Над улѝчки и ливади
иде дядо белобради.
Него зима го наричат
и децата го обичат.
Той терлѝчки ще раздава, ...

Затворени в кутийките на дните,
броим минутите като зрънца.
Часовете - сребърна мъниста.
Години - златна огърлица за света.
Минава време и накичени със нея, ...

Това, което не ме убива,
ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Стоиш на прага на сезоните, септември.
О, моля те, не бързай толкова да влизаш! ...

И ето, поредният конкурс! Поредният избор, който другите трябваше да направят. Уж всичко беше точно. Нови произведения, които не са публикувани до сега. Така ли беше или някой се възползваше от сентенцията, че нищо ново няма под слънцето и всичко ново е добре забравено старо? Някой се възползваше от ...

Томас, двадесет и пет годишен младеж работещ в магазин за алкохол и цигари. Напоследък поема нощната смяна и спи сутринта. Режимът му е объркващ и понякога се преуморява прекалено много. Както казва той:
- Нощта е за спане, не за работа.
Но уви парите никога не стигат. Предстои му сватба след три ме ...

Томазо Парадизо - Не се бой
----------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
---------------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...

Посветих ти куплет
и стих ти посветих.
Оцветих те обстойно
от просто блед щрих!
Пропих се във теб ...

Учител – това не е престиж, това е тежък Христов кръст. Цената на жертвата да бъдеш учител е несъизмерима с нищо известно нам. Цената на труда и усилията остава незаплатена. Болката в учителското сърце отдавна не е просто стаена, тя е вик и стон, но без отговор. Една професия, в която въпросът „Стру ...

Стара жена седи на тротоара сама,
бедна и с тъжна усмивка на уста.
Не, не е сама има си гълъби с ята,
те са до нея, птиците усещат обичта.
Накацали около нея и на нейните ръце, ...

Аз съм морският шепот в небето,
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.
Аз съм вятъра, който брули горите, ...

Пада огнена жарава
по душевния заслон,
а реки от тежка лава
раснат мълчешком.
Мисълта от нас се лее, ...

Не ти ме роди, осъзнавам...
ти нивга не чу моя плач...
не беше до мене, когато...
за първи път влязох аз в клас...
не беше ми майка, когато... ...

...
И нека се стопи, и този грях,
полегнал нежно в скута на мъглата,
а след това по релсите на влак
да си замине с есенния вятър. ...

Алис вече беше решила да скъса с Том. Тя произхождаше от семейство - средна ръка, а Том от беден род. Три години любов. Но Алис искаше да се омъжи за богат и влиятелен мъж, да живее в лукс.Том четеше много, беше първи по успех, но животът и с него щеше да е низ от трудности и лишения, а Алис обичаше ...

08.10.2019
Как се ходи на Рожден Ден...
/Беше виц в шест реда./
Със по две торби в ръцете на пазара,
пълни с много разнообразни зеленчуци ...

Гъста е моята кръв, не минава
сито през нея за дребни болежки.
Всичко запомням, когато прощавам
и не повтарям сюжети и грешки.
Да, че боли ме – боли по неволя. ...

Като въздишка на Вселената прииждам –
ту с тъга, ту с ярост непонятна:
докосвам върховете,
шептя в листа и длани,
клони кърша, ...

Все още с тебе есен сме красиви,
венец от пъстри есенни листа,
сплети в косите на мъглата сиви,
и с астри скрий чернилката в пръстта.
Да бъде топло, светло за последно, ...

Не беше много книжки чел във детство -
едничка, и до края й не стигна.
И тъй неук остана по наследство.
А днес от кръчмата не мож` го вдигна!
Но снимка пази си една фрапантна: ...

Пиян съм пак, приятелю, наздраве.
Седни на мойта маса... този камък...
Последното достойнство ме остави,
сега съм просто един клоун жалък.
А помниш ли ме какъв бях преди години, ...

Ще ме носиш до края,
твоят ключ съм за Рая,
късно е вече - отърване няма,
осъден без право-замяна!
Крива-права, зла или бяла, ...

Не спиш,
къде съня си изгуби?
Или сърцето, над което до полунощ бдиш,
силно обикна и в него се влюби.
Щом е така, ...

Дядо охка, дядо пъшка,
кръст го парне, крак го стегне.
Малко пийва, малко кръшка,
бяга вън, не ще да легне.
Дядо палав, дядо дърт, ...

Любов
Душата страда, но не се преструва!
Сърцето плаче, ала без сълзи!
Ти се питаш: а дали си струва?
Умът ти казва: струва си, търпи! ...

Прости! Ще тръгна
някой ден като сърна,
а не като жена.

- Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно.
Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай ...

Ветровете вихър са… от страсти,
долетели да ни причестят.
С непокорството на бури властват
и душите ни ще подновят.
Ветровете канят ни на танц - ...

Вѝно, вѝно, бѝстро вѝно,
аз те искам, аз те пия!
В чаша тихо сън сънѝш,
в мен си лудо и шумиш.
Вѝно, вѝно, руйно вѝно, ...

Българийо, за тебе плача, майко!
Че твоята плът я разкъсаха хиени.
Подивели, идвайки от запад,
с души бездънни и сърца студени.
Децата ти прокудиха далече. ...

Без сребърна лъжичка сред устата
и златна петолъчка във душата,
отдавна духам хладна, млечна супа
и ближа рани в моята хралупа!
Не искам да вечерям със редактор, ...

Тези облаци бели,
опрели къдели
са декор на неземна любов.
Без да питат къде ли,
в душата са спрели ...

Като капчици роса
сълзите ми силно текат,
че далеч е твоята коса
и тъги не могат да се облекчат.
Слънце, теб облак те скри, ...

Днес луната забрави за нас.
Не целуна съня ни с усмивка.
Не обсипа нощта с лунен прах
и следите, по които да литнем.
Но опъна въже от лъжи, ...

*Опит за римувана ропалистическа, целокупна история в шест думи в рамка на „хайку“ и ритмика на „ямб“
властител(к)ите —
неприкосновени и
от Бог лишени

Индила - Говори на себе си
[Intro]
Je veux qu'on m'écoute, oui, je veux qu'on m'comprenne
Je veux aimer, savoir pourquoi j'suis là, dis-moi pourquoi j'suis là
Et je marche seule cachée sous mon ombrelle ...