На гарата
стои и тя
С едно табло
без име...
И той дойде! ...

На ръба
на бездната
те чакам.
Изпразни
джобовете си ...

Когато се зачетеш потъваш дълбоко, дълбоко и забравяш за околният свят. Навлизаш в друг, неразбираем за останалите, които са в този момент около теб и необезпокоявани от никого навлизат в личното ти невидимо пространство. Ти си там за тях и не си там за себе си. Десетки погледи се впиват в теб, изме ...

Колко пясък изтече през пръстите,
а за мен сякаш минал е миг,
много мисли не стигнаха устните
и сега в мен кънтят, като вик.
Не успях да наситя душата си, ...

/колажно стихотворение/
...Не балсамирай погледа си, суета.
Изгубеното е въпрос на шанс и време.
А отговорът е отново – самота...
...Загадката сама ще разгадаеш – ...

На стъкления покрив под звездите
аз вкусвах тихо от сълзите на падащия мрак.
И ей така, съвсем по детски, се раждаха мечтите.
А аз летях, понесена от призрачния зрак.
Луната пълна, поливаше ме с лунен, снежен прах... ...

Бай Георги стоеше на стола, поклащаше се, цъкаше с език и се усмихваше. Но нали си беше сам у дома на никого това не правеше впечатление. А това му състояние си имаше причина и тази причина беше комшийката Радка. И тя беше сама като него. Половинките им си бяха отишли преди време. Нейният от много п ...

Понякога са пеперудени криле,
друг път пък - зъби, кости, привидения,
но всички плод са на едно сърце -
картини в рими... моите стихотворения...
Написани са в мигове на плач, ...

Разговорът беше неизбежен и щеше да го изкарам извън нерви. Освен това още не знаех какво ме чака, но сигурно нямаше да е цветя и рози. Влязох в банята и написах едно съобщение на Сара, че ще се разправям с Боб и ако не се появя утре да съобщи в полицията. Взех предпазни мерки.
Боб се къпеше и подсв ...

Звездите пак изгряха на балкона
Лъчите им докоснаха земята
И всяка живинка притихнала в неговата зона
Че време е за театъра разбраха.
Вървя нагоре път да си проправя ...

Колко е топло сега, а е преход към зимата...
Гордо плува на юг сивокрилият флот.
Петият годишен сезон, ако въобще пък го има...
Някак си вмъкнат е между другото, а си е гот...
Пиша с дим от цигара... Чурулика ми самотата... ...

В утробата бяла на дъхава мащерка
плодната тичинка ден ще усмихне.
Тръпне в лазура ѝ зрънцето обич
в топлата длан на пчела да утихне...
Медено зреят по пладне написани ...

Оня дъжд, който в утрото падна
и валя като синя тъга,
неусетно във късното пладне
се превърна в студена мъгла...
Тя обхвана полека душата ...

Видях на улицата просяк без крака
за милостиня да протяга свойта длан.
С опърлена от слънцето ръка,
в окаян вид, отритнат и презрян.
Видях как подминават купища тълпи, ...

Мечти, поднесени в поднос.
Кошмари, задушени в скърби.
Изгубил своя коловоз,
открий ти себе си най-първо.
Ръжда по златните блюда. ...

О, дете чудесно, мое вдъхновение,
ела, дай ми красота, спасение!
Ела за миг, да сме насаме,
да се чувствам хубаво, добре!
Ти си за мен слънчев лъч, ...

Чуждата жена
Чуждата жена поглежда ме така,
трепна сърцето ми, усетих му пулса.
Красива, мила, нежна, жена мечта една.
талантлива, пише, вдъхновява я Любовта! ...

Мартеници, кой продава,
той, ще управлява,
а, народът да прощава,
който взема трудно дава!

Предложението за този излет дойде от сестрите. Идеята беше да измъкнат мъжете си от дома. Ако останеха, щяха да се напият като предишните два почивни дни. Такъв запой стана тогава, че в понеделник и двамата закъсняха за работа.
Не беше за сефте. Особено като решиха, че виното е вече готово. Тази год ...

А колко хубаво е в тъмното навън. Току-що е спряло да вали. Тротоарите са мокри. Въздухът е чист. Като гъби след дъжд хората са излизат навън да се порадват на хладното време. Денят беше жарък, влажен, не се търпеше, а сега е толкова приятно. Ето ме и мен, щастливо се разхождам. Всичко ми е наред. И ...

Тук сред твоите предели,
никога не ще съм сам,
нещо все ще се намери,
да прилича ми на Там.
Между кули и палати, ...

Цветенца раснат в синьо небе.
Куче в тревата опашка гризе.
Облак е гушнал две-три звезди.
Слънце се свива сред криви стени,
а пък луната до него седи. ...

Аз трябва да съм истински щастлив!
Щастлив единствено със Тебе!
Напук на хорските злини,
в оставащото малко време.
Защото мина половин живот, ...

Преображение*...
И все си мисля, че съм прав,
когато в Днешното ми време
си пожелах: в Абсурдна сплав
и миналото да се вземе... ...

НЕ ПРОКЛИНЯЙ
Не кълни!
Не проклиняй
Корени, Род и Родина,
когато се отдалечаваш, ...

Стичат се сълзи от моите очи.
За спомени, оставени в забрава.
Сърцето ми, не спира да кърви,
от тежката, любовна клада.
Душата ми, в огън нека да гори, ...

На Бианка
В задушен и послушно равнодушен,
с изцъклен като поглед летен ден,
смъртта цинична хвана те за гушата...
А ти, с последен дъх опожарен, ...

Не всеки "опит за летене" е индивидуален стил,
често "индивидуалният стил" всъщност е липса на стил!
Да посъветваш лудия да следва мечтите си е все едно да хвърлиш недогорял фас в сеновал!
Новата застраховка "Муза" ви гарантира редовно хлопане на дюшемето и безплатен доживотен абонамент за нашия бюл ...

Тази песен чух скоро на една пиянска вечер.Авторът,младо момче доста подпийнало я пееше с голямо чувство.Педложих му мои приятели да я запишат и това е резултата.Музика и текст Пламен Николов-Мечката,аранжимент и мастеринг Детелин Йосифов.Изпълняват група "Сода акустик".

Моята Муза развихрена.
Не ме оставя на мира.
Сутринта от рано е станала
и място не си намира.
Какво толкова се разработила ...

Простаци, простаци, под път и над пътя -
с големи мераци и с малко отвътре.
Че кухи, главите, на гребена плуват.
За почва ги питай? Съвсем се надуват.
Дори и да бягаш, дори да се криеш, ...

Аз съм в ръцете ти – толкова крехка!
Чупя се само от поглед и глас…
Щом не пристъпиш, душата ми вехне,
свива се в себе си час подир час...
Дойдеш ли, вече усещам всемира ...

Този дъжд, който
спуска зелени лиани
и от покрива слиза,
по перваза почуква
с пламнали длани. ...

Да срещнеш самодива в гъстата гора,
косата спусната до кръста и блестяща.
Във тиха нощ на пълната луна,
явява се тя приказна, изящна.
Косата й на лунна светлина блести, ...

На гости при дядо сме
И съвсем не ни е зле.
Дядо - спец по вкусните чорби
И "бурканчейта" напълни си дори.
Тях в камерата бързо нареди ...

Ей, заглавие пак щуро,
а ми липсва съдържание...
Чеша своите... потури...
и започвам със старание!
Мозъкът е таралеж ...

Хлопа нещо, посреднощ,
брей, заключих ли вратата,
май кошмар сънувам лош?
Просто хлопа ми дъската.
Римите на ишлеме, ...

Това беше. Достигна дъното. Официално вече нищо не го задържаше на този свят. Замисли се за момент- как успя да стигне до тук, къде беше сбъркал по пътя на живота си. Или пък беше един от късметлиите, чиято съдба беше предупределила всичко случило му се още преди да се роди. Не беше сигурен. А и веч ...

Вече трето десетилетие обстрелът не спира. Димът пълзи над изораното от снаряди поле и влиза през всяка пора. Цари оглушителна слепота.
Аз и моята нервна система сме залегнали зад стена от романи на Джон Гришам, очаквайки всеки момент прикритието ни да се срути от някой точен откос. Опитваме се да н ...

― Добро утро, красавице! Наспа ли се? Ела при мен, защо си чак в другия край на леглото? ― усмихна ѝ се той и я притегли към себе си.
― Мммм аз да, но ти ми изглеждаш някак недоспал. Много съм гладна ― и тя се протегна и се потърка в ръката му ― какво има за ядене? Мръдни малко да се понаместя, че м ...