Решението на прекалено многото оптимизъм не е прекалено многото песимизъм. Решението на прекалено многото оптимизъм е зрелият реализъм.
Преди да решиш, че оптимизмът ти харесва повече...

ЕХО ОТ МЕЛТА
Името на Ловеч говори много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Той е една компилация от много епохи, от времена във времената.
Неслучайно градът е бил именуван Мелта, защото всъщност е основан от гордите мелди. А мелдите са траки, които са се занимавали с отглеждането на тръстик ...

Мой Творецо, прашинка съм аз
ето ме, рисувай със мене.
По платно от съдби Твоя глас
избуява в песента ми зелена.
Клечица осветляваш в анфас, ...

Самоувереността и отсъствието й от живота ни
Самоувереността е нещо, което определя голяма част от поведението на един човек. Тя е непредвидима, всеки е уверен по различен начин. Но ако не я притежаваме, ние просто пречим на собствените си успехи и позитивизъм. Колкото и да се опитвам да вярвам в сп ...

Имам аз една жажда,
но не телесна, а духовна,
да спре бездуховност да се насажда,
извисена да бъде душата народна.
И туй е жажда за идеал, ...

Посягам слепешком и се оплитам
в язвителните нишки на сърцето ти.
Не спя. Не виждам за какво да дишам.
А и е толкова студено.
Отвъд мълчанието питам за причина. ...

Обичта ти по чиста е от снежинките през зимата
и топли повече от юрган пред камината.
Обичта ти по силна е от ударите на боздуган
и по невинна от думите на малчуган.
Oбичта ти грее по ярко от слънцето денем ...

Сърцето ти дълбоко, като океан.
Очи ти пронизващи, като стрела.
Усмивката ти ореол е на светец.
Лицето ти сияние на ангел.
Любовта ти чиста и неопетнена, ...

По стъпките те следвам отдалече.
Броя ги. Искам да те стигна.
На пръсти да вървя и вече,
до твоя дух високо да се вдигна.
Пресичам степи, острови, пустини. ...

Пореден ден. Само мой.
Със слънцето отгоре ...
и бликащи слова безброй,
измълчани в тиха болка.
Болка за непреживяното ...

Вий, светите с кръста, сте хората,
дето съдят без свян и умора
и захвърлят с ръка лека грешника
на забвение вечно във дрешника.
Вий ли, господа бизнесмени, ...

Приказка за предателя, или как се раждат новите имена
Живели си в сговор и разбирателство трима приятели, споделяли хубави моменти от живота си къде на маса, къде на кино, къде на футбол.
Но настъпили лоши времена за хубавите моменти. Виртуалът изместил реала.
Поради наложената извънредна ситуация и ...

Никой не им вярваше, че са само приятли. На времето тя беше много красива - дребничка, ала с едър бюст, и с очи черни и лъскави, като гръцки маслини. Носеше косата си на опашка, която игриво разпиляваше, когато тръскаше глава, за да бъде по-убедителна. Той пък - дребен и амбициозен, като повечето На ...

3. Дървото на истината
Когато му звъннаха за събирането, Георг вече беше приключил с отчета на касата – работеше като управител в малък ресторант за бързо хранене. Работата го натоварваше с ежедневната си монотонност и напрегнатите дребни уравнения – решаваше ги през деня, но те отново стояха в нест ...

Някъде... далеч в Канада,
зад океанските вълни,
по Родината ни страдат,
не една и две души!
Там твори, жена - Калина! ...

През юни морето те вика,
вълните ухажват брега...
Мечтите са лика-прилика
с очите на много деца.
Солена вода под езика ...

Конници диви раздират небето,
тънки камшици от мълнии плачат
Трепка самотна череша в полето,
а в слепите къщи смъртните чакат
Чакат жребците. Всичките бесни... ...

Ако се стигне до думата да бъде намерена,
ако трябва да бъде потърсена една-единствена дума,
за да се изрази концепта,
и да се избегне инерцията,
за да се пристъпи поетапно до граматичната точка, ...

Как вали!...А върви посивелият ден
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби, ...

Тези делнични химери-
сто процента мъртъвци,
от студа им потрепервам,
сякаш че не са били.
Утолените възторзи - ...

Недей да се страхуваш! Неизбежно!
(И в другия живот ще ти се случа)
Не ми остава време за надежди
и вярата в това да съм послушен.
От време, пропиляно във очакване, ...

Спиш ли?
Съмвам се в съня ти…
Устните на моята усмивка
нежно пърхат…
Мисли разрошени носят ...

a href=”

Всеки миг, всеки ден, е последното вдишване,
всяка утрин, погалва за сбогом земята.
Научи ме да дишам сама и във плен,
научи ме по-тихо да плача.
Всяка птица и всяка жужаща пчела, ...

Вечното Завръщане...2
Веднъж заминах сáмо,
а цял живот се връщам -
като Атлас през рамо
Земята мъкнещ всъщност... ...

Безразсъдство... 2
Искам докато сме млади
в безразсъдство да горим –
Любовта освен наслада,
огън да е, но без дим!... ...

За Любовта – наполовина оптимистично...
на Е...
(капричио)
Любовта ти прекрасна
е цяла Вселена, ...

благословен е
посветилият се на
добротворèне

Какво сега? Когато няма „ние“?
Кафето е горчиво. И изстинало.
Как няма захар, дето да покрие
На утрините, този вкус на минало?
Да лято е. От всички най-студеното. ...

Пъстри пеперуди са мечтите
в утрин лекокрила за цветята.
Слънчеви букети от лъчите
изгревно блестят сред аромата.
Грейнала прегръдка на сърдечност ...

Седнахме двама с приятел добър,
в парка под стария бор.
Той говори, говори, за различни неволи,
а сърцето ми страдаше,че в доброто не вярваше.
„Оплакваш се, приятелю, от своя живот!? ...

Дори не знам защо се развилнях -
понякога съм зла и невъзпитана.
Разбивам думи и мечти - на прах,
пътеките умират - от преплитане.
На себе си докрай изневерих ...