За последен път отваря се вратата.
Догаря огънят, запалената свещ.
За последен път протягам си ръката,
своята да подадеш...
Последен шанс или последно сбогом? ...

Кога да дойда?
Не отмествай плочата,
изпрати ми гарван!

(Момче)
Малко раче, малко раче,
де си тръгнало така?
(Рак)
На разходка, на разходка, ...

Косите си мокри разплете
и спусна ги, чак до земята,
дъждът. И уми си ръцете,
подмамил лъжливо Луната.
Защо го последва послушно? ...

Среща
Пускам котва.
Ето тук.
Стоя. Ще чакам!
Очевидно е, че ...

> Сърцето не поумнява.
> Колкото и пъти да го излъжат,
> то ще се разтупти за някого отново.
> Джордж Клуни
Не се научи! ...

Александър: Точно тази вечер – не. Исках да бъдем двамата. Да си поговорим по мъжки, както се казва. Та така. Значи-и-и... си припомни истинските зими.
Мартин: Точно такива зими като тази, са в спомените ми от ученическите години, когато студовете бяха толкова сурови, че се налагаше да ни пускат в и ...

Ей така стоим си двама пред морето, с границите
на душата и чакаме някой нещо
да продума, но уви страха ни надделява.
Стоим и чакаме да се прекършим и да каже някой
какво му е на душата. ...

Да се влюбиш през зимата,
напук на студа!
Да отвориш сърцето си,
когато всички затварят вратите!
Да оставиш душата си да полети, ...

Изгубен в гъстата мъгла
Все притичвам напосоки
Със замъглена и глава
Влизам в адове дълбоки
Напреде само тъмнина ...

Цигулки засвириха в нощта,
под звездните липи, изгря светлина.
Нощта къпеше се в цветя,
край потока на любовта.
И там седеше влюбена жена, ...

Дали сънувах...Или беше истина...
Една любов пресече моя път...
Като магия. Като бяла приказка.
Като светкавица. И като гръм...
Като въздишка на звезда умираща, ...

Ден 3-ти (вторник)
Ако така продължавам да не мога да спя, ще заприличам съвсем на зомби. Карам на кафета и кола. Днес си взех сандвич, също и ябълка, но си ги гледам на бюрото и дори не ми се протяга ръка да ги взема, а пък да дъвча… Докато чета сценария на Чан, всичко е някак наред, дори ми харесв ...

Седнах на пейката и си отдъхнах. Цялата бях потна. Десет километра не бяха малко. От другия край на пейката стоеше около петдесет годишна жена, която плачеше. Салфетките и бяха свършили и аз и подадох моите . -Вземете. Мога ли с нещо да ви помогна? -Благодаря –каза тя и ги взе.Очите и бяха толкова п ...

Ще дойде времето, когато
най-после ще ги прочетеш -
онези стихове, в които плаках
от всичкото ти необичане...
Тогава ще си по-самотна, ...

Последната книга...
на Иван Гранитски
Приятелю!... Издателю!... Поете
и по неволя воин-философ,
каква ли зла поличба ни засмете, ...

Откупих се прескъпо от вината –
с ирония, цинизъм и сарказъм.
Откупих се – душата ми горката
бе разслоена след неистов спазъм.
Светът е като майстор нескопосан, ...

Когато Алфонсо замлъкна, Мая и Диди бяха притихнали и гледаха уплашено. Сякаш разказаното ги беше споходило като страховито видение. Но това продължи съвсем за кратко. После главите им трепнаха, като по знак даден от невидим диригент. Първа се окопити Диди и попита:
Колко пъти си влизал в Залата на ...

Голям апартамент имал… Той ще ми се хвали… Разбирам голям апартамент, ама такъв, че в ъгъла да имаш аквариум… С хипопотами…
Да ви кажа един виц… Срещнали се Борисов и Станишев… По-малко политика ли искаш? Че какви политици са тия?
Категорично отказал да участва в „Стани милионер” милиардерът Петров… ...

Ние сме голите, ние сме босите.
Ние сме будните, онези с въпросите.
Пишем и късаме, главите си блъскаме.
Родени в забрава не чакаме слава.
Ние с писалките,с тетрадките - малките. ...

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква.
Жална майка катери деветия мрак –
бели камъни, кръстени в стройни пътеки
никнат вместо тинтява и пролетен мак.
Там я виждат в зори как постила трапеза, ...

Когато потропа на вратата ми
И насочи автомата срещу мен,
Подадох ти парче хляб
И изтрих потеклата сълза.
Не, ти не си мой син, ...

Любов, която е тъга
и цъфнало в снега кокиче.
Мехлем за мойта самота.
Защо ли още те обичам?
Защо след сенките вървя? ...

Моя душа! Мой гълъб бял!
В себе си любов и доброта събрал!
Лети! Кацай на рамо, на перваз!
Дарявай обич на всеки от нас!
Запалвай нежност във всяко сърце! ...

Love Of My Life...
Queen
Сърцето ми е топла камбана,
която рони стон след стон...
Ти помниш ли, пролетната поляна ...

Ще потърсиш ли в очите му познат,
или купчина овехтели дрехи –
призракът на любимия ти град,
поискал мъничко от нас утеха?
Ще потърсиш ли под старото палто ...

Птиците западат рязко към земята
Последни викове се чуват из перата
Оглушава някога тъй пъстър наший свят
Губи свойта прелест, звук и цвят.
Тишината стане изток запад, ...

От барбекюто на живота
от окапалата мас, успях да сготвя,
гозба на живота... и да нахраня нас!?
Заблудените овчици... довереници на любов.
А кладата ,от пушек бе обзета... ...

От никого нищо не ща,
не диря за себе си никаква слава;
презрял суетата в света,
духът, вдъхновен, на Духа се отдава.
От никого нищичко вече не искам ...

Двете царствени особи от света на цветята,
и двете служителки на висшата красота,
неподвластни на външния шум и суетата
с много финес и смирение си поделиха успеха на две
Без да изпитват гняв и съперничество ...

Животът е спомен с хубави хора, а смъртта е спомен на хубавите хора за теб.

Душата плаче а сърцето ме боли!
Очите търсят нея във тълпата.
Пресядат ми преглътнати сълзи,
и бавно ме пленява тишината.
Още я обичам, ала тя ...

Изчезнаха последните куплети,
които някой бързо сътвори...
Какво би бил светът без тез поети,
ще има ли любов, небе, звезди.
Нима за любовта е нужно слово, ...

What if tomorrow will never be yesterday,
because yesterday is tomorrow's today,
and the future is nothing but ashes
but only the ashes is all that remain?
Exhibition of deviant sculptures in chains ...