чинар.
Полъхва мечта за цвят. ...

Сънувах те, беше част от онези тъмни сънища,
които не искаш да ти се случват.
Дори и в онзи, несъзнаван свят – ти си там.
Събудих се с онова мрачно чувство, приличащо
на депресия. ...

Развява пъстра циганска пола
отново Есента. И ме прегръща.
Усмивката ѝ – гузна. Заваля
в прозореца на старата ни къща.
Изплуваха чадърите внезапно – ...

Замечтано гледам Луната,
напомня ми за тебе тя –
за любовта и за жената –
тези хубави цветя.
И имат те приятна миризма – ...

Животът бързо взе да се изнизва –
омокрена връвчица от кесия.
Защо ли не уших греховна риза
на младини за някой луд гидия?
И смелост не събрах да се преборя ...

Не си мисли, че съм за ден!
И счупено сърце от обич бие.
Бъди поне и месец с мен.
(За повече – горча на пиене)
На вкус съм сладък. Но присядам. ...

Ще дойда само за малко.
Няма да оставам цяла нощ.
Може би половината,
ще е достатъчно?!
Единак си... ...

Секунди по-късно реших да изчакам. Гневът винаги е лош съветник, а аз имах право само един ход. Ако се издъня, трябва да викам Нощния и да пусна предупреждение до Дневния, което си беше все едно да кажа на Хесер и Завулон, че не ме бива. А това никак не ми харесваше като опция. Висш маг или не, все ...

Щастливо оженен и зет задомен,
бай Петър монтьорът изкара късмет.
За седмица само остана ерген,
жена му спечели от "златен" билет.
На Пукет*, ще тръгва с малко багаж, ...

"Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите." Оскар Уайлд
Назад не се обръщай!... И не спирай!
Днес миналото е откъснат лист!...
Самичък пътя си напред избирай,
нагоре гледай - към небесна вис!... ...

Утре вече няма да се видим.
Пътищата ни ще се раздалечат.
Ти си толкова невинен.
Лъскави коли ни подминават.
Хори и съдби се разминават... ...

Животът ни носи изобилие
с успех се увенчава моето усилие
да творя, да случвам, да дерзая...
Мечтите си да сбъдвам аз желая!
Богата съм душевно на любов, ...

От този дъжд подгизнала душата е,
и този дъжд по мислите пълзи.
Сред този дъжд, усетих - свободата е,
което мене може да спаси.
От този дъжд напиха се баирите ...

Ерос Рамацоти - Ние сме
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alfredo Rapetti Mogol, Dario Faini (Dardust), Eros Ramazzotti & Federica Abbate
----------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Няма да скрия, че за това заглавие ме подсети любима моя италианска песен от края на 60-те години, нашумяла след фестивала в Сан Ремо през 1969г. : "Quando L' Amore Diventa Poesia" /в превод от италиански: "Когато Любовта се превръща в Поезия"/:
https://www.youtube.com/watch?v=-HQ9NZ3IJ7w
А конкретн ...

Глава XXIX
Орлин не обели нито дума на Снежана. Игнорираше я по всякакъв начин. И го демонстрираше. Тя хапеше устни до кръв, защото знаеше, че той има пълното право да се държи така. На няколко пъти се засили да каже нещо, но страхът или Андрей, я възпираха с поглед. Инатът и гневът ѝ можеха да бъда ...