Беше с име нежно, ангелско,
но само студ и самота остави.
С очи, сини, дълбоки,
а след теб пустота и разруха.
Ръцете ти бяха топли, силни, ...

/ импресия /
Изгрява вечер нежно синя
над пълния с надежди град,
а под вълшебната й пелерина
безброй прозорчета пламтят. ...

ПОЛЕТ
Заспивам
в скута ти,
Любов...
Завиваш ме ...

Из „Дочуто от съседната маса“
Този зимен ден компанията професионално и много старание си губеше времето, чудейки си коя ощe тeма не бе обсъждана. И понеже вече нищо не ни минаваше през главата, както се казва обикновено, оживено мълчахме. Денят се очертаваше да завърши скучно, когато ненадейно влет ...

Бог
Когато вечер чувстваш се самотно,
и най-близкия чужд ти стане.
Усмихни се ти не гледай сиротно,
тъгата ти в миналото ще остане! ...

ГЛАВА 6
РАДА
Денят започна точно като предишният. Радостно, весело, рано, без ни най-малкото желание да полежа след нощния сън.
След като се изкачихме на планината и посрещнахме слънцето, Рада се приближи до мен и, като ме гледаше съсредоточено в очите, каза:
- Е, Малък, дойде и моя ред - днес е моя ...

Индила - SOS
C'est un S.O.S, je suis touchée je suis à terre
Entends-tu ma détresse, y a t-il quelqu'un?
Je sens que je me perds
J'ai tout quitté, mais ne m'en veux pas ...

Едно емблематично парче на Робърт Джонсън изпълнявано от кого ли не.Има няколко неточности,но това се случва при живото свирене.

Мечо мислеше, че скоро
сняг ще навали по двора
и се стягаше за сън.
Беше тъй студено вън!
Той до печката стоеше, ...

Гали ме небесно сияние,
сред студ топли чело,
крепи духа ми в страдание
и сред беди ми е крило.
И от този ангел бял ...

По пътя крачките премервах
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания, ...

12.01.2017
И добро и лошо на едно са в мен събрани
във вехти листи - окъсани, надраскани, одрани
в редове от стихове с думи все подбрани,
човек дори щастлив, помни старите си рани!

Косите ми са тъмен абанос,
очите ми небе от мътен лапис,
невинността ми на дете
нощта на блудница я смаза.
Разпуснах си косите, стана мрак, ...

Присъни ми се стара реалност-легенда:
плаче умиращ затворник в кочината на свинете
и само студената луна му съчувствува!
Неподвижно виси българската икономика-кранта
като гилотина над неинициативните глави и умове... ...

...от вечните въпроси
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита ...

> "Ние се гледахме твърде дълго, за да сме приятели."
>
> (неизвестен)
Приятели,
довереници, ...

Живея с болката.
Живея с мъката.
Живея като падаща звезда.
Умирам бавно,
умирам търсеща ...

Сонетите си бели
снегът написа вчера
и голите дървета
облече в пухкав мохер.
С гирлянди и дантели ...

Ще бъда благодарен и тих:
дано се вместя в кратък стих!
Но днес мащабите са други...
Воюват съпрузи със съпруги!
И все пак, сънувам ли това, ...

– Е Стела, това беше. – си каза и погледна в страничното огледало. Нямаше никой, но искаше да поседи така и да изравни дишането си. Огледа се и примига. Пуста нощ. Празен път, обрасъл с гори, насред нищото. Дори луната се беше притаила в скута на един облак и ближеше отхапаното си рамо. Тракането на ...

Назад не искам да се връщам -
със миналото няма за какво да споря.
Мечти не ми останаха за бъдещето -
оклюмали са вехти на простора.
Едничко ми остана, ти, мое ...

Липата кацна с клони на прозореца,
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила. ...

Тук става дума за едно дръвче,
което раснеше широколистно.
Незнаен вид..., различен..., интересен...
То... мода си е... Леко, задкулисно,
да се появиш внезапно..., интересен... ...

Прекрасно слънчево небе
тревичка мека, хълм зелен
вървим си двама за ръце
из планинския терен.
И съзерцаваме във тишина ...

Неделя сутрин е. Излизам.
Вървя – един мъж увесил нос
Булевард. Светофарът не работи. Но пресичам.
Вървя. А накъде ? Добър въпрос !
Вървя за да открия, ...

Момичешка усмивка от облекчение. Отражение на борова горичка и ясно небе. Млад мъж,застанал на пътя на товарен влак. Числото 3095 се мяркаше в уплашения й поглед. Тясно пространство,на което трудно се разминавали двама. Тишина. Тих немощен шепот. Безуспешни опити за бягство. Вкусът на свободата. Цен ...

Ужасно ми се бяга. Надалече.
До жажда от умора със припадък.
До някакво усещане за вечност,
във миг на съвършенство, много кратък
Така ще разбера, че съм загубен. ...

А помниш ли онзи ден?
Беше ли влюбен в мен?
Отиваше си нашето лято,
но ти ми беше всичко свято.
Морето ухаеше на есен. ...

Една забравена мечта
тихо вали
и преспите от спомени навява,
бавно и нежно,
както някога преди. ...

Карай ме да харесвам зимата!
Да я задържам на небцето
докато се топи шоколадово,
с цитрусов привкус
и намек за канелен послевкус. ...

Разцепвам се понякога до там,
че целият съм мрежа от провали
и чувството да бъдеш чужд, и сам
пробожда мисълта ми без да жали.
За всяка грешка моя или не ...

Как се гаси Любовният? Пламък!...
Как се забравя твойто Лице?
Как да преобразувам във Камък
своето буйно, буйно Сърце?!...
Не!... Не угасва Любовният Пламък! ...