Без теб затвор са нощите за мен!
Душата ми, в окови окована
с надежда чака всеки следващ ден!
Любовта без теб далеч остана!
Сърцето ми безжалостно разби! ...

Любовта не се ражда в палата,
нито в нищетата на имането.
Тя блещука - като искрата от
печката на дърва.
Няколко деца, ...

Sanremo 2005
------------------------------------------------------------------------------
Алексия - Като голям
Санремо 2005
--------------------------------------------------------------------------------------- ...

Сред есенните стъпки на ноември,
присвирва неприветливият студ.
И в краските му – от златни до черни,
понякога се чувствам като луд.
Но тая лудост май е оправдана, ...

Синьо е небето,
синьо е морето.
Сини са планините,
сини са и реките.
Синя е тъгата. ...

Апартаментът е моят затвор.
Прозорците са решетките,
през които мога да гледам свободата,
но не и да и се радвам.
Обикалям стаите и се лутам, ...

О, не разумний наши юроде!
Защо от всичко наше те е срам?!
Защо пред нашите дела не спирате.
Защо нарочно се заяждате,не знам!?
Нима за вас е Истина Лъжата ви! ...

Накрая времето ще се строши на късове
парчетата ще се стопяват пред очите ми
останките от миналото ще проблясват
с рубинения цвят на вечността
и аз ще тръгна да вървя през руините му ...

Днес реших и казвам го на глас!?
Друг ще ставам аз!
Не този който спомени събира ,
а този който ще ви ги сервира...
Нахакан ,непознат,изчанчен... ...

Разкажи на децата за достоен живот,
за история славна на измъчен народ,
за постигнати цели, успехи и вяра,
как сполуката само с любов се разгаря.
Разкажи им за Левски, за Ботев, Паисий, ...

Забравила съм нощите си вкъщи,
във грешната посока на деня,
тъгата и мечтите ми са също
в прегръдките на утрешна следа.
Научих се на обич... И на начин, ...

Забранявам ти да ме обичаш!
Да ме караш едновременно,
да летя, и да пълзя…
Да се вкарвам в златна клетка,
без да мисля, дали ще се ...

Ако сме прозрели
защо Луната е ту резен диня,
ту сърп, ту разполовена пита,
или нащърбена, незнайно
от кого отхапана погача, ...

РазкрАчи се, Българийо,във времето
и спря да крачиш твърдо ти напред.
Че ти запазваш още древно името,
не дава повод за добър куплет.
Защото нямаш вяра ти във бъдеще ...

Във тъмното мълчание на мислите
оплели стон във мрежеста тъга,
безсилни и безгласни думите,
пропадат в бездънната мъгла.
Приседнали във гърлото на самота, ...

Понечих да отворя външната врата.Една котка измяука продължително и побягна. От кого? Дълго търсех ключа.Къде се е скрил?Въздъхнах облекчено, виждайки го и треснах вратата след себе си.Вятърът разрошваше непокорната ми коса и упорито шепнеше в ушите, зачервени от студа.
Целият свят беше виновен за б ...

мак се показва
от пукнатия асфалт
пролетни краски

Мракът пада изведнъж, като клепачи на очи. Той не иска да спи, нито да вдига клепачите. Страхува се от нещо. Но не може да се бори със страха. Няма сили. Сънят е по-силен от него. Обещава си, че няма да сънува вече. Уморен е. Трябва просто да оздравее. Нищо повече. Наблюдава се отстрани и се възмуща ...

чрез
любовта
открит
е
пътят ...

Лекувам се със думите, а те
отнели болката ми в светлосиньо светят.
Посаждам ги в очите на дете
и се разлистват нежните куплети.
Прогонват страх, страдание,тъга, ...

Есента дойде с обичайната си прелест и спокойствие. Кестените се обагриха и листата започнаха да покриват земята с килим от очарование и топлота. Комините пушеха и хладният въздух бе наситен с аромата на току- що изгорели дърва. Паркът бе потънал в тишина, осезаемо контрастираща на доскорошната шумо ...

Есента гали
с листа пустото блато.
Тук съм и чакам.

Вървяло някога едно момиче,
по пътищата скитала сама-
търсила си някой да обича,
но все не срещала следа!
Веднъж край пътя ,за почивка- ...

Машинка
Виталик Бибиков рос средним в многодетной семье.
А когда людская семья не подвержена искажению природного порождения, характеры родившихся детей утверждаются по племенной красоте и общественной надобности, появляются: работник непременных устоев, широкий гуляка, продолжатель сложившегося обы ...

Ще ти разкажа за едно различно време!
Наричахме го ''Детство''! И, така!
Не бързахме да ставаме големи,
съвсем по детски виждахме света!
Нахлузвахме си прашните обувки ...

О, можех да те чакам цели нощи,
в прозореца ти сянката да зърна!
Да зная, че не си заспала още,
да си представям как ще те прегърна
във утрото – със чантата през рамо, ...

Видях на изгрева лъча,
две влюбени, летящи птици
и капки върху роза от роса,
събудени от топлите искрици.
Повика ме при себе си перо, ...

Мечтаех си за силен мъж,
който ще ме обича нежно
и със страстта си ще ме изгори,
и ще усеща моите копнежи...
И ето появи се ти, ...

В просъница започнах да те галя,
бавно се събуждахме за любовта...
Така до болка силно те желая,
усети как паля огъня в кръвта...
.................................. ...

Душа, защо ми даваш безплътни надежди?
Не виждаш ли голите клони черни отвън,
на небето смръщените рошави вежди
и сърцето зовящо спокойствие и сън?
Не усещаш ли изпиващите болки, ...

Боли, когато се порежеш,
боли когато кръв тече.
Но най-боли когато обичаш някой,
а той не иска да те разбере!
Боли когато с усмивка сънуваш, ...

Прощавам ти милиарди тежки пъти.
И хиляди повторни ще простя.
Не се страхувам даже от страха ти.
И няма да си тръгна със нощта.
У мене има място и за бури, ...

Когато се оглеждам във очите ви,
дете съм на Луната - мъдрата,
и съм дете на вятъра в косите ви,
звезда съм, паднала във тъмното...
Когато се оглеждам във очите ви ...

Тихи морски вълни -
пелена във краката ми,
а морето шепти
и целува ръката ми.
Пак ме мами на сън ...

Разкопахме я тази Земя.
Ненаситни за злато. До въглен.
Утре как ще попие дъжда
във гръбнака и́ призрачно стъклен.
Огнен залез, издул се от гняв, ...

Понякога е по-страшно да не ти се прибира, отколкото да нямаш къде да се прибереш...
06.11.2018.
Тъгата е нещо като амортисьор за болката, иначе душата ще излезе от тялото и всичко ще свърши...
06.11.2018
Несъвършен е онзи стих, който не започва и не завършва с Любов... ...

Изплаках си мечтите без сълзи,
обидите преглъщах ядно в душата.
Казвах си напред ще се върви,
дори в сърцето да затвориш ми вратата.
Изплаках и обидите, които ...

Напомняш ми на някого,
когото си измислих.
Не бе дори вълшебен
и нито беше принц,
а беше брат на вятъра ...

В градината на моята младост,
сега се връщам мислено назад.
Над нея няма облаци и дъжд,
там рáснат нежни,приказни цветя.
Там няма скръб,а само радост, ...