Рикошети те раняват,
раните кървят...
Не рискувай да прощаваш,
разранена плът.
Развенчан е всеки рицар, ...

Меца чу ли вик? Едва ли.
Тъй дълбоко са заспали
двама своя зимен сън,
че дори и гръм навън
няма вече да ги стресне. ...

Хващам в последния момент автобуса, заставам на любимото си място и изведнъж виждам, че съм по пижама. Само долнището, отгоре съм си облечен нормално. Гледам пътниците – не реагират. Поглеждам се. По пижама съм. Качва се контрольор.
– Без билет съм. – казвам.
– Влюбени не проверявам. – казва той.
– ...

Уж до тебе вървях, а така не разбрах,
че сама съм вървяла, кога си отиде...
Уж за тебе живях, а така не разбрах,
че сама съм живяла, кога си отиде...
Не самотата тежи, ни от болка боли, ...

Зимна идилия,
нежно спокойствие.
Не полагам усилия,
не задавам въпроси.
Кой, какво и защо... ...

Не знам защо се върна , не остана.
Разходи се с обувки тежки във душата,
заби пета... и си замина
тъй както появи се – вятър.
Кристалният ми свят едва съшит ...

Не мога да гадая-
единствена ли бях?.
.
Всяка ласка твоя остана в
януарски стих. ...

ГЛАДЪТ НА ДУШАТА
Душата има нужда да се храни
не само с хляб,
а със кръвта от свойте рани!
Самотен вълк е тя в окото на ловеца. ...

страданието
днес нараства — сатана
защото властва —
слава Бòгу — страшен Съд
че сетне възмездява

Тръгваш ли?
Ще те изпратя!
Не, не ми е тъжно,
ти върви, върви!
За мене няма страшно - ...

Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа ...

защо тъгата
преобладава
из
необята
защо сълзата ...

Пълнежът е безкрайно важен, Весо,
нима си имал някога съмнение?
Та нещо да е символ на прогреса,
отдолу ще му трябва укрепление.
Какво ще бъде кренвирш без пълнеж ...

Прощавах и си тръгвах твърде често,
а после ме изгаряха на клада.
Сега в единствена сълза се вмествам,
сред тихия покой на листопада.
Сега копнея само за огнище, ...

Отдавна подозирах този свят,
че твърде ми е тесен за живеене.
Съдбата ми избра да бъда сам.
(Защото птиците в широкото се реят.)
А то пък значи е едно небе... ...

Тази година през августовската си отпуска, реших да отида в Атина за няколко седмици. Видях чудния акропол, амфитеатъра и много други забележителности на града. А вечер когато слънцето се приготвяше за следващата смяна, обичах да се оттеглям в покрайнините и да наблюдавам зашеметяващото му и бавно п ...

Градът уморен от жега е притихнал
навън отдавна падна мрак,
лежа в леглото си утихнал
лежа и размишлявам пак
Видения, мечти, тегоби, ...

В небосвода слънце залязва,
сам не зная накъде отивам.
Някой нишката на живота срязва,
горчивата чаша ще изпивам.
Към вечността отправям взор, ...

Дори през щорите
минава светлината,
през всеки малък процеп,
гъне се в прозорците
и разстила по стените, ...

Две хубави очи
Две хубави очи,очите на жена,
не иска и не обещава нищо тя!
Красива дама с усмивка чаровна,
тялото и стройно,една красота! ...

Даже ледна тъма да се спусне отгоре,
в моя сън ще изгряват звезди!
И не бързам с живота напразно да споря,
щом в сърцето ми обич вали!
Че животът подобно красива магия ...

Днес, не пия от вчерашното вино
и сладкия му вкус не ме опива,
дори да беше пивко и пенливо
на вчерашното – вече, не прилича!
Не трепти вкусът му по езика, ...

Стяга те, боли те -
и ти пáри в очите.
И горчи, и те владее,
и раздира те, и тлее...
И не спира, не гаси се - ...

Цял живот съм чакала мечта,
която няма никога да дойде.
Още много чакам този танц,
който в тихи зими ще ни води.
Две снежинки падали над път ...

Годината започна вяло...
дори си махнах старото одеяло
от юргана и пак, е вяло, дори
и без одеяло.
Мислех си, че нещо ще се промени, ...

Смело мога да твърдя, че няма невъзможни.
Такива дето са незаменими.
Има само хора - сложни.
Както казват те "незабравими".
Трудни за обичане са много, ...

Не е важно къде си, с кого си...
щом те нося в съня си сега,
хукват мислите, чисти и боси,
да достигнат до теб с любовта.
Гонят вятъра в пясъчни дюни, ...

Змия се плъзна по тялото ми,
в сърцето ми се приюти
и ми каза: „Довери ми се!“
Аз и се доверих.
Паяк се спусна от тавана, ...

В мъгла изгубена стоя
и започва да ръми ...
В очакване на нещо
чувам надалеч гърми.
Не е над мен, но се усеща - ...

Висят суджуци по простори.
На празници не се пере!
Окото с гледката се бори.
Навсякъде мезе, мезе...
В орисаната беднотия ...

Сърби ме миналото -
предопределено,
във живи рани
се превръща.
Тъй всичко ужким ...

Тиха есен
в тихи нощи рони
бледожълтите листа,
по оголените клони -
шепот, спомени, ята… ...

Нежно тракане и друсване тадъм-тадъм
Сгушен в нощен хлад пътувам без да спирам
С очи затворени, унесен съм във сладък сън
и нежен блян във твърдото легло намирам
По изгрев, утре сутринта, таръм-таръм ...

"Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да завещаем на децата си.
Едното е корени, а другото криле."
Джон Кехоу
Отрязаха крилете ми. В зародиш.
А корените - може би изгниха. ...

Болката е голяма,
как да се справя не знам,
сърцето ми лед хвана,
когато остави ме сам.
Боли, но да съм на крака се опитвам, ...

На бегом
Всеки има своя подпиралка,
аз имам две: бастун и химикалка.
Животът стана нещо нехудожествен.
Не мъжествен, а парично мръсен. ...

"Бойко, на царя бодигарда,
върна ни на световната карта.
На Шипка той устоя,
Конституция да измисли успя
и затуй надавам възторжен вик, ...

Тъй започна се белята.
Рори, скрил се зад вратата,
затаил бе своя дъх.
- Чувам нещо, но е плъх.
Лакомо гризе на мама ...