... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...

– Последно желание, последно желание, последно желание – повтаряше се до безкрайност в стаята.
Обърнах се към посоката на звука и натиснах силно будилника. После бавно се върнах обратно в предишното си положение.
Отново засънувах и тъкмо бях на най-интересното място и пак започна този крясък:
– Посл ...

Има нещо романтично в хващането на последния автобус. Първо тичаш към спирката, подритван от фаталността на това да го изпуснеш – „изтървах последния бус“ – звучи си страшничко..
Пристигнала 5 минути по-рано, заставаш на спирката и зачакваш с уголемяващ се страх, че вече е минал.
Нощна Варна има осо ...

Научих, че съм дяволски студен.
Добре, че беше Ти - да ми покажеш!
Обичането всъщност е за мен -
на думи, от които пък не ва̀жи...
Научих, че самотния човек, ...

Ремонтът на ремонта – колко сладко,
източване, източване докрай.
Паважи и бордюри, пейки, Ларго,
проекти от Европа – чакан Рай.
След края им, оглеждаме “Правдиво“ – ...

унаследява
огън спомени и ги
изпепелява

всяко „Обичам
те!“ – седмо небе е и
в него сърце е
всяко „Обичам
те!“ – възсъвършенство и ...

В тази нощ, изпълнена със разкаяния,
в която с топъл дъх е и студът,
на стража пак, при границата край браздата,
граничните наряди зорко бдят.
Сънят прекъснат е. ...

Горка мечтата
за свобода, братство и
равенство жива
от „нов световен
ред“ закопана е – за ...

РАЗПЯТИЕ ЗА ЩЪРКЕЛИ
Новата поетична книга „Разпятие за щъркели” е третата по ред на Валентина Йотова. Както знаем, щъркелите са символ на пролетта и новия живот, на надеждата, доброто и слънцето, а разпятието е разпъване на доброто, но в християнската религия разпятието е кръст, който, освен на мъки ...

Милиарди небесни звезди
осветяваха пътя пред нас,
а Луната в среднощния час
заличаваше всички следи!
Там до твоята дворна врата – ...

След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада, няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица, лежа си аз на диванчето, цъкам каналите и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а баш шефа на клана. Един такъв здрав и налят бабанка - с ...

Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...

Автор, китри и клавишни Юрий Радулов

,,Влюбена"-музика и текст Соня Станчева ,аранжимент-Кирил Гунчев

Живее още, в ъгълчето скрито,
невидимо за ничие око,
но твърде живо, доста упорито
и страшно неуморно същество.
И ден и нощ човърка то дълбоко, ...

Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ...

...Морето мълчеше с неподвижната синева на плътта си. В дебелите му водни стълбове безшумно се плъзгаха пъргави твари и беззвучно танцуващи водоросли под поривите на течението нежно галеха порестите ръбове на кораловите рифове. Безмълвие властваше в загадъчния мрак на дълбините...
С хиляди пръсти то ...

Бабите!!! Толкова много е изприказвано за тях. Ще бъда един наивник на над средна възраст, ако си въобразявам, че съм в състояние да кажа нещо революционно ново за тези тъмни интернационални субекти. Но все пак ще се пробвам да дам своя скромен дан по темата в това кратко есе.
Ще ми се да започна съ ...

Обичам ивицата тишина
и стъпките, потъващите в нея.
Вкусът на сол и синева,
и приливът, напомнящ да живея…
Притичващата сянка на сълза ...

Нежност си.
А дори и не сме се докоснали.
След Големия дъжд.
В онова кафене със въпросите.
И доверие. ...

Вечерта първи съобщиха за сензацията телевизиите. После се завъртяха печатарските машини за извънредни вестникарски броеве. По сайтовете цитираха казаното и се опитваха да коментират що-годе обективно и хладнокръвно съобщението…
Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни ...

Пролетта настъпи бързо, небето се проясни и зелените листенца на дъбовете окичваха клоните им. Слънцето напичаше, птици се рееха, природата буйно разцъфваше след тежката зима. Потоци клокочеха и се вливаха в реката. Дъхави цветенца - здравец, божури, омайниче, папрати и много тревици надигаха главич ...

Носталгия...
1.
А Болката когато те зачопли
отърване от нея знаеш-няма,
забива тя ръждивите си котви ...

Казваха ми, че за 40 годишнината си човек не бива да прави купон за рожден ден, но аз си наумих ,че това са предразсъдъци и не им обърнах особено внимание.
И така,че купонът беше идеален –много смях,музика,танци,шампанско… Приятелите ме изненадаха с хубави неща-подаръците бяха интересни- картина, би ...

Влюбих се в мъж със сини очи.
Той беше поет, а аз ученичка.
С красиви слова успя да плени
душата ми детска, наивна и чиста.
Влюбих се силно. До болка. До смърт. ...

/откъс/
Тихо е. Дъжд вали над полята.
Къде си? Тръгна ли по стъпките ми,
отвеждащите до планината?
Докато още пресни са следите – намери ме. ...

Към моя син
Какво ли, сине, да ти завещая?
Аз не успях да променя света.
Дали ще можеш ти това не зная,
защото имаш собствена съдба! ...

Вечерта плисна смълчани лъчи,
попили тайните на уморения ден.
Заключи ги в тръпнещи тишини,
към душите и сърцата устремени.
Лунният прах сребро сипе в съня. ...

“… И те бяха две... Паднаха изгубени във полумрака, изгубило искрата бе неговото сърце, а те без жал изкълвани от орлово крило с перо на сврака. И само, ако разбере коя стихия човешката искра събужда и разпалва нова звезда, само тогава щеше да спре изливът на кръвта от кварцовите гнезда. И коя стихи ...

Понеже цял живот така живях,
самотница, ( разбирай саможива),
не ме разбраха и не ги разбрах,
все беше допирателната крива.
И много казах, (повечето скрих) ...

На пресекулки дреме вечерта – същинска котка.
Ревниво пази гълъби, сдобили се с покой.
В просъница протяга неспокойно лапки,
да улови подръзналите светли струйки,
направили завой... ...

Изминах всички пътища към Рим,
но Рим да видя не успях обаче.
Научих, че когато се мълчи,
най-силно се копнее да заплачеш.
Тъгувам често, дойде ли април ...

Без дъно е душата ми. Наливай!
Любов, и болка - в две кристални чаши.
А капката последна - не прелива...
Наливай! Аз от болки не се плаша.
Виж - плаша се от липсата. Онази... ...

За поезия днес повече не говори,
че чаках те година да пропишеш
и заживяхме си в мир - без крамоли,
макар че вече в рими дишаш...
А Музите ти ги разкарах до една, ...

Човекът е като дървото...
Ден след ден, година след година
от своя корен сокове живителни отпива.
С времето клони силни добива
и красива корона в небето извива. ...

Мойта лудост е тиха и скромна.
Няма възраст. Модерна, без пол.
Не е буря и бездна огромна.
Няма граници. Без бандерол.
Мойта лудост избива до лудост ...

Обичам "Обеля,, повече от август. Преди известно време, дойдох да живея тук, но сега не я заменям дори за Вегас. В ,,Обеля" има всичко: гробище, метро, река... и разбира се много обелки. Преди малко отидох да си взема цигари-пред блока има кафе с два големи разпънати чадъра от ония рекламните на coc ...