Обичах те и бях в твоите нозе неведнъж.
Боготворях твоята усмивка и погледа ти.
Намирах в теб силата и опората на мъж,
изпратен ми свише от небесните висини.
Бях под твоята власт и ти се прекланях. ...

Когато аз падах ме хвана...
ръката ми още държиш...
защо не ме пуснеш се питам..
какво ще изгубиш, кажи...
нима толкоз тачиш човека... ...

При диалог, хората, обръщащи се към нас със "задниците" си... обикновено изискват да им отвръщаме със Сърцето си!

Майчина любов -
безкористна, глъбинна,
свята, горестна...
Обич майчина -
маннокърмителна и ...

с обич майчина
обича челядта си
истински баща

отива ли ми да съм леко пиян
така небрежно брадясал
със сърце от страсти облян
с мечти колкото пясък
цветен от глава до пети ...

Утро сънено и сгушена съм в теб.
Мъркам като котка, не говоря.
Всичко е прекрасно и ми е наред.
Благодаря и тихичко се моля
и в ума си със Любов редя – ...

Пак началството днес наруга ме!
Аз стърчах като плах тъпънар и
си мълчах като пукал. Другари,
ех да бяхте видели ме само!
Вие стихове мои четете. ...

Казваше ми баба
благи, мъдри думи.
- Човекът разполага
с туй де е на гърба ни.
Дошли сме тук без нищо, ...

Элитсемхозов во всём советском сельском хозяйстве можно пересчитать без затруднения памяти, они отборное семенное зерно выращивали, сейчас их упразднили, постаревшие комсорги сами элитой захотели стать, причислили себя к элитному семени нового сословия. Убежали от бывшего народного единения.
Малоспо ...

Далече си ти,
остави ме ти,
само с лъжи
и пусти сълзи.
Сърцето ми ти, ...

Не затваряй очи
вънка мракът ни дебне.
В клони вятър бучи.
вие в горските дебри.
Не затваряй очи - ...

Родих се трудно през една февруарска нощ. Мъките бяха големи. Казват тежко раждане било, продължило цяло денонощие. Не исках да се раждам,да напускам дома, противих се, знаех, че ме чака тежка съдба, а и ми беше дадена оковата, наречена доброта. С нея лягам, с нея ставам, с нея чистя карма. Вечната ...

Звездочело носи лудостта си , поете,
оправдай с твойта лудост света,
който всичко решава чрез вишегласие,
черна в бялото стадо овца.
Дългоухото стадо, разблудно и рунтаво, ...

КОГАТО МЕ, МАЙКО...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям. ...

Имаш точно една минута
сама да си биеш шута.
Вече взе да става смешно
все по корем да лазиш спешно.
Една минута и си ми ясна - ...

С обич
Ще горя в моят път
със сълзи нарисуван,
с тъга и болка сива
и с обич като огън дива. ...

Докосваш нечий поглед жив,
а после плахо се отдръпваш.
Препъва те подводен риф.
По миди натрошЕни стъпваш.
Внезапно оседлаваш нечий вик. ...

Хванати двамата с теб за ръце -
рисувана често в главата картина,
и неспирно туптящо в гърдите сърце
стопляше сякаш студената зима.
Тлее без тебе смразена душата, ...

Ах, колко е красива тази стая
и опиянена е от алкохол в забрава.
Роклята си бяла ще захвърля,
зад завесата,
за да ...

НИЙ ВСЕ СМЕ НЕДОВОЛНИ
Над Витоша блести небето,
като огромен похлупак,
и слънчо, както е прието
жеравата равпръсква пак! ...

Усмивката
Да подариш усмивка от душа,
е да забравиш за малко своята тъга.
Дари я и ще се завърне при теб тя,
да те стопли със своята топлина! ...

Рашид Веждев, председател на Комисиято по култура в Н-ското Народно събрание, имаше скапан ден: първо, будилникът му от монументална пластика звънна час по-рано и го принуди да замери с него вратата на кокошарника. Като истински човек на изкуството Рашид беше изваял курник от бронз в спалнята си, а ...

Месец преди Коледа споделям с вас песента ,,Коледна магия",която записахме в навечерието на миналата Коледа.Музика и текст -Соня Станчева,аранжимент-Кирил Гунчев

Буквичката "В"
обича да владее.
Докоснеш ли
сърцето му -
си враг. ...

Ако решиш след време да си тръгнеш,
недей ми казва. Поглед наведи,
за да не прочета в очите
горчиви мисли. Да не ме боли.
Ръка за сбогом не подавай. ...

Луната пълна – медена тепсия,
звънти от ужас, облаците вият.
Настръхнали, към нея лудо скачат
и ръфат в ярост светлата погача.
Какви са сиви, рошави и диви, ...

Здравко пак е тъжен, плаче,
сълзи крокодилски рони.
На кого да се оплаче,
че не дават му бонбони.
Чичко със престилка бяла, ...

на перваза кацнала котка
гледа с очи на поет
чашата празна със водка
с цигарата прави дует
с теб си мълчим ...

1.Подир мен ще тъгуваш,
ще шептиш като луд
защо те наказва съдбата.
Все някой е пръв
и в общия път ...

Корав е Българинът корав
Но напоследък малко е болнав
Защото всичко вече го боли
И въпреки това търпи
Не може повече така ...

Мария, около тридесет годишна жена живееше заедно с осемгодишния си син и своята майка, в малък апартамент. Наскоро беше съкратена от работа и семейството усещаше на плещите си недоимъка и със сетни сили, едва се справяше с обикновените ежедневни нужди. Младата жена се бе разделила със съпруга си. Д ...

Глава петдесет и пета
За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа
- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат ...

И сякаш съм излязла от пещите на ада,
тъй дива аз съм, тъй дива е моята душа.
И не признава тя прегради,
преминала е вече и през ада,
не се плаши даже от смъртта... ...

Утро, кафе, мисъл.
Спомен, мъка, тъга.
Пари, имоти, суета.
Болка, трепет, въздишка.
Есен, дъжд , сълзи. ...

По трудните пътеки на живота с теб
поехме двама, откъснали по малко
от спомена какво е да си сам човек.
Не е ли именно това най-жалкото?
Навсякъде около нас ги срещаме — ...