Дали ще помни срещата със нея
(в потаен час под бледата луна),
когато тя съблече себе си и времето,
остави шапката на прага
и влезе само по сърце и сетива ...

Дали е есен, зима?
Децата рецитират
някакъв поет.
Щастлива съм
дълбоко някъде ...

Вълните вятъра подмята -
нямат избор и го следват.
Тихо е във дълбината -
разбивайки се, те изчезват...
Енергията ни повлича, ...

Пътят кротко лъкатуши
покрай глог и къпинаци.
Нацъфтели диви круши
кимат като пътни знаци.
Спрях ли да се взирам вече ...

Пак съм аз – Артибалт-чо,
Днес съм малко мърморанчо.
На горния етаж дойде приятелка,
Подушвам отдалеч – Джак Ръселка.
Тя е готина, такава бяла, гладка, ...

При мен дойде ти - дете,
и тогаз мракът се разсея,
затуй и в зима, и лете
има смисъл да живея.
И роза в душата ми цъфти, ...

Глава XXIII
Асиана прекара тежко нощта. И трудно. Главата ѝ не можеше да побере всичко случило се до тук- изведнъж и сега, от случайно запознанство, зародила се връзка, оказала се силна с този човек по обстоятелства незнайни и какво? Тя знае за нейния любим, знае, че е жив! И пожелава да говори с бр ...

Обичам те, защото си невинна... по-невинна от сърна,
скрита в девствените недра на гори
от смолиста зеленина.
Жените със зрели очи ме отблъскват –
очи по-ужасни от ужаса на нощта... ...

Тя лети бавно и величествено. С леки махове разцепва съпротивата на въздуха и отново отпуска криле – уверена, горда и спокойна. За нея няма разстояния, няма недостижими места. Тя черпи силата си от слънцето, нали лети толкова близо до него. Затова е така ефирна, лека и бърза като мисъл.
Бих искал да ...

Кисела жена, стара кола,
гуми за смяна, пара няма...
горчиво кафето - сложила ме на диета...
Зеленчуци ми'й мезето,
домошарка само за разтривка, ...

Ту беше "птичи грип", ту "луда крава".
Сега пък казват "африканска чума"...
Народът все по-трудно оцелява.
Аз нямам думи... Просто нямам думи...
А политици в мътната вода ...

Клетва лаконична, но от църква.
Дяволът след нея боледува.
Ангел на земята се е върнал,
устните ми вярващо целува.
Думите , поникнали при суша, ...

Да бях и аз, като дъжда
да плисна в миг, да отшумя...
Но не, люлее се ръжта,
застивам, за да проръмя...
Ето – пак сълза ме пари, ...

- От теб ли е този медальон? – с изненада и объркване попита госпожа Христова.
- Да – усмихна се Ленка Владова – не Ви се вярва, че имам такъв вкус, а?
- О, Ленка, много ти благодаря!
- Съжалявам, че не ми остана време да купя и картичка, но поне надписах листче.
- КАКВО? – госпожа Христова се беше ...

Не искам любовта ми да тежи.
Тежи това далечно разстояние,
в което ти ужасно ме болиш,
от липсата на допир с обожание...
Аз знам, че трябва просто да заглъхна. ...

Полепнала по дрехите ни жега
събличаме до голо, но горим.
Под Летния триъгълник на Вега
се втурваме из танц непредвидим.
Рисува по телата ни луната, ...

Косите си руси ти пускаш за грях,
усмивката ти влага сигурност грешна,
косите ти мамят, пленяваш с тях,
с теб щом съм ще страдам аз безутешно.
Очите си сини разтваряш за мен, ...

Сънуваш ли бялата зима,
онази където се връщаш
премръзнал, но радостен вкъщи
и мама те чака на прага.
Сънуваш ли първата пролет, ...

Остаря моят буен планинец.
ЕГН-то му чак остаря.
Вече не като младото вино,
като старото люби. С искра.
Беше млад - току хване Михаля. ...

Един след друг се нижат дните
като зрънца от броеница
и мислим само да сме сити,
а не за полета на птица.
Приятелите ми са малко, ...

Изплаках се!
Готова съм за тебе!
Душата си пречистих със сълзи...
През пръстите изтичам като пясък
и раждам се в очите ти, нали... ...

Живей си, няма да ти преча.
И без това животът си е твой.
Но ако някога залипсвам,
спомни си, че исках да си мой.
По цяла нощ да си говорим, ...

вселените —
Бòжи Събор
Земята —
Светая Светих
човекът — ...

През август е рожденият ти ден
и като него беше ти сърдечна, жива
Ноември жестоко отне те от мен -
на него смъртта му отива.
И зимa бeз жaлocт скoвa мe във лeд. ...

1. На необитаем остров се озовали няколко корабокрушеница. Видяли те, че там няма нищо за ядене и се разбрали всеки ден да си разказват вицове​ свързани с професията им. Който разкажел най-тъп такъв, него щели да изяждат.
Съответно, след това настъпил момента и на запознанството​...
- Аз съм Бил и р ...

Изпих до дъното бутилката със ром,
изпих я цялата, но нищо не забравих.
Бях построил за тебе слънчев пантеон,
а след това ти мен в руините остави.
И даже с камъни, притисната плътта, ...

Сутрин облаци с цвят на циклама
крият изгрева в морска магия.
Краткотрайна е тази измама.
Никой изгрев не може да скрие.
По узрелите устни на Август ...

Беше му скучно, затова понякога се въртеше в креслото. Но веднага се стягаше и си налагаше да е сериозен и заинтересуван. Вперил поглед в майка си, той слушаше отдавна познатия й разказ. Да, знаеше го наизуст, помнеше и самата постановка – ето, тук ще вдигне ръка за клетва, сега ще погледне към покр ...

Като гълъб, сгушен на перваза,
се ослушвам и не спя.
Какво ли ще ми разкаже
тази ослепяваща луна?
Къде си, как си, кой е с теб, ...

От доста време не обичам да гледам телевизия (българска). А до неотдавна си бях направо телевизоманка. Сега по навик пускам телевизора докато правя нещо друго, за да ми създава илюзия за нечие присъствие, както впрочем се случва с повечето хора. И понеже съм с гръб към него и дистанционното е далеч, ...

Тоя улав юли идва винаги с лятото,
от първата си сутрин е с рокаджийска пасмина надъхан
да се шляе нетрезво из купони.
Познава се с всички, шантав безхаберник,
задръстил ми е пощата с лични съобщения. ...

Твърдиш, че съм луд, старомоден...
а моят Бог бил е фалшив...
за теб "Свободата" е бога...
но вярвай ми... тя е кумир...
зависиш от спирт и от дрога... ...

Отчаяно търсим в нощта светлината...
онази, която, отваря врати!
Не погубва, сърцата а праща мечти.
Но знаеш, доброто, умира и чезне от нас.
Защото те, Прошката, бъркат с наивен простак. ...

Времето – равномерно повтарящ се вик
в разранената, кървяща гръд на вечността,
с пръстите си ноктести изрисувала лик
на вселенския път върху мраморна скала.
Часовникът е негово отроче – къси отсечки ...

Последните стенещи желания бяха оставили само следите от резултата си. Две голи тела. Унесени в сладките тръпки на оргазма. Всяко в собственото си изживяване от върха на удоволствието. И двамата не отстъпваха. Измъчваха се, сякаш си отмъщаваха за нещо. Тя беше дива, ненаситна. Искаше още и още. Свър ...

слънчоглед съм, а Ти си толкова високо
облечена в прозиращо-синьо
съблечи облаците
посягам
посято усилие ...

Вървeше към къщи. Мислеше си и усещаше вкуса на шоколад и първата ѝ цел преди дома беше магазинът за хранителни стоки.
Беше изморена, не ѝ се мотаеше из магазина, не и се мъкнеха торби с продукти. Взе кутийка шоколадчета от рафта и се запъти да ги плаща. Пред касата някой беше оставил препълнена кол ...