Секунда след като прочете обявата, в главата на Йоцата проблесна идеята. Беше един от онези проблясъци свише, които идват веднъж в живота и го променят из основи. Тикна таблета в ръцете на майка си, неспираща да мели за бъдещето му, и хукна навън.
- И тази работа ли не харесваш?! Ставаш на тридесет, ...
Така наричат блестящия шахматен ход, който е венец на поредица ходове, свързани с обща идея, или ход който разплита гордиевия възел на противниковата позиция. Но има и друг вид поанти. Това са ходове, които изникват най-неочаквано в наглед спокойни, естествени и с нищо непредвещаващи ги позиции. По ...
Във огледалото учудено се вглеждам,
макар пред него всяка сутрин да се бръсна.
Избърсвам го със кърпа и с една надежда,
че може най-случайно да съм го опръскал...
Но не!...Картинката си е пределно ясна - ...
Не те забелязах веднага. Прозорецът беше замътен, зад него плътната черна решетка и първоначалния мрак в неосветеното пространство навътре. Опрях се с ръце на стъклото и приближих лице - през моята козирка се виждаха само няколко космати топки, играеха си на гоненица. Две малки стъпала прецапаха пре ...
Стоян отвори вратата на колата си и влезе вътре. Облегна се на облегалката и затвори очи. Вдъхна аромата ѝ. Все още се носеше онзи неповторим мирис на ново. Не знаеше дали наистина мирише така, или си въобразяваше. Но това го изпълваше с неописуемо задоволство.
Беше я купил преди по-малко от седмица ...
Понесени през вихрите на дните
догонваме най-святата мечта,
прегърнали крилете на орлите
се носим като приливна вълна.
Докосваме живота чрез наслада ...
Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва - без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска ...
Пъстрата топка описа ярка дъга високо над поляната и потъна сред далечните дървета, а жълтеникавото куче размаха опашка и с възторжен лай се спусна след нея.
- Съжалявам, май я хвърлих твърде силно! - извика мъжът и извинително вдигна ръце, когато се спря пред детето.
Малката го гледаше с интерес. О ...
ЗАГЪРНАТА В МЕЧТА
В утрото си свежо, или мрачно,
търся, поглеждам далечна вечерта,
витая във деня - илюзия прозрачна,
път, живот, надежда, или съдба. ...
Животът ни земен е поредната спирка,
за миг кратък тук сме да научим урока.
Със светлина се храни Душата човешка.
Кога същността ѝ с Духа е тъждествена?
Ходим, бродим все, но истини не дирим, ...
В далечната, ледена Полша...
в големия, приказен Лодз...
на мъничка църква попаднах...
и влязох, подтикнат от Бог...
Изпълнен бе храмът с миряни... ...
Равносметка...
Остава ми във вените ти пак любов да влея,
ако все нещо е останало от нея...
... но то не тъй много, зная,
та за това не искам да повярвам в Края!... ...
Иде нощ, а небето е рана отворена.
Тъмнината е глина за лечебен мехлем,
а Луната от млечно сребро изкована е
и тежи като гривна на стара дилема.
Замечтани очите сляпа вяра да жертват ...
В градчето издигнали паметник нов –
,,Човекът на времето днешно".
Бил с кирка в ръката и с поглед суров,
фиксиращ врага безпогрешно.
А скулптура скоро с цветя и венци ...
Някой ден нещата ще се променят. Към по-добро обаче или по-лошо? Кой е отговора на този тъй сложен въпрос. Дали трябва нещата винаги да са ОК или пък трябва да има лек хаус? Объркани емоции гнездят в мен, те искат да рушат, да убиват, да изгорят всичко, което ги дразни, да бъдат успокоени, да получа ...
Проехтяват в мен, като приказка.
Прогнозират в началото края си.
И затръшват вратата си рязко.
Лутат се между ада и рая си.
Снежни кули с лилави стени ...
Вода и Огън
Като вода и огън сме с теб заедно сега,
сякаш ме различни,но близки по душа.
Ти сякаш си вълна от морето,стихия една,
а аз съм огъня за теб,изгарям в любовта! ...
Повлякоха снега си студовете,
завихриха дантели снежен прах.
С висулки – обеци в отблясък леден
накичиха стрехите със замах.
Разнежената зима се облече ...
Искаш любов, а даваш омраза
Ти не си човек, а зараза
От която страдат най-глупавите само,
а сега к'во стана, няма на кого да се облегнеш на рамо.
Всеки момент с теб беше грешка ...
Ръцете й го галят сладострастно,
не го изпуска погледът й замечтан.
Обича го и тъй й е приятно
от предните... че той е по-голям...
Тъй топъл е, така е гладък, ...
Когато търсиш Бог, не винаги е на високо
Понякога и дяволът е повод за смирение,
разровиш ли се в себе си дълбоко.
И търсиш смисълът в живота
щом вечността докосне с дулото челото. ...