Нова пътека намерихме,
слънце щастливо изгря.
Зрънце мечта ли обелихме?
Буйният град ни видя...
Тя се разля по табелите, ...

Защо целуваш тъй горещо?
Целувай ръцете ми топли,
целувай очите ми недоспали
и сърцето ще чуе твоите мисли.
Пламенната ти любов расте ...

Любов, пребъдвай,
не оскъдвай и за Бòга
не отдвъдвай!...

Скалисти отломки се ронят,
от последната хорска душа,
а хора, някъде долу се молят,
да получат частица една.
Отломките падат, изгубват се, ...

Като истинска кралица
на горещата савана,
всяка прелестна лъвица -
се има за богоизбрана.
Тя - не проси за внимание. ...

По памет, със затворени очи,
повтаряме движенията на вълната,
допряла бряг с невидими черти,
от мокри ивици - разпаднали се миди.
Разляти в звук на тишина, ...

искам да ида на място с много звезди
не една две или три
а ти да блестиш най-ярко сред тях
посипана от звездния прах
искам да ида някъде там ...

Аз копнея да живея на света -
да дишам хладината майска,
на юни - рокли пъстри да плета,
през август - да съм като чайка.
Септември - щастие да е за мен, ...

Внезапно Диди осъзна, че пътешествието й е завършило и тя е достигнала вече Сириус C-D. Двойната светлинна спирала се бе разплела, а синкавите лъчи се бяха изправили и трансформирали в синкави наметала. Видя своя земен образ и този на Алфонсо, наметнати от тези сини наметала. Всъщност тя беше придоб ...

Бях във някакви селения,
съвсем фантасмагорични.
Населени с хора, от нас различни.
Бяха твърди и категорични!
Не се водеха от интереси лични. ...

Сънуваше поредният си кошмар свързан с фалита на фирмата, която управляваше, когато вълна от неземно блаженство му подсказа, че не е лошо да се събуди. Очите му с мъка си пробиха път под подпухналите клепачи, а главата, сякаш скърцайки, се отлепи от неудобната възглавница. Погледът му се насочи към ...

Обичам те! Обичам те до болка.
До мъчно неспокойствие и клетва.
И няма как да бъде просто толкова.
Заключих любовта си само в теб.
Обичам те от ранното си утро, ...

Мечтай човече, мечтай като за последно.
Бори се срещу тези дето искат да ти навредят,
не спирай а преследвай всяка своя цел ,
не се отказвай не заради друг а заради самия себе си.
Мечтай мили ми човече, ...

Намерил на пейката в парка
палитра с вълшебни боички,
Денят на шега нарисува
ята с оранжеви птички.
Зелено небето направи, ...

Малка Смърт
В момента, в който влезе през вратата, кръчмарят го разпозна какъв е. Беше пияница, който обикаля кръчмите в надеждата да си изпроси пиене от този или онзи. Мъжът беше към шейсет-и-петте, облечен в жълта фланелка на дупки и панталон, който беше по-голям номер, привързан с канапче, намест ...

„Човек на име Уве“ разказва историята на едно на пръв поглед сърдито старче, озлобено от живота, което се дразни на всичко и всеки. Има остър език и използва думи, които могат да засегнат абсолютно всеки и бихме си казали, че Уве точно това цели и го постига с лекота. Груб, безцеремонен, все следващ ...

Кога ще мога, пак да те прегърна?
Да видя как се смееш?
Искам само, очите ти да зърна.
Да видя, как за мен копнееш.
Защо не може заедно да сме? ...

Писък на чайка. Шум от крила.
На брега жена се вайка. Вдига ръка.
Морско вълнение... носи мълва.
Шумно опровержение. Идва вълна!
Закъсняло лято. Голям огнен пожар. ...

Не пускай моята ръка, небето ако пада !
От късен извор пий вода и откъсни шишарка.
Замръзва адът, след това циклопите нападат.
Подхвърлим ли им вечността,
ще им се стори малко. ...

Философията на Арти
" Невъобратимо племе,
Свят непоправим..."
Беше отдавна, мама го изрече,
Липсва дисциплината, човече. ...

С циганска баница в ръката
тича Гошко на реката,
кака Мими там го чака.
седнала на сянка до шубрака -
бент ще си направят двама, ...

Не обещавам, че ще помня вечно
думите, които ми споделяш.
Че времето е сила безсърдечна,
която паметта ми е измела.
Не обещавам и себеотричане, ...

Здравейте как сте, мили мой деца,
няма ви до мен но сте ми в съня!
Вие сте като пръсти на моята ръка,
две различни момчета, сбъдната мечта!
Аз дълго време ви звъня ли звъня, ...

Дъждът валеше като бесен,
прозорец някъде се счупи.
Един младеж крачеше унесен,
подарък търсеше да купи.
Надничаше през ярките витрини ...

Поспри, момче! Да си поговорим,
че ми е залепнала устата...
Със котката омръзна ми да спорим,
до гуша ми дойде от самотата.
Дядото ми лани се спомина, ...

16.
Четирите дами играеха белот доста съсредоточено. Ленка сновеше наоколо с кани кафе и чинии с бисквити и кекс, които свършваха за кратко време.
Френцов внимателно слушаше разговора им, но си даваше вид, че чете вестника, който беше купил. Преглеждаше небрежно статията за Иван Мавродиев. Изведнъж ...

На вратата се звъни. Отварям - предразсъдък.
- Ти от кои си, какво искаш?
- Аз съм от предразсъдъците за ромите, искам само да поговорим...
- Марш оттук, шарлатанин! Ако беше истински, щеше да кажеш "за мангалите"!
Той подвива опашка и се изнася на подскоци. Сядам да си догледам филмчето за Ку- клук ...

Искам да почина в съботния ден.
Сядам на шезлонга, Ежко е до мен.
Легнал във водата на един дюшек.
Не на гръб, щураче! На корема мек!
Слънчо му се смее и със птичи грак ...

Съвестта не бива да се помни,
по-удобни тлеем си без нея.
Задава тя въпроси неудобни
и по-добре за птичките да пеем.
Повече ще си печелим без морал – ...

Днес ми е розово, бонбонено розово,
сладоледено, захарно, сладко...
Стискам хазартно печелившите козове,
не забравям: животът е кратък!
Днес ми е златно, слънчогледово златно, ...

Аз и ти - две души,
осъдени да сме сами.
И двамата се правихме на слепи,
подминахме хубавото, случващо се с нас.
Ти се правеше на интересен, ...

В бяла раковина побирам се цяла.
Океанът ми е дом, пяната – майка.
В скута мой утихва воят на прибоя.
На пясъчния замък покривът рухва.
Била съм тук във времена далечни. ...

> Едно обичане ми е заседнало ей тук...
> Селвер
Това заседнало обичане... Боли!
Заседнало е във душата ми, дълбоко,
заседнало накриво, чак горчи, ...

БЕЗСЪНИЦИ
Как да си продам душата?
Натоварена е с грешки.
Но побира необята,
нежността на таралежа, ...