В музея, сред старите вещи,
в покоя на хладния мрак,
в сандъче до каменни свещи...
Там, две руси къдрици под стъклен капак!
Толкоз нежни, събрали дъхът на Балкана, ...

Гледат във нищото празни очи,
болно сломени бавно изстиват.
Спомени дращят от сухи сълзи,
мисли прегърбени в гърлото спират.
Крачка напред и още една, ...

Редут. Разрѝв. Развалина.
Разлом. Раздор. Раздяла.
Рестарт. Рефлекс. Рохкавина.
Резец. Разрез. Развала.
Ритник. Рокада. Ругатня. ...

Ти слушал ли си лебедова песен
на лебед останал без другар?
Останал сам във самота умира
и тъжно пее до своя край...
Ти виждал ли си самотна вълчица, ...

На масата са виното и хляба.
Във фурната - курбан от суета.
По Божии канони друго няма.
Мезета и десерти. Грехота!
Най-мъчно ми е Ти, че си далече. ...

Заспивал ли си, че в зори
осъмнал си на прага толкоз рано?
Звучи рапсодия от твоите очи,
акорди от разплакано пиано.
„Cherchez la femme!”... Не я откри, ...

Не зная как, но ето - долетя
с невидими крила и тази Зима,
с пороя на окапали листа
и с лекотата на мъгла неизразима.
А разликата между тогава и сега ...

Къде се намираш сега?
Дали ме обичаш вековно?
В море от безкрайни лица
нима ме погледна любовно?
Виновни сме ние... Нали? ...

Здравей, мило мое момиче,
Може би се чудиш защо използвам такива думи, които се казват между двама влюбени, между две близки души.
Не, не съм сгрешил, и пак мога да ги повторя. Просто усещам, това което мисля на глас. А думите не винаги могат да изразят чувствата.
Търсих те. Толкова години. Уморих с ...

Празник беше
Всички казаха
Здрава и щастлива ти бъди
Но единственото тъжно беше
Че моят празник той не ми го честити

В механата
В механата тихо и спокойно е сега,
няма ги хъшовете,нашите деди!
Няма музика само тягостна тишина,
чашите празни,масите останаха самотни. ...

Духът си незнайно към твоя вързах,
същото чудо с твоя си направи.
Невидял лице тогава се привързах,
запозна ме с много чувства нови,
душата ми от пепелта изправи. ...

Променям се смело...
И вкопчена в стари илюзии,
зашити с конци в главата,
на вятъра давам сърцето си,
и тръгвам напред с душата... ...

ПОПЪТНА ЛЮБОВ
Ако някога, Любов, решиш да ме напуснеш,
ще съществувам ли в мъртъв, тъмен полусън?
Ако жаждата за живот в душата ми прекършиш,
ще бъда птица замръзнала в снеговете навън. ...

В ръката си търкалям орех. В мислите се питам : “ Ще бъде ли здрав и вкусен, когато го разчупя?”. Надявам се да е така просто, за да бъда удовлетворена. А той насреща ми мълчи. Трудно е да го пропукам. Опитвам да го счупя, но ръката ми почервенява. Пулсът ми се ускорява, защото вътре в мен се поражд ...

И кожата наивно настръхва
увлечена от воя на студа,
и устните замаяно потръпват
в гримаса тайна те стоят.
Тялото усеща допира копринен ...

Започна да се мръква. Студено е, вятърът хапе месата ми. В началото бях раздразнен и обиден, а сетне въздуха ми се услади и седнах на една пейка. Едно куче от близкия двор почна да ме лае. Напсувах го.
Минаваха вече четири минути - четири проклети минути. Срещу мен на около 20 метра имаше стар кладе ...

И аз като луната,
Крия си душата.
Но един ден ти,
Единствено и само ти,
Направи разрез в тъмнината, ...

Тази случка в пещерата
ги научи, че децата
трябва да са по-послушни.
Мама може да те гушне,
но тревогата остава. ...

Нека дойде пролетта,
студът в душа да чезне,
нека дойде любовта,
ела отсам таз бездна.
Като утрото на майски ден ...

Небето беше се снижило до върховете на дърветата...аха, аха да опре земята...
Едри капки дъжд падаха върху младото момиче, което подаваше на непознато семейство пакет, старателно увит в бял плат с огромни червени макове. Устните ѝ бяха посинели, може би от студ макар, че времето не беше студено и бе ...

Примамват ме пространствени широти.
Изплуват на небето небесните шейни.
Развихрят се невидими реалности.
Пеят звънчета в чудни тоналности.
Прелитат непознати колесници. ...

Зимъска щом пуши комина,
към блюдо “зурличка от Грух”
добавя ли рой витамини,
ще вдинат те бойния дух.
Та четвърт от зеле нарязвам, ...

Разпадна се нощта -
на преди и сега.
Вдигна платна
далеч от брега.
Минути преди да зазори ...

Вината да изкупиш ли?
Каква илюзия.
Невъзможно. Като да поправиш грешка.
Съвестта е състезание по самозалъгване.
Ранил ли си, това е. ...

Любовта
Любовта започва като поточе,
после се превръща в ручей буен.
Вулкан изригващ и клокочи,
огънят изтича и тогава вече си влюбен. ...

Забегналите делници
се скитат из безкрая,
може би те тайно
мечтаят си за Рая.
Ще се превърнат в спомени – ...

Тя е тиха и смирена,
не обича много шум.
Зад кулисите е скрита,
но пронизва ни като куршум.
Убива в нас тъгата, ...

Хип-хопът е начин на протест,
не е само псувни и себеизразяване,
хип-хопът отразява живота ни днес,
той е като свещ в задника на свечеряване.
Романтика с брутално измерение, ...

Днес в главата ми е тишина,
лудата е с вързани ръкави
и не бяга с рошава глава,
изтървана само по пижама.
Хаосът е доста подреден, ...

Тихо, бавно, тъжно крача
и не мога лесно аз да се съвзема,
за тебе скришом нощем плача,
отиде си и не мога още да приема...
че те няма, няма вече, ...

От злато са подковите ти конче мое,
а гривата - искряща, тънка свила,
но вързан вятър си, а бавна смърт -покоя,
змия потайна пие твойта сила.
Усойно, тъмно е в човешките обори, ...

В живота на всеки човек има нещо, което го променя. Изкоренява старите навици, с които е живял много години. Промяната често е свързана с трудности, но винаги е породена от намерения към по-добро.
След дълго време на безгрижен живот, Павел бе пред избор на трудно решение. Той работеше в строителство ...

Забравихме звука на тишината ...
... в шумното ни време, де идилия такава,
да намериш тиха маса в ресторантче китно
и да помолиш за менюто, да избереш питието
за дамата коя е с теб и за душата своя ...

Докоснеш ли ме, в миг ще се превърна
на утрото ти в лек, попътен вятър.
Изпиеш ли ме, дъждове ще сбъдна
в мечтите ти за плодородно лято.
Целунеш ли ме, като две пчелици ...

Русалка бях,
волна носех се
по морските вълни
и там на брега теб съзрях...
В мой блян превърна се, ...

Напред, астронавте, превземай всемира...
Да не трепне ни мускул по мъжко лице.
Под твоя скафандър трепти и пулсира
и моето буйно, непокорно сърце.
Лети и за двама ни към пътя млечен, ...