Беше четвъртък вечерта. Направих си пуканки и седнах пред телевизията. Беше любимото ми предаване за издирване на изчезнали хора... Когато започна предаването водещата разказа за една жена, от другия край на страната, която била „зарязала“ децата и семейството си... Вече 10 месеца нямало нито вест н ...

Тя плаче
В прегръдките на мрака той стоеше
и отчаяно в любов ѝ се кълнеше,
а мракът тихо му мълвеше,
че дошъл е краят вече. ...

По “презумпция” зная, къде съм,
но кой съм, изобщо не знам.
С лична карта, паспорт и адреси
често будя се някъде... сам!
Не зареждам със евтина нафта, ...

Две минути!...*
В това, че Времето било безкрайно
ни убеждават учени прочути,
но крият в кабинетите си тайно
оставащите: Само две минути... ...

Един ръждясал ключ...
Sic transit gloria mundi...*
Той нищо не отключва вече
понеже кóда си не помни,
а в някаква далечна вечер ...

Поисках да те извая от глина,
нали все пак е от Бога земя,
по образ в сърцето застинал
като вечна любовна следа.
Последна целувка запечатана, ...

Носталгия...
Носталгия ли яко ме зажегли
на спомени сподавени в хомота –
към Детството отчаяно ме тегли
с обратна гравитация – Живота... ...

Нямам пари и богатства,
само съмнителна слава.
В замъци златни не властвам.
Питам: дали заслужавам
здраве и творчество дълго? ...

Главата ми е като кафемелачка. Аз сипвам зърната, а тя мели, сипвам - мели. Каквото сипвам - това мели. Уточнявам. Защото, ако сипвам камъни, ще я строша. Но виж, от хубавите, здрави зърна - после дишам аромата и той направо ме опиянява! Вярно е, че от едро смляното не става хубаво и силно кафе, но ...

With mended wings, but never broken,
He tames thy demons in the dark of night
And sings of thoughts long left unspoken…
A voice of angel … menace to the weak of heart.
And what was once so lost, forgotten ...

Казано е всичко за този свят,
а за другия кой ще ни каже?
Човекът за човек не е като брат
и дали Бог ще ни накаже?
Всеки си брани своята Вяра, ...

Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм. Устата ми е пресъхнал кладенец. По тялото няма местенце дето да не боли. Извъртам глава за да видя, че съм в една стая д ...

Ти навярно си имал много жени!
За какво съм ти, всъщност не зная...
Тази жажда по тебе, която гори,
дали и тебе, се питам, изгаря?
Ти навярно си имал много жени! ...

(Разширен вариант)
Не пиех и не пушех, с характер мек и благ,
по Божията воля със тебе встъпих в брак.
Жена си магнетична, пленителна и с чар,
в теб влюбен съм, сърцето поднасям ти във дар! ...

Нагледах се на лъскави витрини,
на хора със изкуствени лица,
от ден до пладне нещо да отмине!
Преситих се от лукса на света!
Ще каже някой: Ти си невъзможна! ...

Спомени препускат в тъмнината,
сякаш са коне те черно-бели.
Винаги ли черна е тъгата,
всякога ли чувствата са бели?
Може ли отворено да чака ...

... като светилник грейнал сред нощта...
Николай Лилиев
Родино мила - наша скръбна рана!
Едно достойнство ти остана
и то блести в душите наши ...

Във въздуха около мен си,
мога да откъсна листо
от плътността, с която го запълваш,
да облека риза от заряда чувства
пропити в прозрачността му. ...

„Едно, две, три, ...девет,... единайсет....
Готово ли е?
Тръгвам!”
Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, ...

Пет до седем много са, нали,
особено допрени в цифра сложна.
Години сбрали радост и сълзи,
на екс преминали по път възможен.
Избрала ги е моята душа, ...

-Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас !
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в нея.Аз понякога съм доста муден и сигурно я изкарвам извън кожата и.Беше се издокарала в черни дрехи, ...

Безгрижни усмивки тълпата вчера си сложи
и за утре дела и проблеми отложи.
Днес от духа на панаира завладяна
си облече празничната шарена премяна.
И завъртяха се пъстри въртележки, ...

– Здравей! – гласът му е плътен и нисък.
– Здравей! – сколасвам и дотук. Но и Мейс мълчи. Кажи нещо, че се запалих и умирам!
– Събудих ли те?
– Миех си зъбите, затова.
Малоумна ли съм? Отново мълчание, а в него нишката през телефоните се удебелява и ме стяга за гърлото. ...

Тази любов, стара като света.
Как не се умори да броди в сърцето ми?
Да ми засяда на гърлото,
Да усмихва лицето ми.
Тази любов, как не разбра? ...

Моя стара, бяла есен,
идваща след топло лято!
Ти си ми последна песен,
носена от южно ято.
Дим от минали години, ...

Ако всички човеци в един миг заплачем
и стонове се понесат в небесата,
скрили мъки на старец и пеленаче,
бликаща от дълбините на сърцата.
Дали тогава нещо у Теб ще трепне?! ...

Вятърът избирам за посока
Сред облаци да търся топлинка
Да скътам на високо пламък сетен
погледа си пуст, почти осакатен.
В полет птицата не вижда човешките очи, ...

Да те погали зимата мечтаеш,
снежинки бели от небето сипе.
И вятър зимен и студен те пали,
а зимата с целувки нежно тебе щипе.
Да те погали пролетта мечтаеш, ...

Когато има вълни морето се бори със себе си,
безпаметно тихо изпива последната глътка на обич.
Когато има вълни морето се бори със себе си
и няма по-празничен звън от красивите морски вълни...
И пита за странностите на птиците, ...

Теб жадувам
пак сладко да целувам.
Мило мое момче
в ръцете ти е най-добре.
Гледам те с усмивка блага ...

Работата с родителите - споделена отговорност при провеждане на мултимодалната терапия в логопедичния кабинет
Йорданка Йорданова Донева
Логопед в I СУ „Св. Седмочисленици”- град Търговище
В статията се разглежда един важен проблем на съвременното образование- за разделянето и обединяването на ролите ...

Да връхлитат бури, урагани,
да прииждат силни ветрове.
Да се кършат клони, длани...
да се късат светове, сърца на две...
Да се срути всичко, както могат ...

С непораснали никога бледи мечти,
с незаченати още копнежи,
цял живот към финала бездушно вървим,
без значителна цел и стремежи.
И макар че по пътя ни няма знак „Стоп!”, ...

Понякога съм толкова различна...
Така, по женски, искам да поплача,
да скрия някъде онази силната,
привидно твърдата, бунтарката...
За миг да бъда пак онази слабата, ...

Закъснях. Вратата се затвори.
Затичах се, но бе далече ти.
Повиках те. Дъждът ми отговори:
отиде си. За всичко и прости!
Простил и бях но не, че е светица! ...