И това е лошото, че не си държи на думата,
а влюбих се в нея,
сърцето ми минава като през бурята,
как сърцата ни в едно да ги слея.
Понякога ми е тъжно, понякога мрачно, ...

Любовта е омайно вълшебство, което душите ни копнеят да срещнат. Това е най-силното чувство в този свят, което ни дава сили и вдъхновение да изразим най-доброто от себе си. Невъзможното изведнъж става възможно, защото любовта е сила, която ни ръководи през целия ни живот. Но дали с това, че обичаме ...

Глава - 3. Сотворение Вселенной и порождение Жизни.
*По умытой летним дождем и солнцем заросшей дороге, скрипит телега запряженная волами. С одной стороны колосья пашенницы наливаются, с другой стручки чечевицы зреют. Юный погонщик, - вроде как из учеников кто-то, не разобрать, солнце слепит; - пону ...

Налей ги... думите си... в кристални чаши!
За мъничко поне, за минута замълчи!
Глави да вдигнем и със звън подплашен,
погледите да се срещнат в замъглени очи!
Дали доверие като река ще бликне в тях, ...

За мен, ти си една-единствена жена
Сред хилядите други в този свят
Красиво въплъщение на любовта
Предаващо на сивотата пъстър цвят
Ти си кълбо от нежност, чувства и мечти ...

Броиш ли на стаята ъглите,
чакаш ли да дойде твоят час,
едвам горе задържаш си миглите,
за сила ли припомяш моя бас?
Не срещаш на колегите очите, ...

Глътка по глътка абсентът се влива
в раздраното гърло - гори!
До сълзи горчи, но пак аз ще пия
за мойте разбити мечти...
Платната пусни, моряко, не спирай! ...

Отдавна избягах от чуждите сънища
и там не присъствам даже случайно,
а нощният въздух е прилепче мъничко,
което лети над страстта като ангел.
Студени сълзи, неродени от зимата, ...

„Обичам те! Прости ми!“
Така започна. Едни малки, прости и едва дочути думи, промениха всичко. Последното нещо, което къщата чу преди да я изоставят. Дълго след тях нямаше човешки глас в двора ѝ, не се носеше детски смях под стряхата ѝ и нямаше кой да се катери по провисналия ѝ покрив.
Старата къща ...

Далече от мен си, но те усещам.
копнеж като огън в гърди ме изгаря.
Като ленива река съм и пресъхвам
и все се надявам, че ще те видя накрая.
Изпрати ми благодат, о мой Боже, ...

Разтворих мрачните завеси,
почувствах светлината, беше спомен,
Но Слънцето с лъчите си отнесе
студът във мен, денят дъждовен!
Къде ли бях? Светът погледнах, ...

Във друг живот ще те обичам... както трябва!
Във този, просто не успях!
Ще ти обещая изгрев, стига залези!
От залези се уморих...
Разбита съм на хиляди парчета, ...

Имам кученце добричко,
скъп подарък е от майка.
То за мен е вече всичко
и се казва Запетайка.
Тънички крачета има, ...

Високото ми отесня.
Разумното се захароса.
Вините ситото отся,
заблудите анатемосах.
Разпененото се отля, ...

Цяла нощ по на топчица свитият свят,
скрежът с пръсти от сън е рисувал звездите.
Кашля тихо комин. Черни сажди летят.
От дима ли, от студ ли, сълзят му очите.
И замръзват дантели по стара стреха, ...

Ще плача днес. Не ме винете
за предизвиканите бури.
Навярно ще прекърша стръкче цвете...
Ще пусна бесовете луди
и ще крещя със всичка сила ...

Голям Сечко —
любим Дечко!
Добър, мил и драг —
сурвака със сняг
по всяка гърбина ...

Душеизтръгва
Демо-crazy-ята
Светкавично

То дойде от високо и падна почти като в сън
пред крайпътната лавка за мъртви звезди на цигари.
Заледеният черен асфалт се пропука със звън
и запя тишината, в която замря тротоарът.
А навън беше минусов делник. Пращеше ледът ...

Колко хубав е животът,
но от вчера ме лъготи.
Той, съседът - идиотът,
много нещо се кикоти.
На приятел ми се прави, ...

На по-по следващия ден Гълъбин потъна в размишления дали туй огромно нещо съдържащо всичко в себе си може да се изцапа? Хрумна му първо, че за да съдържа всичко в себе си то е съд, а щом е съд няма как да не бъде докоснато и съответно изцапано. Както и да бъде изсипано съдържанието в съда, каквато и ...

Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
08/01/2020
Москва

Осмелихме се да спорим с природата –
тя се разсмя и стана тихо.
Като пред буря изневиделица или ураган,
който помита наред - дървета и къщи,
приспособени за нас. Временни обиталища. ...

Бела и Чери -
са моите любимци,
в старата плевня родени.
Две малки сестрици,
невинни душици, ...

Имам малко папагалче
в синьо, жълто и червено.
Зима е, но няма шалче,
само гребенче зелено.
Вярвам, че ще проговори, ...

В конкурс за миска ще я водя -
персийка е, кълбо от косми,
не знам какви са и очите,
но гордо шубата си носи.
Осанка като на тигрица, ...

Дали от самотата все боли,
дали не е понякога лекарство?
И с всичките прокудени мечти,
дарява със „запазеното място“.
На всеки отредено е, нали, ...

Лека нощ, любима моя,
дали заспиваш ти сега
или още непревзета от покоя
на някой друг разказваш ти шега
Смеете се двама звучно, ...

Хамстерчета черно-бели
в къщичка една се сврели,
и надничат все от там,
морковче дали ще дам.
Сбръчкват си нослета двенки, ...

Цялата изтръпнала съм от копнежи.
Сега във петък аз не съм щастлива.
Петъкът преди за мене беше
денят, във който аз се чувствах жива.
Със петък свързвах толкова неща - ...

С лапичките тихо той пристъпва,
галантно, сякаш да не те събуди.
Подава той главичка и наивно се озърта...
Зениците разширяват се, очите стават луди.
Тогава котаракът смело скача ...

Бабинден днес е! —
Духовен, напевен и
рòден, и древен!

Никога не повярвах, че си лош човек.
Но ще нараниш и мен,
както прави всеки
"лош човек".
Омразна логика; ...