3.
Пощальонът яко пил...
А знаем-виното не трае!
Изпял той каквото знае
и в чест на Одисей тръбил, ...

Не, няма как с числото по човечност
да бъдем в един и същи сън.
В мочурище щом търся си късмета -
не прося да да съм все добра отвън.
Умира... И умира туй момиче - ...

Вече си на 10...
Пожеланията - в песен,
и в мечти унесен,
животът- да е лесен,
успешен и чудесен! ...

Свърши времето почти,
Исус ще дойде скоро време,
а подготвен ли си вече ти,
ще бъдеш ли достоен да те вземе?
Ще намери ли вяра в сърцето, ...

2.
Взела курс към своя остров,
уж честта си да спаси.
Върнала се гола-боса...
Но в Елада мъж красив ...

Издигаме стени от лед!
И те пречупват -
звездната ни същност!
Шепа хора - жадни
за пари и слава ...

Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда.
... а колко обич имам да ти казвам...
Селвер
Навреме беше този дъжд.
Очите ми са пропаст от очакване... ...

https://www.youtube.com/watch?v=laOHhtahuRs

Бòже
здраве дай
на спешните медѝци
кòлчем бдят
спасяват и ...

Слезе той на козлодуйския бряг -
да се бори с османския враг,
да освободи отечеството си чудесно
от тиранство зло, грешно,
без страх би се срещу него, ...

Завистта - тази пуста завист. Неунищожима като коронавирус, здраво вкопчена като бръшлян в стената на безсмъртието. Откъде се взема тя? От кой извор извира? Все въпроси, на които вероятно никога няма да получим точния отговор. Може би още Адам и Ева в едемската градина са изпитвали завист към богове ...

Мило ми Валенце,
Ей, това хората, ненаситни сте, ненаситни. Все искате. И аз изпълнявам. Вярно, не на секундата, ама чак пък да набеждаваш в спам пощата, дето получавам.
Едно време всички въздишахте и мечтаехте да изглеждате като Бриджит Бардо - е, добре, погледнете се в огледалото, па погледнете сн ...

УСТАЛОСТЬ
Елена Курелла
Тебе так душно, скучно и темно –
Ты слышишь только вен своих биенье.
Посмотришь в запотевшее окно... ...

Един от двата компонента,
е този низък лепкав страх,
на Запад и във Ориента,
в основата ни е, разбрах!
Тук всеки кожицата пази. ...

Ох, горкия... Няма прокопсия
в тази пуста ковид орисия,
свърши ли домашната ракия,
параноята като сачма пере,
Всеки почва да мечтае, ...

Когато дадох и последната си дреха
(и с нежни пръсти ме докосна мрака)
не потърсих хляб и ничия утеха
Като Диоген реших, че ще дочакам
(без фенер, под сянката на къща) ...

Най-безшумно
е безразличието -
си помисли тишината.
А думите -
излишен писък. ...

Време, Вечност и Вселена...
преди 13.8 милиарда (земни) години всичко
е започнало с Големия взрив
Това са: Философски категории,
които със космически размах ...

Малко паяче висеше
в ъгъла на една стена,
сръчно мрежа си плетеше
с тънки сребърни влакна.
Изплетена нежна и чиста, ...

Умира България, изтича кръвта ѝ!
Обрули я вятърът, съхне земята.
Все още бие сърце във гръдта ѝ,
но тъжно затихва. Приижда бедата.
Не ражда бъдеще, вече снагата ѝ. ...

Калинка е Земята - в тръпните ми длани -
с разтворени крилца и точки звездни.
Усещане за волен полет ще остане,
дори когато слънцето залезне.
Дъждът разплаква трудни, сушави години, ...

Стъпала изкачвах цяла вечност,
спирала безкрайна като нощта,
обвита в мрака, паяжина крехка,
изгубена дълбоко в моята глава.
Покрити с кръв са дъските мръсни, ...

Болката ми се смили,
пиша, споделям и дишам,
тягата ѝ се смали,
дебне пред дупчица миша.
Вáрди, подам ли носле, ...

Ще падне облакът
и цветовете на очите ни
ще се огънат,
пчеличка ще се скрие
под яката ти, ...