Родих се, за да плувам
в морето...
Чаках то да стане тихо
и спокойно...
...а морето бушуваше, ...

Хайде, Боже, не ме щади.
Нарежи по един домат.
От ракийката ми сипи.
Гост съм ти аз, от този свят.
Казват, че Ти, си наше момче. ...

Неканен идвам. Моля, приеми ме!
Не зная как, но просто го реших!
Дали да кажа думата „прости ми“
за всичко туй пред тебе що сгреших?
Ще ми простиш ли ти, това не зная! ...

Разгърни ме като книга,
прелисти ме,
прочети душата ми
и ми разгадай сюжета
на съдбата. ...

или Ромската кметица
„Бог не е отговорът, той е въпросът.“
Тома Аквински
Страната няма нужда от будители,
по медии простаците вилнеят, ...

Май така си приличаме с тебе, съдба –
луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме.
И препускаме смело, съвсем по ръба.
И сме стари моми. То и кой да ни вземе?
Нито среща, ни стига, ни топло легло. ...

Там далеч, в едно селце
растеше мъничко момче.
Играеше с петлите на игри,
бяха му приятели добри.
Сутрин, щом стане от леглото, ...

КНИГАТА НА ОПАСНИТЕ ТАЙНИ
или защо децата трябва да знаят всичко
Беше започнала пролетта и нашите познайници Дара-Дар-Дарена,братът й близнак Дарко и приятелката им принцеса Русалия, отидоха на гости на бабата на близнаците, Ара. В нейната къща имаше какви ли не чудни неща: къщичка в клоните на веко ...

Тя е кръг
с център - Умът.
Разстоянието до сърцето е радиус.
Няколко стъпки до теб
и геометрията започва. ...

Луната днес не беше цяла.
Навъсено надничаше, безгласна.
Едната ѝ страна - почти лилава,
а другата прекрасна.
Дали звездите са ѝ скучни? ...

Да ти се оплача, дружке, искам, значи,
че откак се помня, все съм си сама.
Лягам си сама и се събуждам, значи,
изненадващо в леглото си сама.
На обяд, закуска и вечеря, значи, ...

Автор: Величка Николова -Литатру
Една тъжна жена ми разказва
за отминали слънчеви дни,
за живота в планинската пазва,
гдето всяка тревичка цъфти! ...

Когато те гледат невинни очи
и виждат едно съвършенство,
когато в прегръдката детска личи,
че в тебе открива блаженство,
когато те стига един нежен звук, ...

Щом стигна мойта орисия,
(във ранно утро, убеден съм),
в която три пъти камбана бие,
да знаеш, че засъних сън...
Мъглите ще затиснат въздуха. ...

Самотен и нещастен,
По пътя си аз бродех,
Към хоризонт неясен,
От всекидневна сивота обграден.
Като птица без криле, ...

Скритата струна на пианото
Ръката му бе толкова топла и нежна, вплела пръсти в моята сега. Как да не благодаря?... На кой не зная и вероятно няма и да разбера... Но бяхме заедно, вгледани в Коледната звезда. Какво вещаеше бъднината на вечерта- топла прегръдка, аромат на канела и джинджифил, или пък ...

Злокобни сенки вият страшно,
надвиснали над малките лица.
Чернеят плашещо, зломрачно
„загрижени” за нашите деца.
Над чуждите гнезда те пеят ...

Вие ми кажете, драги зрители,
как да се отскубна от умората.
Хората са истински грабители.
Рухва на надеждата подпората.
Вие разберете, драги зрители, ...

Снежинките се стелеха тихо и кротко по земята и превръщаха всичко в бяла пелена. Планината се издигаше високо над селцето, а дърветата се огъваха под дебелия сняг. Времето се проясни и въздухът ставаше чист и свеж. Реката пърпореше надолу по пътя си, все още бърза, луда и не замръзнала. Водите и бях ...

Свят на тайни и загадки,
митове, легенди кратки.
Свят роден през вековете,
свят роден от световете...
Преди пра-пра векове, ...

Когато съм замлъкнала, не значи,
че в мен царува блага тишина.
Сто гарвана в ума ми грозно грачат
и сякаш се намирам на война.
С пълчища образи и смътни чувства ...

Погледна го. Какво ставаше с него? Лицето му изведнъж се беше променило до неузнаваемост. По скулите му се стичаше сълза. Възможно ли беше? Може би, беше последна. Падаше и изчезваше. Спомените, сякаш оживяваха - и чувствата му се събуждаха. Още я обичаше вероятно. Колко ли мъка му беше причинила и ...

Улыбка
Автор слов - М. Пляцковский, композитор - Владимир Шаинский
Крошка Енот "Улыбка" (От улыбки хмурый день светлей...) (1974) - YouTube
От улыбки хмурый день светлей,
От улыбки в небе радуга проснется... ...

ЧАСТ 7
Прибирам си се у дома. Релаксирам след дългия път и се явявам на работа. Цял ден съм обграден от внимание. Първо при шефовете да им благодаря за съдействието и за това, че са ме препоръчали. После на колегите, които умират от любопитство. Там докладът е пълен. От това какви са били условията ...

Дървото цял живот се мъчи,
ако не литне, да проходи.
А птици клоните му учат,
че нежността им е природа.
Разресва полъх ситни листи ...

Вятърните чанове пеят несъществуваща песен,
щом си близо до мен...
Вихрушка завърта листата,
във полет невиждан...
Косите ми вятърни мелници, ...

Събота. Пием си чай и кафе с приятели пред читалището. Подухва ветрец. И се кани да ръсне…
Идва барманката. Учтиво пита:
- Ще влезете ли? Че тук много духа?
Бързорек съм си и отговарям с въпрос:
- Че кой мъж се е оплакал от това? ...