Веднъж ти замина, за дълго... Тогава -
потънах в ленивата, сива тълпа.
Изгубих се тихо, потъна в забрава,
чувството мое - за цел и борба.
Редяха се дните в безлика съдба. ...

Този дъжд светлосин трополи,трополи,
по стрехите и мокри до кости са къщите.
Тъжна песен в капчука без глас ромоли.
Съмна уж а тъгите ни людски са същите.
И поръбено с мълнии тъмно небе, ...

Гледам – наш Боко спира Жипката край нива. На нивата трактор. Отива нашичкият при тракториста и го пита защо е без маска?
Вижда се ясно – сам питащият НЯМА маска, ама държи оня да сложи. Още по-странно, че нивата не е обществено място…
Човекът влиза в трактора и не се показва повече. Шашнат от тълпа ...

Омаскарихме се…
По улиците, по магазините, по полето дори – маска до маска…
А иначе – маските падат.
И слепите проглеждат – бавно, постепенно, но вече усещат какщво се крие зад манипулативния екран на телевизора…
хххх ...

На покрива беше интересно. До него се стигаше през вратата на последния етаж. “Не натискай дръжката - ще последва аларма” - всеки който можеше да чете би знаел да не отваря вратата. Но нямаше никаква аларма. Роби и Беки бяха научили. Качваха се на покрива, разгонваха гълубите и се подпираха на малки ...

Какво при нас отново те довежда?
Опашките си гоним като кучета.
Ти Господ имаш ли си и надежда,
или от болките човешки учиш се?
Не ме осъждай остро, каталясах. ...

Малкият Иванчо: Тате, кои ще бъдат ин ту бирани?
Бащата: Онези които са на две бири, моето момче.

Толкова много съм гладна,
И стомахът крещи за месо.
Как така да не ям?
Ще припадна.
Но.. ...

Навярно пак настъпих по мазола,
когото, както...Не ми пука вече!
Перчемът си защипвам - с нова шнола...
"Ещё не вечер, нет, ещё не вечер".
Досадна ми е глупавата мода, ...

В едно гнездо под свита стряха
прибираше се лястовица волна -
със пролетта, със синята тинтява,
с разлистване на млада клонка.
След време няколко главички ...

Какви ги плещиш, по дяволите,
на паднала от Марс ли приличам?!
Не ме подлъгвай с марципан
и ме остави да си пия дайкирито!
Аз не съм котка, пич ...

Север е застигнал и очите ти.
Ледници се пръскат на кристали.
Късчетата студ пробождат дните ти.
Лягат рани, в ложе прокървяли.
Честност вплете някога в сърцето си ...

"Няма да събере четения, не е хорор, откажи се."
Но кога ли сме слушали мъдрия глас на вътрешното си аз. Вместо страхът да надделее и да те опустоши, сядай над клавишите и говори с анонимността срещу теб. Затвориха театъра, не душите ни. Представи си празната зала, запълни я с виртуални почитатели и ...

Аз утре ще живея ли,
или ще бъда миг,
заглъхнал в тишина на нечий блян,
но чужд?...
А моята душа, превърната във скитница ...

Майка сляпа отгледа сина си сама
в трудности, неволи и в нищета!
Един син, за него тя дълго мечта,
изучи го, възпита го за нея бе гордостта!
Мина време и то за жалост ги раздели, ...

Любовта започва, като желание за сетивно възприемане на човека и зъвършва в желание за отказване от индивидуалното в полза на дуалното, на създаването на нов живот от две цялости, зависими една от друга.
Пътят към блаженството.
Манията или обсесията е желание за реализиране на едно илюзорно-трансцен ...

Проскръцват тихо катинарите. Ръждясахме.
Виси ни примка тишина на гушите.
Подсмихва ни се песимистът : Май я втасахме!
Така и трябва, щом поета слушате!
На него слабост са му, а и сила думите. ...

Пролетта - рисувано от Бог торнадо:
с центробежно-бели цветовe,
с крясъка неистов на цветята,
възкръснали след зимни студове.
Пролетта (приумица пред лято) - ...

Април - изплаква тихичко душата си,
сълзите му се ронят - дъхав цвят.
Две славейчета, скрили са в сърцата си,
красива песен - да го утешат.
Разплаканата пролет... мами слънцето, ...

Разтвори се небето
(шести август)
душата ми във тялото
се върна;
бе скитала ...

Забравѝ ме. Защото ме няма.
Твърде много любов си измислих.
Вероятно светът е за двама,
Затова и ужасно ми липсваш.
В ъглите душите са ниски ...

Старият полковник беше щастлив. Едно, че днес получи пенсията, второ – щеше да я брои. И сега, и следобяда, и утре, и вдругиден…
Направо – поне пет дни щеше да вади парите от тайното място и да брои. Една по една, спокойно, на глас… Вратата хлопната, външната заключена и на резе, прозорците затворен ...

Искам да споделя една малка история. Дребна, но много показателна.
Правя си аз една колекция. Нищо особено – книги за деца и юноши, издавани между 1950 – 1970 година.
Тоест – книгите от моите млади и до нейде невинн години.
Намерих няколко сериозни антикварни книжарници. Но, все пак, продължавам да ...

Бягай.
Както искаш.
Както намериш за добре.
Бавно. Или бързо.
Страхът гузна съвест зове. ...

Отдадена опепелена пролет
остави отпечатъци от устни.
Отдалечаване като след полет,
очите ми са орбитрално пусти.
Отплава в омагьосана обвивка, ...

Виж, как залеза може да бъде различен,
нацелувал до розово хълма зелен.
На небето от топлите длани обичан,
отразен от очи на стопяващ се ден.
И Луната да плува свободна и млада, ...

ОТ КАКВО УМИРАМЕ И КАК ДА СИ УДЪЛЖИМ ЖИВОТА
Това са два въпроса на които смятам да отговоря по свой начин в тази статия. Предварително Ви заявявам, че не съм нито лекар нито микробиолог, а само военен инж. Химик. Всеки от вас си има личен лекар и ако не сте доволни от моите отговори, нека личният Ви ...

Спомен ли е, не е ли –
усмивка, поглед, докосване.
Търкулва обли недели
небето като колосано.
Валежът вече отмина – ...

Когато при мен те съдбата изпрати,
помислих... „Най-после спасителен бряг“.
За обич мечтаех – не царски палати...
Повярвах, че ти си „Спасителят“ благ.
Очаквах те, мила, любов непозната, ...

Самотен беше старият моряк,
подпрял се върху дървената маса,
душа разголил и напълнил с мрак
олющена от ветровете чаша.
Притихваше на огъня жарта, ...