По калдъръмената улица която водеше към полето и разделяше селото на две махали още се стичаха струйки вода от нощния дъжд. Вечерта беше страшна ( небето беше разтворило широко обятията си и сякаш искаше изведнъж да измие всичко и всички. Обърна небесното си корито и го изсипа. Един гръм падна върху ...

Аз съм си вълк единак,
така ме ориса съдбата.
От болка да вия сама,
вълчица нейде в тъмата.
Вече не вия, болката спря, ...

Змията подаде глава от своята студена дупка и за пореден път се загледа в гнездото на лястовицата. Години наред тя наблюдаваше живота на прелетната птица, трудолюбието и прецизността при изграждането на гнездото, любовта и грижите по отглеждането на малките, свободолюбието и полета и в небесата. С в ...

Непонятно ми е
внезапното състрадание
на спрелите
пред входа дървета.
Сивият кораб ...

Те са изписани малки звезди,
сърца и усмивки, звънчета искрящи.
Сипят се кротко по белият лист
и се превръщат във щастие.
Ти ги усещаш. Отвръщаш ми с тях. ...

Сутрешната физзарядка бе загряла телата на войниците и те не усещаха никакъв студ. Батальонът беше строен по петнадесет в редица и по десет в колона. Между свързочниците имаше две ръце разстояние. Така разгърнати изпълваха целия плац. Дамянов и Чобанов бяха един до друг.
- Как се нарича човек, който ...

Когато душата ми е в покой, никога не забравям, че все пак тя – Земята се върти. Покоят на душата моя не отрича истината, че нищо не е онова, което е било преди миг дори. Не зная какво ме очаква в следващия, но защо да се боя и да гадая? На истината и лъжата, на светлина и мрака, на радостта и болка ...

Обичам ви в широк аспект -
на прошка и в пика на отмъщение.
Не ми достига много за светица,
бия и отбой от омерзение.
Така е, генът ни е по рождение. ...

Замята е кръгло, синьо мънисто
и Слънцето идва от Изток.
На планината водата е бистра,
морето простира се ниско.
И кой ли не знае, че няма по-лесно ...

Човешкият живот е кръстопът,
но винаги посоките се две:
напред-назад; нагоре и надолу.
Проблемът винаги е в избора.
Човекът не е спрял да се огледа. ...

Възхищавам се на хора, които са съумели в живота си да се занимават с това, което винаги ги е карало да се чувстват щастливи и удовлетворени. Това което се ражда в ума само като идея, после се превръща в хоби. Завладява те! Мечтаеш един ден това да е работата, заради която се събуждаш с усмивка и от ...

Той беше пощальон. Обичаше работата си. Толкова я обичаше, че не можеше да си представи да върши друго. Всъщност неведнъж се бе убеждавал, че тази професия е единствената възможна за него.
За него нямаше нищо по-хубаво от това да обикаля непрекъснато. Движението му осигуряваше спокойствие.
Всички го ...

Ей, Дяволе, какво си се озъбил
и как така ще ми държиш и тон,
я хайде прибери се, недолъгал,
да не получиш и червен картон.
Какво ме гледаш, тук не е така? ...

3.
На сутринта едва се събудих. Сестра ми теглеше одеялото и укорително ми посочи навън.
Малееее – успах се...
Но нали сме абитуриенти – даже вече и отсъствия не ни пишат. Затова не се разбързах. Измих се с малко вода от бидона в банята, взех в раницата две тетрадки, пъхнах някой и друг лев в джоба. ...

Пилях надежди, радости, мечти,
а погледът се втурваше нагоре.
Пламтяха страсти, капеха сълзи,
дочаквах непристойно всяка пролет.
Размесвах думи, мисли, страхове, ...

Снегът тъгува,
плаче на земята,
превръща се в потоци
и едва шепти,
липсва му студът, ...

Паднал си пак долу. Ставай!
Няма кой друг, сега да те вдигне!
Сам направи го, прощавай
и премини всичко, което те стигне!
Ставай! Не стой там на колене! ...

„Когато заплачеш ставаш още по-красива...
Но не искам да плачеш...
Искам да си щастлива...!”

Възседнал кон
или на трон.
Сред бойни полета,
гори,
дворци, ...

Каква зима! Каква пловдивска зима – доскоро
мокро метафорична, днес бляскава, но хаплива,
затворила ни между четири стени.
Толкова ми е познат пейзажът на дървото пред
прозореца ми – странен скелет, на който врабецът ...

Когато си пролича в полетата
от купеста ябълкова облачност,
мазните петна ще се отдръпнат
за втора възможност.
Тогава обещавам да подредя ...

В живота казват всичко подредено е...
Дори най неподредените неща.
Мълчанието бъркат със съгласие
Тъгата мислят я за страх.
А ти човек си...пълен със мечти! ...

Часовникът стрелките на дванадесет спря,
тапа от шампанско към тавана полетя,
две чаши допряха се със звън,
Новата година почука отвън.
Един срещу друг застанаха засмени, ...

Днес е ден прекрасен и благословен,
от бяло сбъдване и светлина роден,
Бабинден с уважение и почит наричат,
млади и стари, всички искрено обичат,
аз също го обичам, не правя изключение ...

В тази нова година ще съм нова и аз.
И добра. Ще постегна крилете -
че от дълго вървене са потънали в прах
и перата им капят, безцветни.
Ще забравя да бързам. Като малко дете ...

За тебе, който ме харесваш
дори със семпли дрехи на гърба,
без грим и в смешната прическа
на калпавия ми фризьор - съня...
За тебе, който се преструваш, ...

В чакалнята на гарата е топло...
и Зимата се кани да си тръгва!
До печката,над кофите с брикети,
позастарял човек се е пригърбил.
От пейката го гледат през насмешка ...

Колко ли километра са
между Хамбург и Ладера Ранч?
Колкото е това разстояние,
толкова е и диаметърът
на сърцето мое. ...

Кажи, че ме обичаш тихо ти,
разлей мастилница по роклята ми бяла,
закрий с ръце пак двете ми очи,
дори, когато в тъмното съм спряла.
Играй със мен на знаци и любов, ...

Тя е на 90. Години!...Разказаха ми, че е странна птица, интересна, интригуваща, жизнена, фина, артистична, пъстра. Веднага нещо вътрешно ме погъделичка. Опитът ми замълча, не реагирах външно, но планът автоматично беше готов – ще се срещна с нея и ще напиша нещо, за да открия тайната на творческото ...

Вълните преливат,
във мен,
във гърдите.
Сърцето жадува
за огън ...

ПЕСНИ СТАРОГО ДОМА.
Старый дом стоял на отшибе под буераком. Когда строился два века назад, буерака вовсе не было; теперь ветер упруго слизывает сыпучие откосы, подтачивает опоры уставшей основы. Новые два дома, на добротных ровных наделах рядом построены, недалеко от пустыря посажены. Сквозняк шумн ...

Просмука се през ключалката
Влезе в голямата стая
Настани се в едно кресло
Зачака спокойно нощта
Беше прозрачна ...

Две очи - чисто светли небеса,
бели облаци като красиви мъгли
и душата моли с крехки слова.
Слънце и лед събрани в две очи,
а в тях толкоз самота ...

Спа ли до късно, светулке,
имаш сънища да ми разказваш?!
Знам аз, не са едно или две,
по цели нощи с бесове приказваш.
Злини, дошли да те любуват, ...