Когато старият петел изчезна, с него изчезна и радостта във фермата. Нямаше кой да разлайва кучетата по малките часове, да буди стопаните в ранни зори, да воюва нескончаемо с гъсока, да разкудкудяква кокошките. Над птичия двор легна някаква особена, унила тишина. Сутрин, когато Мария пуснеше кокошки ...

Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...

Трябва да променя няколко неща,
защото нещо пропускам
А какво ще стане, ако лъжа,
да ти кажа, че всичко е наред?
С всеки един ден се приближавам до гроба ...

Знам с устни да лекувам любовта.
Тя нежно поглъща чувствата ми.
Вървя до теб прободи ръцете ми,
тялото ми и дущата ми спаси.
Ранена съм и чувствителна на думи. ...

Кому сватба, кому брадва,
точно казано секира.
Луд на шарено се радва.
На кого му се умира?
След изгубените битки, ...

Годините са цифри на хартия...
А колко жив си определяш сам.
Да бъдеш е благословия...
Празнувам тихо в моя храм.
Жена съм се родила... ...

Недей ме кори за белия стих!
Аз, както добре го е рекъл поетът,
„... стихове пиша, тъй както умея.“
Започвам да пиша, без сам
какво ще излезе накрая да знам. ...

Не ме убивай.
Не ме потъпквай грозно на земята -
аз не съм цигарата в устата ти,
въпреки че тайно ѝ завиждам.
Тя има главното предимство ...

Вали. От оня ситен дъжд, дето хем мирише на ноември, хем като се лепне за косата ти измъкване от мокрите му целувки няма. Тръснеш глава насам-натам, свреш врат в яката на връхната си дреха и току усетиш дъното на Марианската падина сред локвите на този свят. Обувките ти жмръцкат, от чантата ти капе ...

Облече най-хубавата рокля от гардероба. Беше светлосиня. Боже, стой ми прелестно, този цвят ми отива, помисли си. Каква съм красавица... Трябва да си пусна дълга коса, с късата много не се харесвам, да, определено ще си пусна дълга коса. Сега да сложа грим в тон с роклята…все още е ден…гримът трябва ...

В петък всичко ще бъде наред,
тази седмица все ще приключи,
може би пак ще стана поет,
може и чудеса да се случат.
В петък вечер покривки блестят, ...

Дъхът ти сладък как желая... да докосне моите очи.
Да погали мойта буза... да пресъхнат пустите сълзи.
Искам пак да те почувствам... тук, до мене да лежиш.
Дъхът на пресекулки да излиза, да забравя какво е да тъжиш.
Ела по-близо... дъхът ти нежно с моя се преплита. ...

Есето е кратка форма, а аз ще се опитам да съм още по-кратка. Имаме извънредно положение. Арестувани сме за месец от корона вируса. През това време ще свалим маските, ще развържем въжетата и ще махаме с опашки. Свободно! Без срам! Ще кажете, че всички сме хвъркати ангели и нямаме дяволски опашки, ам ...

Край на всякакво съмнение -
извънредно положение!
Въпреки, че не сме кралство
с коронясано нахалство,
ще търпим каквото кажат. ...

Чиракът на Дявола дойде -
уродлив Меркурий без криле
хилаво брадясало джудже
с комплект за първа помощ за сърце.
С гротескно криви плашещи зъби ...

Аз съм твоята сянка. Следвам те смело по петите, макар и с тихи стъпки. Говоря ти, макар и без думи. Усещам те, дори да си далече. Знам повече неща отколкото предполагаш. И те разбирам...
Изглеждам тъжна, а вътрешно се усмихвам когато те видя. Изглеждам щастлива пред останалите, но те крия надълбоко ...

І.
Крачеше бавно, сам, скрит в тъмните ъгли на нощта.
Една болезнена умора давеше всичко в него: колкото по се опитваше да я оправдае, толкова по-непоносима ставаше тя. Така, крачка след крачка, кръгът отново се затваряше. Усещаше мускулите си сковани и нежелани – бяха като някакъв излишен товар, ко ...

Гняв и желание за мъст,
се надигат в мен.
Огънят започна да ме изгаря,
душата ми да се лута и мая.
Исках да унищожа ...

Попитали мъдреца:
- Как да вляза в душата на любим човек?
- През рана!
- А,ако няма рана?
- Направи я!

Една горчива мисъл ме терзае
за нещастния беден народ -
колко още неволи трябва да трае,
докато намери спасителния брод?
А преходът е буен поток ...

Петък, 13-и, е. Ходих до BILLA.
Положението е просто фантастико...
Дядо набухал количка със пиво,
лелка се нахвърля на пастите.
Десет кашона със макарони. ...

Вирусът мотае се в ефира
и поразява, без да спира
бедни, средни и богати,
хора във колиби и в палати.
На Уолстрийт борсата се срина, ...

Никой не знае точно кога се е появил клана Гъди Мъди. Със сигурност е било много отдавна. Единственото сигурно (до колкото може да се вярва на нинджи) е, че клана е основан от Баба Гъди Мъди.
Това може да го потвърди всеки Вожд на Клана (както жив така и мъртъв).
Няколко стотин години са минали от н ...

Здраве
Мое здраве,мое здраве мило,
седи до мен,моля те не си отивай!
Под моето сърце ти гнездо си свило,
ти си моя верен приятел ,не унивай! ...

Понякога толкова много не издържам, че искам да изкрещя колко ми липсваш. Да го изкрещя пред всички...
А те да законтрят на ръчна, да млъкнат, да вдигнат глави, да ме погледнат като откачена и да забравят какво са правили до този момент, кои са, защо ги има...
Да залепнат по местата си като насекоми ...

Да видиш искреност и топлина
в света на вълци и злина.
Да търсиш тишина...
в света на вълци и злина.
Да искаш топъл малък жест ...

Заедно с още няколко човека вървя по стръмна пътека. Тя е тъничка, сребриста, повече прилича на ручейче. Пада се в някаква долчинка .Встрани от нея коренища и стъбла на храсти. Короните им са оцветени с почти всички цветове на дъгата, а по земята са се натрупали изпадали листа – оранжеви, червени и ...

Похвално слово за Лекаря
–Той даже и не стана Бог!...
...че в силата на Дух човечен
не беше като тях – жесток,
но както вярата бе вечен!... ...

Нестинарка... 2
на Теб...
Аз
Стори́ душата ми на нестинарска жар
и после там танцувай обладана – ...

Беше дошла Демокрацията и младежите започнаха да си оставят бради без някой да им прави забележка. Двамата сина на баба Дона седяха пред къщи и разглеждаха в някакъв вестник снимките на известни мъже. Обсъждаха себе си и това на кого какъв тип брада би приличала най-много.
Майка им ги слуша, слуша, ...

Поредния самотен ден. Ани стои до прозореца загледана в мрачното утро. Затваря очи и се пита за пореден път „Защо? Как стигнах до тук?” , пожела да си прости и си припомни историята, която промени живота и.
Дните и преминаваха спокойно. С бившия и съпруг ги запозна тяхна обща приятелка ,тъй като и д ...

Ах, петък 13-ти, любим си ми,
носиш ни "рестарт" на всички ти.
За дълго вкъщи ще се приберем
и с мислите си ще се съберем.
Любимото кафе ще пием бавно ...

В рай и ад ще си починем.
Няма време за отпускане!
Ангел чака - да преминем.
С лудо, шеметно препускане.
Дявол - клекнал сред блатата, ...

Това е игра и всички ние сме просто
жертви на любовта.
Не се опитвай да го промениш.
Не го избираш ти.
Жертви сме. ...

Мутации, реформи до безкрай –
глобално изменени сме, докрай.
Панически разстроено живеем,
да плачем ли или пък да се смеем?!
И вируси с корони или без - ...

Понякога те виждам във съня си
тъй спокоен, весел си. Не искам
никога да свършва, да те губя
аз отново.
Звездите тъй ярко светят ...

Омръзна ми да бъда междучасие.
Резервен романтичен вариант.
За някого на егото, украса.
Спасителния пояс в океан...
До гуша ми дойде от страховете ви. ...

Затворете очички!
Помолете се всички!
Изчистете душите
от праха на сплетнѝте!
Допуснете лъчите ...