Не искам да мълча!
Толкова дълго мълчах,
че оглушах.
До болка в тъмнината се взирах,
че ослепях. ...

Зелон беше потомствен неудачник - още дядо му бил един от първите, които не одобрили за междупланетно пътуване, а по онова време това било почти равносилно на смърт. Човекът просто бил с очила тип "лупи". Баща му пък изкарал толкова високи резултати на приемните изпити, че решили че е излъгал и прос ...

Автобиографично... 4
Аз нищо по-вълнуващо не зная
от синята примамност на Безкрая
и тайните зад хоризонта скрити,
където люби Вятърът вълните!... ...

Малко е тъжна и тази история:
път калдъръмен, над него – небе,
схлупени къщи, увиснал прозорец,
с шепите времето само гребе.
Някъде – спретната, малка градина, ...

- Хайде, обади му се. Нищо няма да ти стане. – посъветва я най-добрата и приятелка.
- Не мога да му звънна. Какво ще му кажа? Аз съм Стела, с която се запозна на партито и с която прекара нощта. Исках просто да ти кажа, че те харесвам. Да, да. Ти луда ли си? – започна да се самоиронизира.
- Не, разб ...

Кога я чакам, тя не пристига,
присънва ми се, че ми намига...
Затуй реших си да я поканя...
......
Търсих я, виках я, китка й китих, ...

Shots of the Henny, bottles of Patron
Blunts to your face, you don't wanna sing no more
Lost your C notes
Cabbed all day, took the bus back home
Evictions on your door ...

FINNEAS – Break My Heart Again
Hey you
I'm just now leaving
Can I come around later on this evening?
Or do you need time? ...

Darling, please take my hand
Please get up, rise to stand
I can't be the one to sing your song
'Cause I believe it's not your fault
Don't be scared, you are my rock ...

1.
Беше средата на юни. Инспектор Дамян Френцов седеше на пейката в градината и се любуваше на хубавото време. Розите изглеждаха вълшебно, окъпани в слънчева светлина. Чемширените храсти и цветни лехи покрай чакълените алеи го пренасяха сякаш в друг свят. Леля му Ваня обичаше своята градина и полага ...

Как си?
Добре съм.
Всеки път един и същ въпрос
И всеки път един и същ (лъжлив) отговор.
И всеки път с него се идва и буря. ...

Невежият човек е жалък, за жалост, той не заслужава съжаление... И да искам, и да мога - аз не мога да го съжаля, защото той ще ме разбере погрешно!

Разказ за вечната любов Марко да напише,
Мариана с порой от емоции лошотията да избрише,
Синчецът да грейне с многоцветната дъга,
Иржи да ни усмихне с някоя комшийска шега,
Младен да ни въздигне в космични висини, ...

Дори да падна на колене,
да шепна колко твоя съм още...
Да моля мъничко за време,
като скитница бездомна нощем...
Дори да чуеш,че те искам ...

Ще бъда кратък като живота и нетъждествен като смъртта, обещавам.
Ето какво се случи.
Ровех в мазето да търся нещо в него. Аз обичам да бъда там. Не е страшно, има лампа. Плъх. И паяжини. За причина не питайте – няма такава. Вероятно.
И ето ти – найлонова торба с прашни книги. Радост!
Повечето от тя ...

Не сте забравили Нилге, нали? Спомняте си сигурно, че тя имаше две сестрички близначки, които доскоро бяха почти бебета, но вече май са достатъчно пораснали за да ходят и да се опитват да говорят. Казваха се Ейла и Дайра и много обичаха да играят с по- голямата си сестра.
Един ден трите бяха на поля ...

Минало е толкова много време, че математиците не могат да измислят достатъчно големи числа, за да го обозначаваме. Какво значение има тогава в кой период точно ще те пратят? Важно е настроението на епохата, което ще преобладава, когато отидеш там.
Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ...

София, виж романса днес,
Фалшиви думи, дори усмивки.
Лъжи, поднесени с финес,
Тънки и прозрачни обвивки.
Настана грохотна тишина. ...

Безкрайно равновесен е денят,
изпил насила чаша целомъдрие.
Простете ми, не искам да виня
послушника ни - слънчогледче къдраво.
Прилича на юдейски херувим ...

И чупя метлите хармански,
в гърба на живота и пак,
и точно защото е лански,
не жаля за ланския сняг.
Издрала на тръни ръцете, ...

По наследство от дядо ми и баба ми имам част от къща в с. Жеравна. От малка през лятото прекарвах незабравими дни сред красивото планинско селце. От чардака на старата ни над 100 г. Къща се открива прекрасна гледка на юг към Стара Планина, на изток към Добромерица. Така се нарича боровата гора. Първ ...

Колко ли кармин събира залезът на лято бяло,
че от лъч един всемирен пламна чувство отболяло!?
Колко ли лазур прикрива облакът на вятър бурен,
че небето се разкрива в цвете никнало зад бурен!?...
Колко още равно злато ще посяват слънчогледи, ...

Ето ме! Накрая пристигнах! Избягах от онзи ужасен, мъртъв град! Още щом прекосих градските порти на новия град, повярвах в думите изписани на прага: " Вие, които пристъпвате тоз праг, нещастието тука оставете!" Дойдох, видях и повярвах.
Още от градските порти усетих и чух празника на живота, който к ...

Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани ...

Луната е в краката на поетите,
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове, ...

стихотворение —
благословено е
Богообщение

жена с крила а как боли от нея
сърцето плаче като слон
умът не иска да е с нея
а душата прави и поклон
правдиво ли е да я искаш ...

Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...