Ще те видя ли някога? Едва ли.
Безмилостно времето пропиляхме.
Но и то, вижда се, не ни пожали.
Отне ни всичко хубаво, което бяхме.
Остана ни надеждата, че душата, ...

Прелитам пак през магистрали прашни,
пред мен е само синьото небе.
В душата ми изгарят чувства страшни,
за туй че съм далеч от твоето лице.
Но давам газ, летя безумно от мъката да мога да избягам... ...

Имам и такива вечери,
когато се поглеждам в огледалото,
а то кърви от мътни спомени
и древни думи неизречени.
Как искам да потъна в залеза ...

Татко Карлсон, стани ми баща!
Аз живея под плачеща стряха.
Но мечтая вълшебни неща
да се случват. И те, ако бяха
не картинки от детски роман, ...

Усещането, че нещо се случи доби тръпчив вкус. Тя ми отговаря едносрично – предимно с „да” и „не”, а през останалото време телефонът мълчи и мониторът е тъмен. Нямам прогноза какво би могло да бъде, но се опитвам да отгатна, по-скоро заради амбицията да бъда наясно, а всъщност, вече почти се досещам ...

В небето оглеждам се нощем,
в звездите блещукащи с плам,
да видя, грее ли още
свещицата, моята, там.
Онази, запалена с вяра ...

Светът не може да приеме живеенето без страсти. Светът иска своите страсти и за него те са безценни, нещо добро, защото така човек усеща удоволствието от живота. Ако има нещо, което светът истински обича, на което държи и без което счита, че не може да живее, това са именно човешките страсти. Човешк ...

Една отворена врата и светлина. Изпълва ме надежда. Изненадващо е, че толкова просто нещо може да накара сърцето ми да препуска лудо. Седя притихнала в ъгъла и наблюдавам вратата. Кой ли би могъл да се появи точно в този миг? Аз знам кого очаквам, но дали?
Не, нямаме среща, поне не сега. Въпреки тов ...

Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...

Онази нощ бе тъмновиолетова.
Гореща, сякаш слънцето не си отива.
И чудех се, коя ли е планетата,
в която Ти навярно се намираш...
Все още леко парят керемидите. ...

Партиен лидер - личност във един портрет,
светец, канонизиран във партийна книжка.
Един добре представен силует,
водач на инвалидната количка
наречена държавна власт... ...

Приближих се до сепарето и леко си докоснахме ръцете с Антоан за поздрав.
- Е, госпожо Аарон, как сте?
- Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?
Антоан се захили гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.
- На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм. ...

Видя пианото отдалеч. Сюрреалистична картина, но въпреки това то бе единственото смислено нещо, в цялата безсмислена ситуация. Нямаше никой наоколо, само той и безумието. Приближи се. Капакът на пианото лежеше до него, изкъртен и пречупен на две. Грозно стърчащите бели трески на дървото му напомниха ...

Звездите, даже мъртви,
излъчват светлина.
Райна Вакова
Да плуваш с прилива е тъй удобно –
не са ти нужни перки, ни крака. ...

Във душата ми едно такова - меланхолично.
Разбираш ли, аз все пак съм нещо различно.
Думите излизат от мене поетично,
ще опитам да ти кажа нещо лично.
Помниш ли вечер листата, децата, люлките, ...

Той е моят симпатяга!
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв
потушава той със страст.
Не , не си мислете лошо! ...

Лежа на плажа, а желанието да си снимам бирата, краката, или поне касовата бележка за шезлонга е по- силно от Митьо Крика на анаболи. На съседния шезлонг самотна хубавица снима гърдите си и се кикоти след всяко клипване за получено съобщение. Сигурно я цомбят виртуално. Вял гларус кълве баница с изв ...

Омръзна ми да ставам рано сутринта,
на работа да ходя - стотинки да броя.
Ще търся друго място накрая на света,
където е горещо, където има лято.
Припев: ...

Със него кой ще се сравнява тука?...
Бе, к`ъв е тоя Шекспир, пита той!...
Поети, поетеси - на боклука!...
За некадърниците - само бой!...
И недочакал мижави похвали, ...

Изгарях цялата от неизпитван срам,
бодеше миглите ми със иглички.
Виновен беше август, с безпощаден плам
нагряваше до нетърпимост спиците.
Препусках в прахоляка на коларски път – ...

Навярно бих написал хиляди,
в очакване безброй стихотворения,
но ти не си илюзия и никога,
не ще си мъчното ми вдъхновение...
Не си мираж и сън, кошмарен. ...

Хвани́ ме за ръката и стисни́,
почувствай – силата ми в теб прелива.
В останалите още земни дни,
моята длан, твоята нека скрива.
Това е сливане на две души, ...

Съвестта ми не спи.
Съвестта се съмнява.
Съвестта не мълчи.
Съвестта обвинява.
Съвестта ми крещи. ...

четирилистна
детелина — кръстецвèт
насред пустиня

ДВЕ ДУМИ
Красива си така. Две думи прости
във въздуха се реят като птици.
Прелитат над душевните ми пости
две думи – на живота верни жрици. ...

Събранието на съкооператорите вървеше бавно и мудно. Тъкмо се скараха кой влиза и излиза по пет пъти на ден от входа, та хем лампите светват, хем асансьорът харчи ток, таман баба Йордана се приготви да изплющи злобна забележка по повод кучето на Петрови, че даже лаело, и Стоянов ритна нещо пред стъл ...

(la versione italiana di "Put the Light On")
------------------------------------------------------------------------------
Марко Менгони - Ще бъда готов да бягам
(италианската версия на „Някой запали светлината”)
--------------------------------------------------------------------------------------- ...

В моргата санитарят привършваше с последния пътник, който му докараха преди час от Турция. Патологът му каза, че е получил удар на паркинг, докато си почивал в тира, а когато го намерили очите му още били отворени. От тялото на мъжа, положен в бял, плетен найлонов калъф сега се виждаше само главата. ...

***
И трите моми ги знаеше старицата. И трите хубавелки бяха, ма само едното беше сиротно и хранениче у чужди. Пенкината Грозданка си беше лика прилика с малето си – бузи и едра снага, пищна и засукана. Стайовата Марушка беше висока, като тополка, с кръшно тяло, издължено лице и опулени зеркала, а е ...

Намърдах се във твоята прегръдка…
Обичам топлината между нас!
И чувам как сърцето ти препуска,
очаквайки любовния ни валс…
Когато сладостно погалвам ...

Не разпитвай защо съм такава!
Често плача и често мълча.
Тук обичам сама да оставам –
малък храм съградих от тъга.
Аз от никого милост не прося, ...

ГРАВИТАЦИЯТА НА ПОЕЗИЯТА
Избрах за заглавие на книгата „Гравитацията на поезията”, поради самото привличане на поезията на младия босненец Ибрахим Османбашич. Той е автор на книгите „Портата на сенките” (2008 г.) и „Идеята – без фиксирано място на пребиваване (2008 г.). За него „думите са просто цеп ...

„обич“ идва от
„обюч“ — сиреч — „целувка“ —
на езика на
Аспаруховите и
Куберови българи

СЪС СВЕТЛОТО
Тишината се крие в тъмното на мислите.
Понякога там се прикрива и светлината.
Пият мляко от гръд майчина – истината.
Плевелите изчистват, нахлули в душата. ...