Красива съм. И малко нехайна.
Без кафе преди съмване,
признавам си -
не мога да дишам нормално.
Мълчалива, забързана и естествена. ...

— Господине, къде отивате – попита Божана Цайко Цицинкин?
Той се обърна и видя една красива млада дама, името на която бе забравил и което се опитваше да си спомни, но напразно.
Всичко, което беше сега в главата на Цайко изглеждаше, като картина хвърлена във водата, която губи цялостта си.
Облян в п ...

До дуваро ми клечи
дъртио му пръч съседски,
блещи своите очи
и избиват го кумплекси.
Спомня си козици млади ...

Последен звън
камбаната отмери,
замина уморена
коледната нощ,
богатите щастливи ...

Тръгна Кольо, тръгна Кольо
нива да копае.
Взе мотика, взе торбата,
скъса три домата.
Тръгна Кольо, тръгна Кольо ...

Невидимите дронове*
на човешката ми същност
се лутат в пространството
между Земята и Създателят.
Батерийте им са напривършване. ...

Тя се готви за път уморено и бавно,
всеки ден разговаря с дъжда и цветята.
А очите ѝ все към телефона пробягват-
може би точно днес ще звъннат децата?
Тя отдавна на всички мъже е простила, ...

Безводна бе годината и глуха
за воплите на хора оскотели.
Кога ще се намери зрънце тука,
че сетне плодове да има зрели?!
От слънцето жаравено горяха, ...

Чаша мляко, три бисквитки,
ароматът на кафе,
две усмивки, дълги плитки
и очи като море.
Розов изгрев, хладна тръпка, ...

Вдъхновена от любимото ми аниме "Vampire Knight",
и следните думи на Куран Канаме - "Понякога да забравиш е вид щастие."
Аз не исках, но се случи -
една далечна на едни отколкото близка,
и втора близка на други отколкото далечна - забрави: ...

В упадъка на мъжката ми нежност
ти цъфна, като полски мак -
със твоята примамлива небрежност
и коси от непрогледен мрак!
Докоснах те със плахите си пръсти ...

When i saw your reflection,
remembered you're a ghost.
Relenteless dead perfection
i prayed to hear the most.
When i crossed tiny Rubicon, ...

Решила кобрата да бъде добра. Омръзнало й да е самотна. Запълзяла из джунглата да си търси компания. Внезапно пред нея се появила огромна слоница. Тя била водач на стадото. Изсъскала змията за поздрав и вирнала наперено глава. Животното отстъпило назад и предпазливо се върнало от пътя. Слоновете се ...

Дневната Луна...
Случва се във някой ден
може би като знамение,
и́ли просто феномен
на космическо явление: ...

Завръщане на Бъдни вечер в село...
Да се завърнеш в бащината къща...
Димчо Дебелянов
(поема)
Завърнах се на Бъдни вечер в село, ...

Тя шофираше към финала на живота си. Или поне тайно си мислеше, че е така. Натисна газта и усети как шума от двигателя на мерцедеса раздра вените ѝ и се впи в притиснатите от предпазния колан жили. Не знаеше защо го беше сложила. Вероятно по навик. Увеличи достатъчно силно музиката от радиото, толко ...

ГЛАВА ДЕВЕТА, МИСИЯТА Е ИЗВЕСТНА
Малко по- надалече, на поляната, кацна неголям бял самолет без опознавателни знаци. Само по крилата му блестяха големи златни звезди. От него слязоха няколко мъже и две жени в пилотски униформи и се запътиха към децата. Сред тях се открояваше светлокос мъж , видимо н ...

Кой си ти ли? Нека ти отговоря, скъпи. Ти си болестта, от която се „разболях“. Моята диагноза. Този, който направи сърцето ми на пепел. Ти си конкуренцията на дявола. Онзи с големите предизвикателни кафяви очи. Един егоист, който не се бори за това, което иска…Този, поставил си маската на студения р ...

луна — към теб се
поглед приближава и
се прилунява

По Коледа се случват чудеса -
Разбрах това в настъпващата зима.
Принцесата ми, (с късата пола)
взе кинтите и бързо ме подмина!
Не бе изобщо с шапка и бельо, ...

Ако някога се влюбиш пак в мен случайно, моля те, кажи ми! Да те обичам аз безкрайно.
Ако някога решиш
да ме погледнеш така омайно. Направи го! Ще ме стоплиш, както обичайно.
Ако някога за прошка се молиш. Ще ти простя веднага, само ината си да пребориш.
Ако някога решиш пак да се върнеш. Върни се, ...

Посинял от студ, младежът плава в океана. Вече цял ден бе изминал откакто
Ървин потъна в океана след корабокрушение. Екипажът му се удави и той остана съвсем сам
насред океана в януарска сковаваща нощ.
В погледът на Ървин нямаше живот, а само мъгла и единственото нещо, което се появи пред него беше ...

Прозрачна съм, стъкло съм и без плът съм,
обвивка нямам, нямам и лице.
Високо съм, стремеж съм, само долу
е плисъкът на моето море.
Разбих се във скалата, но не паднах - ...

Ще бъде нощ и ще е хубава
тъй нежно сгушена в дъжда
и в капчиците тихичко загледана
ще чакам кадифената ръка,
а тя ще ме докосне като пламъче ...

Колкото повече в хоризонта се взирам,
повече в себе си виждам.
Колкото повече в себе си гледам,
повече хоризонта откривам.
И с него се сливам. ...

Свалям първо блузата. После всичко останало…Накрая гола съм – не без дрехи – без предразсъдъци съм. Душата ми е гола.
Виждаш ли ме?
Чувствата си оставям на масата.
Питаш ме искрена ли съм – виж сама
Питаш ме ще те обичам ли – а ти не ме обичаш ...

Бели мисли през прозорци запотени
неспокойно чакат тази зимна нощ
от мътни речи страшно угнетении
пробиват мъглата със силна мощ
Бели страсти топло запленени ...

Помниш ли тропота на конете,
когато яздихме вятъра,
преди много години?
Сред полята със макове
и балите със сено, ...

според духовни
предтечи — омразата
винаги пречи

вместо за обич
душата борѝчка се
все за парѝчка