На една страхотна жена и прекрасен човек, за която си заслужава един мъж да даде всичко от себе си на каквото е способен! Дори и повече!
Мълча. Какво да кажа аз не зная.
И ти мълчиш с наведена глава.
Не можах дори да те позная.
Бе тъжна и с прошарена коса. ...

Имам две симпатични колежки в работата си - Калинка и Еленка. И двете са на под 30 години. Назначиха ги по едно и също време преди около година.
Онзи ден (бюрата ни в офиса са едно до друго) станах неволен свидетел на следния прелюбопитен разговор:
Калинка:
- Ох, нямам търпение да се прибера за да с ...

Глава 25
Докато чаках Димитър и се опитвах да занимавам съзнанието си с какво ли не, накрая реших, че ще пробвам по неговия начин – легнах на леглото му, затворих очи и решена да медитирам, се опитах да прокудя мислите от главата си. Само че аз нямах никакво понятие каква техника да използвам за мед ...

Звезди потънали в роса...
дъгата молят да възкръсне.
Светът да променят и светлина,
да озари светът към по доброто нещо.
Очи вперени в надеждата ...

Стъпи накриво – и падна,
но повлече под себе си и мен.
Потънала в блатото, кална,
разбрах, че бил си кретен.
Ти се изправи непокътнат, ...

Шумковска луканка
Няма човек, който да е бил в Странджа или в Източния Балкан и да не е виждал, или поне чувал за източнобалканската свиня. Това е особена местна порода свине – прасетата са с късо и набито тяло, покрито с груба, черна козина, която на врата им образува гребен от дълга четина. За раз ...

Ще можеш ли да ме обикнеш ти такава,
естествена, добра и малко лоша.
Ще мога ли за теб да бъда всичко,
дори когато аз съм неразбрана.
Ще можем ли живота да отворим, ...

Имаш ли смелост, себе си да бъдеш,
да преследваш всяка своя мъничка мечта.
Имаш ли смелост, себе си да бъдеш,
да мечтаеш дори през нощта.
Имаш ли смелост, себе си да разгърнеш, ...

Във сърцето ти аз ще остана
и когато ме няма при теб...
Ще изгрявам със слънцето ранно.
Ще съм облак. И късче небе...
Песъчинка ще бъда в дланта ти, ...

Батько Коротич
Село это пишется, одним словом. На самом деле тут девять раздельных селения одно за другим тянутся, каждое своё название носит, всех вместе Новоелизаветовкой назвали. Одно село, один колхоз, одно имя ему - «Перемога». А ведь Победы ещё не было, когда название давали. Родина до войны с ...

Потънах в карамфиления залез
с крилете на отлитащата птица.
Направи слънчев лъч последен разрез
в опиянената от гледката зеница.
За миг преминах в другото небе, ...

Billie Eilish - 6.18.18
Our time is up
Your eyes are shut
I won't get to tell you what
I needed you to know ...

Много често се случва така -
топли думи си крием за зимата,
без да знаем, ще дойде ли тя,
без да знаем дали ще ни има.
Но, напротив, ще мисля на глас! ...

Ивано̀в и Ивано̀ва плазма купиха – Lenovo.
Да живеят са готови в своя малък, светъл дом.
Слагат приборите нови на софрата образцова
и налагат си обноски на изискан иконом.
Той започна да говори за има̀нето на татко, ...

> Под чадър на каре с изпочупени спици
>
> кой ти търси небе за светци и светици?!
>
> Г. Воротинцева ...

Всички луди ли са луди?
Световете им различни.
Всеки цикъл пълнолунен,
е по тяхному обичан.
Току облаци се юрнат ...

Начало без продължение.
Любов само на думи.
Копнеж без потвърждение.
Живот на безумци.
Тече времето, чака ни, ...

Ръждясал стон. Разкапала се Скръб.
Пияна Страст. Любов развратна.
Прекрасна мебел... от вековен дъб...
Смъртта единствено в Живота е безплатна!
Разпъната Надежда. Изнасилена Мечта. ...

Най-щастливият миг
ФОРТИСИМО изправи многократно публиката на крака! Благодарим на Милена Добрева и младежите от Бургас! Почувствахме се в Рая...Едно неописуемо удоволствие от съприкосновението с интегрално и модерно художествено мислене. Неподражаем стил и уникалност!
Единадесети празници на женски ...

Във краен селски дом
с асми обкичен и с бръшлян -
благословение в съня ми -
бих искал да осъмна.
Луна безгрижна, старовремска ...

толкова обич има в тая раздяла,
че чак се вбесявам
и се чувам да крещя:
„сигурна ли си, че си отиваш?”,
поспри за малко, чакай, ...

Вечер в Страната на спомените...
Ти искаш ли да дойдеш пак с мен във планината –
на споменът на гости във хижата позната?...
Там Миналото време през клоните наднича –
а в него ти завинаги си: Моето момиче!... ...

Танц върху вулкан...
Лунна нощ въздъхва- дъх необясним,
вихър тих полъхва- звън недоловим...
Жегата надвила – даже и нощта –
скрива в лунна свила: Дневните неща... ...

В къщата на Призраците...
Разправяли са ми за нея
и помня слушах с интерес...
Там никой вече не живее
и призраци се гонят днес... ...

Сърцето на мама бе много добро,
тя не познаваше никакво зло,
завист и омраза не изпитваше тя-
само обич имаше в нейната душа.
Щастлива или тъжна-такава жена, ...

Открихме заедно, че много го обичам -
лятно нежен, топъл, кротък, дъжд
под който ти се сгуши в мен.
И името ти капките му сричат!
А аз с прегръдката на мъж ...

В небето четох. Тишината питах -
как времето живее без сърце?
Молитвите в безмълвие опитах
от шепите на разум без ръце...
Не е раздяла, даже няма точка. ...

***
Липов цвят в косите ми цъфти,
с дъх на лято и забравени мечти...
Спомени изгонени
във ъгъла крещят... ...

Непокорна съм, знам, все летя на високо,
и прегръщам светкавици, дъжд ме вали,
след поредната грешно избрана посока,
рухвам тежко. Не питай! Съвсем не боли!
Скрити в облак от теб чакат ме еднорози, ...

Изписаха ме уж като редовен.
Демек и сиреч - оздравял съм вече!...
Но погледът ми днеска е бунтовен,
във вените ми гневно кръв потече!
Във документа докторът написа: ...

Инес се пробуди за живот като след тежък сън. Стана пак бъбрива и искрена. Питаше ме безспир. Любопитна и будна, искаше всичко да и е ясно. Много се смеех, като ми задаваше необичаен въпрос. Нямах винаги готови отговори, но все измислях нещо. Ежедневието ни беше хубаво, спогаждахме се, Инес не беше ...

под покрива на
любовта изчезват скръб
тъга и рана

'човек да е под
нейна стряха — любовта
неспирно маха
....................................................
неспирно маха ...

Нощ, навън луната е невинно цяла,
примамваме за нещо романтично,
сякаш времето е спряло,
за нещо искрено и лично!
Но нямате и аз сама съм, ...

рухват държавни
устои от свои и
чужди копои

Добромир живееше в едно малко провинциално градче, в семейство на обикновени работници. Парите едвам стигаха. Родителите работеха в завод, а освен това се грижеха за малка зеленчукова градинка в покрайнините на града. Всеки месец плащаха за жилището си, а обзавеждането беше глътнало всичките им спес ...

В градината, обсебена от духове
животът си тече по своя ред –
деца играят, обикалят слухове
над пейки с майки, хрисими наглед.
Край езерцето старци хранят гълъби, ...