Затворих душата си в мидена черупка...
Песъчинка златна - притисна се до нея.
И сляха се сълзите - звездните...
И бисерна въздишка се отрони,
за живота, за мечтите ...

И пак бях сама. Поредната разходка с надеждата да си прочистя акъла и най-после да го забравя. Седнах на една скала край реката извън града и се замислих за живота. В този момент се обърнах и забелязах едно момче да се приближава към мен. Ама разбира се. Тази земя е толкова пренаселена, че човек ням ...

Очаквам те, Любов, като дихание,
спасяващо от смърт, като надежда,
като Вяра и нежно, омайно ухание,
като искреност и бурна копнежност.
Очаквам те - проклиняна и желана, ...

Ноември, притихнал под тежка мъгла,
вече съблече горите до клони,
с листата направи меки легла,
земята да топли, студа да прогони.
И нито е мрачен, нито се мръщи, ...

Не те очаквам вече. Не пристигай!
За теб домът ми бързо опустя.
Не - тухлите, бетона и стените му,
а влюбената ми, обичаща душа...
Недей да ме обичаш повече! ...

Затова напълно се отказвам от висшата хармония.
Тя не струва колкото една сълзица дори само на
онова измъчено дете...
Ф. М. Достоевски "Братя Карамазови"
Защо ме доведе в угаснал вулкан, ...

на Ф.
На тебе
съм поръчала усмивка :),
да ме притоплиш
в тази нощ... ...

> Поглеждам към морето. Уча се отново,
>
> за да се превърна в риба.
>
> Гийом Аполинер ...

Сутрин кат' слънце се будиш,
първо към нази поглеждаш
с блага и ведра усмивка,
слушаш как песен запявам.
Твоите църни очици, ...

където планината среща морето
залезът рисува сълзи
от другата страна луната ярко свети
и върху устните усмивка реди
реалност ли бе или фантазия ...

Написах няколко стихотворения -
ей-така: на шега!
Малко са ръбести,
недодялани,
убиват някак си ...

Не споря с личната си участ
дори от зов да ме лиши.
Каквото и да ми се случи -
отгоре Бог ще го реши.
Едно Амин да ме смирява, ...

Виновен
Не може да съм за всичко виновен,
вкъщи, на работа и в любовта.
За това, че този ден е дъждовен,
или с вятър, студ и мъгла. ...

Здравей, звездичке, моя скрита усмивчице.
Нашата пътечка все още не се разделя. Понякога
толкова ми се иска да хвана ръката ти, да ти дам от моята сила и увереност,
когато усещам, че сивотата те поглъща. Нищо не би ми позволил да направя,
освен да пиша тук. Не знам дали ще го прочетеш... но се надяв ...

Мартина бе присвила замислено вежди. Усмихна се нервно, докато загасяше цигарата си.
– Много съм красива, нали? – подхвърли тя и се извърна към съпруга си Михаил, който гледаше някакъв мач.
– Да, да, дори леко умопомрачителна, бих казал – отвърна той, без да отделя очи от телевизора.
– Така си и мис ...

Long ago was born a child,
It was gifted with such beauty,
That in the world so cruel and wild
To defend it was a duty.
Its name was Faith and it was naked, ...

Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
аз искам със притворени очи
по пътя си отново да премина.
На прима виста в спомени отвред ...

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Градски дъжд, градска вечер.
И бетонно пелтечи
тих капчук под олющен балкон.
Колко време изтече
в този миг безконечен. ...

Тя е необяснимо щастлива тъга,
с очи приковаващи, поглед особен.
Вълните газеща или далеч от брега,
сякаш в морето се взира в очакване
нещо изгубено, някой да се върне от там ...

Повярва ли във моята Любов
или пък чувствата ми са за теб дърва в камината!
Но нека да пребъде порив с нов
и обичта ми нека топли те през Зимата!
Самотното море живее в мен ...

Дали сме ние някакви си вещи,
лутащи се във Вселената безлично?
Приемаме се за значимо нещо,
но рушим природата егоистично.
Морал и чест не ни интересуват, ...

Този град е печат на гърдите,
водопад от назрели мечти.
Листопад облада планините,
а сърната в горите се скри.
Небесата изпратиха птички ...

До мен се спусна от върха,
пиедестал не те поблазни.
Не взе отгоре и троха
от примамливите съблазни.
Понечих да ти сторя път, ...

Ти си мое слънце свято!
Ти си огнена звезда!
Грееш като меко злато
и създаваш топлина!
Прегърни ме в своите скути, ...

Под Луната на града
Странник из града минава,
носи някакъв багаж,
тук оглежда, там застава,
спира сякаш за кураж. ...

ГЛАВА 18
Пратеник
Веднъж седяхме в класната стая, разположена близо до помещението на Добриня и слушахме последния албум "Perfects" на Deep Purple, от 1984 г. След дълго мълчание групата отново се бяха събрали, за да направят нещо ново. Ролковият магнетофон навиваше лентата и ние, легнали в отпуснат ...

Баху-Меседу Расулова, Дагестан
По знойната пустиня бавно се придвижваха слонове. Върху огромния гръб и на главата на техния водач като черен облак бяха накацали птици и кълвяха от гънките на кожата малки насекоми, припознали това място като своя малка родина. Насекомите се размножаваха там и се хран ...

Баху-Меседу Расулова, Дагестан
Сърната за последен път изведе своите пораснали дечица на последна разходка. И на сбогуване им каза:
–Дадох ви всичко, което можех да ви дам. Научих ви на всичко, което самата аз зная. Живейте, радвайте се и бъдете щастливи. Нека чувствителният ви слух и бързите ви ноз ...

Животът е един, и е красив!
Животът от всевишния е дар!
Дали ще си глупак или щастлив,
дали ще бъдеш огън, или жар
от теб зависи твоята съдба ...

Времето с теб –
Няколко кучешки стъпки...
Безкрайност от мисли...
Ударите на сърцето ми...
Безмълвно безвремие...

Идва свежест със зората,
светлина и нов живот,
от горите до полята
се разлиства благослов!
Всички тайни отшумяват ...

Волен лъч върху бялата сянка на синьото крета –
ветровете му счупиха кост от предлятна звезда.
И сега върху своята тиквена селска карета
го е впрегнала с цигански пъстри юзди есента.
И е станала хърбаво циганско конче мечтата. ...

Sanremo 2019
--------------------------------------------------------
Федерика Карта & Шейд - Без да искам
Санремо 2019
----------------------------------------------------------------- ...

Пиян?! Не! По-скоро опиянен.
Но не от алкохола, а от теб.
От твойта усмивка, поглед...
Бягам?! Не! По-скоро печеля време.
Печеля секунда, минута, а може би ден ...

Станът в голямата одая неуморно и ритмично припяваше своята стара, но весела песен. Трак - так, трак - так, отекваше в тишината на зимната вечер, и под сръчните ръце на баба на основите му се нижеха пъстри и красиви шарки. По средата на стаята сърдито зачервил бузите стоеше старият мангал, който топ ...

В блока живееше жена, която пребиваше детето си от сутрин до вечер. Съседите бяха непрекъснато в кавги с нея. Двама човека се оплакаха в полицията, но учудващо за всички нищо не и направиха. Дори инстанциите до които пратиха писма и записи на писъците на детето ,не се позаинтересуваха сериозно. Месе ...

Пътища, много, а своя, не знам -
Няма табели, посока, упътване...
Има единствено вчера, днес, там,
а краят... белязан е с снимки по стълбове...
Всичко напред е покрито със хиксове, ...