Ich sehe nur weiße Seiten, sie machen mir Angst,
denn ich kann sie nur schauen – sie verwandeln sich in Last.
Ich sehe nur weiße Seiten, ich weiß es aber nicht,
wo soll ich anfangen – die Dunkelheit wird zum Licht.
Ich sehe nur weiße Seiten, nichts beeindruckt mich mehr, ...

Депутатите
видимо напълняха...
Народна парá!

(монолог на един “включен”)
И както се казва, добре дошли в голата реалност, скъпи мои! В така наречената – “матка на света”, която не е чак толкова сложно да се опише. И ето ви няколко правила, които би трябвало да следвате, за да можете достойно и максимално успешно да си изиграете ролите на тази ...

Вий да знайте: аз не съм тъкава!
Вятърничава и празноглава!
Имам мозък! Не е плява!
Ама, има тилипат тъдява!
Аз съм като даскалица строга! ...

Кажете как пресилено се пише,
какво е да изтръгваш трудно думи?
С бездарник, графоман ще те опишат –
това са етикети от „Разумни“.
Щом пишеш, значи нещо в теб извира, ...

Всяка моя гримаса,
усмивка,
поглед
останаха затворници
в огледалото на очите ти. ...

XII б неповторим,
Мой клас така любим!
Семейство мое през последните пет години,
Някой сте заедно и от детските градини.
Аз дойдох малко от далече, ...

Малко ми се иска да се вледеня,
когато във сърцето ми е зима...
А после, когат' се стопля и поспя
да усетя как Любовта я има...

Една звезда в небе далечно свети...
до нея пратих своето сърце,
и не защото мразех греховете
а тез който нараняваха моето сърце.
Съдбата казват, играе си със всички... ...

Ето, че писмото вече е към края,
но адреса твой все още го не зная...
Имаш ли си там имение и къща,
дето уморена вечер се завръщаш.
Пращам ти го, мила, с вятъра Крилатко, ...

През какво ли преминах, живота си сринах,
вратата на рая видях, но подминах
много неща преживях - не загинах
и тези неща от сърце ги проклинах
Минах през ада, горях и на клада, ...

Цял ден минутите се гонят,
подухва вятър в птичите крила,
а слънцето лъчи пробожда
в разпукващите за живот листа!
Цветята се усмихват с палави оченца, ...

Много болка преживях,
много от този свят видях
и налага се сега да плащам
за всеки свои грях,
кръвта и сълзите пролях ...

Щастието е в моментите, когато вървим по улицата хванати за ръка.
Щастието е в стъпките на нашето дете.
Щастието намирам, прегърната от твоите ръце и усмивката ми свети,
докато гледам с взор как расте пред очите ми любовта.
Как играе и ръчички в пясъка плете. ...

Туй всеки здравомислещ знае.
Земята с форма на катма е.
С други думи Земята
си е баш като катмата.

Из:Тайната на греховната принцеса:Една любов и две омрази
Пътят от училище Кашмир,до двореца се стори безкрайно дълъг за инфантата.Имаше усещането,че главата й ще се пръсне от хилядите мисли в нея.За да се разсее погледна през прозореца.Луната светейки, зловещо се скри зад няколко облака.От време на ...

Отиде ли си вече любовта?
(Отишла си е сигурно. Далече).
Остави ме със жлъчна суета -
горчива, като его на обречен...
И нека да боли до пълна немощ! ...

Ако бях коза, щях да си пусна брада
и да се ветрея по поляните
да гоня листата по хълмове
и да хрупам кора от дървета
да нагазя с крака сред ливадите ...

Дивен букет от полски цветя
днес украсява моята стая.
И става света
омаен и нов,
ухае на здравец ...

Нов живот започвам да живея,
старият от днес оставям,
дори и мъчно да е, ще се смея,
болката от днес забравям.
Живота стари, вече си е отишъл, ...

Ти ли бъркаш из мислите ми
оставени встрани за после?
Редът ми създава усещане
за извити ръце и не си го причинявам.
Няма нужда да сменяш роклята ...

Всеки ден минаваше с трамвая през тази малка горичка. Харесваше му. Сутрин и следобед, когато отиваше и се връщаше от работа, не виждаше почти никакви хора да се разхождат из пътеките. Горичката беше борова, не беше добре почистена, храсталаци и изгнили пънове стърчаха безразборно навсякъде. Имаше и ...

кокиче, минзухар, слънчеви лъчи
бавно разтапят снежните следи
синьото сияние предвества радостта
ето я задава се пролетта
но най -напред ще мине Тя ...

думите
не
искат
да
им ...

Мълчание, не се прави, че не чуваш!
Напълни чашите! Весело да звъннат!
С мен и с душата ми сега бодуваш.
Да пием вино тежко, устни да не зъзнат!
Всеки миг е нов, но по старому го живеем. ...

Едно от любимите ми произведения от далечната вече 2015. Надявам се времетраенето не ви изтощи, а напротив, да се отдадете напълно на възходящата преднамерена градация!
Приятно слушане!

Настъпи лятото, проливните дъждове престанаха, денят се удължи а Виктория изпитваше истинска радост от факта, че най-после се бе осмелила да се премести в красивото и живописно градче, намиращо се само на няколко километра от големият, претъпкан и неприветлив град. Беше редактор в едно малко издател ...

Via "purple".

Пия си чая пред кафенето. И погледът ми танцува из площада. Минават хора – млади, стари, деца...
А нещо розово все се набива в очи.
Впервам поглед.
Възрастна, дребна женица е заела няколко квадрата пред паметника на Кирил и Методий.
Няколко квадрата – защото не стои на едно място. Играе нещо. Заглеж ...