* * *
нова луна
под снега житни зрънца
сънуват остър сърп
* * *

5.
Рано, не рано, спал, не спал – излязох из града. На лов... Трябваше да намеря нещо за ядене. Консервите и пушеното месо, бурканите с туршия, кутиите с бисквити щяха и можеха да чакат...
Добре, че тате обичаше да ходи сам до магазина, зареждаше веднъж седмично хладилника и големия шкаф в кухнята. ...

Да носиш, празнично, в душата своя –
имената и светостта на двама светци
е като с камбанен зов да бият
в теб хиляди божествени лъчи.
Да си роден и име да получиш, ...

***
Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, вина ...

Не съм пораснал – явно има още,
щом пиша за бленуване, мечти.
Щом пак неутолимо в мойте нощи,
се рея с плам сред ярки светлини.
Все още има жар – там във очите, ...

Трен – от бързите момчета, ме прикани: „Ти! Ела!“,
в ден несвързан и облечен в лунносребърна пола̀.
Драсна линия балканска за наслада много сняг –
гаснат спомените ла̀нски като на самотен бряг.
Сам пътувам и бленувам из високи планини, ...

Как искам само миг да полетиш,
с крилете ми във синьото небе.
Да чуеш най-красивия си вик,
на свобода да тичаш,
с тичането на дете. ...

Всяка дъска копнее за пирон...
а всеки пирон мечтае за чук!?
А човек за какво ли мечтае
загубен в светът ни оплют.
Меришем цветята, ухание,страст ...

на Хуманистичната теория на Карл Роджърс в разказа „Дуел“ на Хасан Ефраимов
Четенето, несъмнено всеки ще потвърди, е процес на общуване между автор и читател. Вероятно мнозина обаче си дават сметка, че първоначалният подтик за създаването на която и да е творба на изкуството не винаги е продиктуван ...

Отдавна Зайо тичаше
за здраве из гората.
Разходки той обичаше
високо в планината!
Веднъж задиша тежко ...

Усмихвай се дори да ти се плаче,
дори светът ти пак да се руши.
Огледай се и не пропускай значи
как щастието маха ти с ръка в страни.
От рамото си лекичко изтупай ...

Силата е в мен,
мастилото - в ръката,
животът си е мой,
аз творя правилата.
Живея в собствен тон, ...

Рядко може да срещнеш необратим песимист.
Той не би могъл без вяра и надежда да оцелее.
Но и прекаления, до слепота оптимист
ще се смали и вятърът живот ще го отвее.
Трудно и сложно е битието ни на земята. ...

"Само жените ли да се тоалират, а ние да ходиме като зверове!"
Й. Радичков, "Две щръклета"
И все по-трудно е за всеки мъж
във днешната реалност друга,
със мускули да смайва неведнъж, ...

„Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
„Пристигам петък вечерта!”
Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...

През звука на дъжда се промушвам.
Минавам край теб като сянка.
Ако за миг се беше заслушал
Можеше да ме чуеш. Някъде.
Минавам по твоите улици. ...

От далечината се задава
едно сияние. То главозамайва!
Наперен, но и любопотен
Към мен задава се неспирен.
Усетих нещо в стомаха, ...

НА ЩЪРКЕЛОВАТА НИВА
Големият и малкият мъж вървяха един до друг през угарта. Щъркелите, които бяха полегнали в браздите се изправяха по реда си и размахвайки криле около себе си, правеха място да преминат законните собственици на земята, която ги приютяваше.
Дядо Добри се огледа за щъркелите от дома ...

Социопат - етиката е обществено и значимо явление в нашия живот.
Социопатите са специфичен контингент в общество, разкъсвано от липса на нормален икономически просперитет. И от там започват конфликтите в семейната среда,всяване на враждебност при контакти от елементарна необходимост, култура и подхо ...

За да може всичко при мен да бъде
поновому,
трябва всичко между нас да си остане
постарому.

* * *
танцьорки събличат
парцаливи рокли
сняг по сцената
* * *

Беше страхотен тип! Още като го видях на спирката и си паднах по него. Мислех да му поискам огънче, но после реших да го оставя той да направи първата крачка. Извадих цигара и защраках със собствената си запалка. Погледът му се плъзна по фигурата ми и се закова върху лицето. Присвитите му очи ме про ...

Не се страхувай.
Аз съм тук.
До тебе.
Наблизо съм.
Без думи те прегръщам, ...

Гледам във мрака, а теб те няма!
Аз искам да вървим винаги двама!
Да ме подкрепяш!
И убеждаваш, че няма провали!
Само уроци! ...

"Глупаците продават се за малко,
мерзавците мълчат и искат много,
страхливците безплатно се предават,
а другите започват да разбират
защо на търга краят наближава." ...

/ Посветено на майките, загубили своите рожби/
Oт памтивек метях след ветровете,
но двор, метла и скромен завет имах.
От толкова случайности несретни,
ръцете ми скова насрещна зима. ...

Вечерта влезе гратис и седна на края.
Уморена от пътя и странно красива наглед.
Този филм не веднъж сме го гледали, зная
много често сами с вечерта
на последния ред. ...

Заспиваш ли?
Аз тази нощ самотна съм във мрака,
пак вперила невиждащи очи.
Горкото ми сърце химера чака –
до твоето отново да тупти. ...

Домашното
Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - ...

* * *
снежни невести
се гонят с вятъра
олтарът се топи
* * *

Сърцето - този мускул от безумия,
от страсти, сълзи, радост...от живот.
Прескача бясно хълмове, прегради,
за да притихне сред нѐга от плът.
И после пак разпалено и жадно ...

Дълбоко времето. Библейско.
Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето: дъх издишан ...

...Може би човекът е наистина изначално самотен? Толкова хора има уж наоколо, а самотата е като граблива птица в нощта...Когато приемат те за даденост, духът боледува и жадува за нежност… Искам да обичам-силно и неудържимо, храбро и дълбоко-Теб… Отдалечаваме се все повече и повече, гори сърцето, тял ...

Препъва ни стремежът към високото,
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.
Приспиваме се в люлките небесните, ...

Влиза бай Кольо в общината правни въпроси да решава. Викат му, преди туй, наборите от махалата, да се не опитва, че само съд ще му помогне, и то, и таз не е знайна, ама не слуша, та сложи вехтото палто, тури една шапка и ей го там. Първо минава през портиера на входа - онзи му дума:
- За какво си? А ...