Със любов при мене Господ те изпрати,
самотата моя – в царските палати!
Ти при мен пристигна весела, засмяна...
и със песните си внесе в мен промяна!
С любовта започна сагата семейна, ...

Да бъдеш себе си ли? За теб е сложно.
Да имаш принципи...Това какво е?
Да кажеш истина ли? Невъзможно!
Търсиш убежище в сърцето мое...
А аз те пуснах, на пук на разума, ...

Само още пет минути защо не постоиш,
и после можеш да си тръгнеш обещавам.
Но без теб настъпва хаос и виж,
аз само на още 5 минути се надявам.
Още ни чувам утихналите смехове, ...

Мой малък и свиден бял лист –
добре, че те има до мен!
Ти не си критик или моралист,
а утешител непринуден.
Добре, че те има, за да ме чуеш. ...

Свят светува... ум, умува, кьорав карти не играи!
Слънце свети но не топли... там където не вирей.
Бухал, буха на боклук... няма клон да кацне тук.
Вятър ечи, земя стене, на народа не му дреме.
Лъжат ни с театри разни... за народа безопасни. ...

Чудо някакво е станало тогава,
българи да се сберат,
и да вземат общо дело да решават,
България да изградят!
Чудо някакво е станало тогава, ...

Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...

Луната блести
с твоята усмивка!
Пълнолуние.

Вероятно ще изгния
и ще се превърна в пръст.
(Като поет с болката живял).
Докрай ще нося своя кръст -
уверен, че живота си съм дал. ...

– Роден съм в бедно семейство с три деца, момчета, аз бях най-малкият. Никога в детството си не съм обличал нова дреха, винаги доизносвах тези на братята си. Майка ми е от сравнително заможно потекло, но се запознава с баща ми и се обикват, обаче среща неодобрението на роднините си и заплаха, че ще ...

Мечтател съм - мечтател съм потаен,
да имам власт над всички светове.
Със скиптър най-невзрачен и случаен
да подчинявам непокорни духове...
И никой смъртен да не се досеща, ...

В сърцето ми надраскано от нокти,
прескача пак нещастен,тих шансон.
Но виждам, че след седем - осем водки
антрето ми превръща се в салон.
За бал. Аз ставам да танцувам, ...

Тръгнаха соковете на пролетта по земята.
Сляха се със слънцето в небесната пара.
Изригнаха в зеленина и цвят върху полята.
Разсъниха дърветата през зимата заспали.
Животът хукна усмихнат, пролетно щастлив. ...

Със устни искам да превземеш
мъжката ми твърдост,
последната ми мисъл да отнемеш
със женската си дързост,
и аз във тях да се забравя, ...

Дойде с топлината на отронен звук,
невидимо разля мелодия в сърцето.
И вече знаех, Ти си близо, Ти си тук,
усмивка озари в сияние лицето.
Извика в мен заровена мечта, ...

На скулата ми - драскотина,
солена дума в рана щипе.
И ще ми мине - до година.
Луна на рамото ми хлипа.
По спомените тихо слизам. ...

Лодките
нищо не знаят
за морето,
а рибите не знаят нищо
за човека ...

Емигранти
Стоя вечерта на спирката и не смея да погледна часовника си. Закъснявам ужасно а Стьопата още го няма. Тази седмица е ред с неговата кола да пътуваме за работа На всичкото отгоре се изля летен дъжд, намокри ме, изми улиците на Чикаго и сега градът се отразява с цялата си прелест и светлини ...

Днес е денят в който отпътувам
За последно зървам житни класове,
майки с деца на ръце и птички сладкопойни
Вятърът шуми,но всеки друг мълчи
Какво да кажат? Аз избрах моя път ...

затъмнение
мидичка скрива
цялото небе

зад решетките на миглите ти,
аз отивам на свиждане
с мое минало отражение -
усмихнато като лято,
както в нощта, когато ...

Самотна душа,
разкъсани мечти...
Нестихваща тъга
плуваща в сълзи!
Тихо стенание ...

Една забързана пчела
ми прошушна на ухото,
че пролетта отново е дошла.
Да тръгвам. Няма да ме чака.
Завързах пъстрия си шал, ...

Телевизорът беше марка „Опера” – старинен предмет, който повече приличаше на шкаф, отколкото на приемник. Той може и да е бил някога приемник, но отдавна не функционираше като такъв. Върху него, внимателно поставена в средата върху дантелена покривка, стоеше саксия със свежо цвете, което бабата редо ...

Здравей Ник,
Годината е 2019-та. Жива съм. Така започва и една песен на Кристиан: „Здравей, татко! Годината е 2005-та. Жив съм.“ Написа я на осемнадесет.
Когато ти ни напусна, той беше току-що проходило бебе. Първата разбираема дума, която изрече беше: „тати“. Помниш ли? Много исках това. А „мама“.. ...

Как далечното бе близко,
а високото – понятно?
Колко много те обичах.
Вятър ли изду платната?
И къде те бе отнесъл, ...

Да те стопи умората на сън,
да се напълниш хора и бълхи,
да сториш и ума си и гласа
тихи.
И дългото да ти се вижда кратко, ...

Изчаквам един приятел пред книжарницата. Седя си на пейката, държа верижката на кучето, зяпам по витрината. Разрешават да се влезе вътре с него, но… Нямат работа животните по магазините. А и кучето не разглежда спокойно, все разгръща книгите, търси някоя по любимата му напоследък тема за скарата и и ...

Измислените приказки са призраци,
които се размазват по стените.
Превръщаш се в пореден Буратино,
попаднеш ли в прозявката на кита.
Износват се въздишките в отмала. ...

“Eто те и теб. Дълго тe чаках.”
Изкушението да не отвори очи беше голямо, но Елизабет се боеше какво може да се случи, ако ги държи затворени.
Силуетът стоеше на няколко крачки пред нея в кръга от светлина. Беше съвсем жив, или каквото минаваше за жив при такива като него. По-лошо – очертанията му б ...

Пада тихо живота в краката ти
и те моли за глътка любов,
не е милост, а кръст е съдбата ти,
а денят си остава суров.
Как да търсиш житейската истина ...

На десния хълбок
чертаеш с нокът
графично
привличане.
На левия хълбок ...

Странникът странен
все настрани го влечеше,
все по криви пътеки вървеше,
с трънен венец закичен,
за едни кроткият луд, ...

Назови ме по име, когато
бели люляци нежно цъфтят
и небето покрие се в злато –
с пролетта заплени се денят.
Назови ме по име когато, ...

Аз, иначе не пия сам изобщо.
(Сега е някак си по изключение).
Луната - напълнява тази нощ,
със вълчия ми нрав. По съвпадение.
Аз, иначе не вия от тъга. ...

Ich sehe nur weiße Seiten, sie machen mir Angst,
denn ich kann sie nur schauen – sie verwandeln sich in Last.
Ich sehe nur weiße Seiten, ich weiß es aber nicht,
wo soll ich anfangen – die Dunkelheit wird zum Licht.
Ich sehe nur weiße Seiten, nichts beeindruckt mich mehr, ...