Пред истините гордо се изправям,
пред фактите сурови за живота.
Със колко от нещата не се справям,
и следвам ли най-вярната посока?
Инстинктите опитват да ме водят, ...

Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...

Няма по-силна отрова от неизказаната любов!
Прогаряща всяка част от теб, неусетно завладяваща мислите ти!
Обърква съзнанието ти и те погубва с всеки изминал миг - ден след ден,
докато не загубиш и последната частица от същността си,
докато не разрушиш сградата обитавана от морала, ...

В мен порив за бягство
надига се,
гори.
На юг
и към теб ...

Откакто почина мъжът, ѝ по цял ден стоеше на прозореца. Грижеше се за цветята и гледаше мъжете, които минаваха отдолу. Гледаше ги, мечтаеше си за прекрасния принц, който щеше да мине някой ден, но дните минаваха, мъжете сутрин отиваха на работа, вечер бързаха за кръчмата или да се приберат вкъщи и н ...

Като Луната си самотен тази вечер?!
Далече са звездите - сестрите нейни.
Не зная дали е наполовина или цяла.
Навън е облачно, мъгливо и студено,
ала при мен е светло, топло и уютно. ...

И как, докато вечер си с мен,
денем все те няма.
И допускаш да отпия жадно аз от теб,
сякаш, колкото да не пропадна.
И, защото потънах в твоите очи, ...

на северния склон
на нос Добра Надежда
заседна любовта
сред кукувича прежда
странно си мълчи обаче ...

Ти не знаеш тайните, които
скътах в сърцето си.
Как мечтая да докоснем небето,
как мечтая да бъда в ръцете ти.
Как това мое сърце бие, макар и цялото в рани. ...

Генерал Злати Златев беше отличен командир. През годините на своята кариера непрестанно покоряваше върхове и след завършването на Генералската академия в Москва, нямаше какво да му попречи да осъществи мечтата си. Щом получи поста Началник на Генералния щаб на Българската армия всички мислеха, че ще ...

Тази нощ слез, небе, в посиняло ядро на снежинка.
Събери своя Бог в тази клетъчна крехка стена.
Аритмично вали, но сърцето без огън не свиквай -
в нажежената кръв се разпукват зърната на нар.
Тази нощ ще мълча всяка своя сълза, всеки ропот ...

Знаеш ли, не искам да съм сам.
Студено е да спя самотен нощем,
а ти да лягаш кротко с него там,
когато аз будувам дълго още.
Мечтая си за малко топлина, ...

Изгубените ни ръце
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема. ...

Спомени от старата къща.
Не остаряват спомените
за чувствата от първата любов
в живота затихват стъпките
тишината оставя щастие в живота суров. ...

Представете си една зимна нощ! На една полянка се сипеше бял пухкав снежец.
До нея една борова гора,а пък по нея се сипеха бели малки снежинки. В гората се разхождаха малки зайчета. До нея имаше едно селце, покрито със снежец по пътищата и покривите, с пушещите коминчета, с осветени от лампи пътища, ...

Светът се дави в капчици вода.
Как ли ще преплува океан?
Аз огън съм... сама жена -
от болка огън... в мен събран.
Плача... моля се... копнея ...

Нов ден, ново начало,
под топла завивка протягаш ръце,
навън от сняг пак побеляло,
събужда се едно невинно лице!
Слънцето усмихва се с нежни лъчи, ...

Понякога животът ни препъва,
изпраща ни злочестия, беди.
Те непрестанно никнат като гъби
дори в дни когато не вали.
Когато и небето е безоблачно ...

Това е просто сняг, вода замръзнала,
засипва бъдеще, сегашно и преди.
Възглавница от пух нощта развързала.
Без снежни ангели и котешки следи.
Едно врабче трепери, сива къщата, ...

Мисълта един за друг
е диагноза.
Будим се в различни
болнични легла.
Давят се симптомите ...

Какво богатство
най-голямо - всички сред
световно братство!...

Баба Зима пак размята
белия кожух.
песен
Дочух пролетта как изкука
с бравурния танц на капчука. ...

Не мога да повярвам,
до какво хората докарвам,
какво им причинявам
и колко имам да се извинявам.
Така си е нали? ...

Сега съм тук, но знам че ще ме няма,
когато този свят щял да е рай…
Бедата от това не е голяма,
а тази, че лъжите нямат край!

Мила бабо, как си на небето?
Знам, че имаш всичко там...
Дадох ти парченце от сърцето,
то умря с тебе знам...
Толкова ми липсваш на земята, ...

Последните години с мама и тате ходехме да гледаме хвърлянето на кръста. Градът ни е на три реки и бяха избрали едната за тази цел. Харесваше ми. Едно чувство на любопитство ме обземаше всеки път. Що за любопитство ли? Ами как да ви кажа. Беше ми чудно защо тези мъже в това студено време се хвърлят ...

Пролог
Имаше една държава – България, а в нея, една планина Родопите. Казваха, че там са събрани десетки култури. Казваха, че там има нещо магично. Не, нещо, всичко там беше магично. Имаше един параклис, но в него нямаше нищо християнско, нямаше икони, но пламъка му не спираше да гори. Хората палеха ...

С благодарност към Георги Георгиев – Гошо Физика и Давид Даюб, помогнали ми да оформя идеята от техническа гледна точка
1.
Тази година щях да съм абитуриент. Колко работа имах... Балът, костюмът, дамата, веселието, после кандидат студентските изпити, студенството...
Да, и една дребна подробност – вс ...

Колко много - нежен пух от глухарчета
се понася нагоре към небето
и полюшква ги вятъра...
под милувките на слънчево лято!
Колко много - скрити надежди ...

Лудост е да се надявам,
за чувства истински, желани.
Лудост е да ти прощавам,
за думите ми, от тебе не разбрани.
Подлост или сложна игра? ...

Кунка лекуваше от всичко, но селото го пазеше в тайна за да не се събирали в Долен Бурен тълпи. Така им бе заръчал Ангел, мъжът на Кунка, който контролираше приема.
- Само хора с много пари или с някакво място там горе - бяха думите му в селското кафене - Така и за селото ще има полза! - беше им обя ...

Пишете само… Денем при това
Не ми се спи. Какво да правя? Пиша.
Опитвах да броя овце, кози.
(Напълно безполезно и излишно)
Сънят отказа да ме навести. ...

Музика,текст,аранжимент -Никодим
Запис и мастеринг -Детелин Йосифов

Sanremo 2019
------------------------------------------------------------
Джулия Мути - Поне три
Санремо 2019
--------------------------------------------------------------------- ...

Макар около теб светът да се променя
ти в центъра на своята същност остани.
И в мрачни дни се запаси с търпение,
повярвай ми, че ще настъпят други дни!
То, лошото, не продължава до безкрайност, ...

Колко години я гледам тази бреза?
Застанала точно срещу моя прозорец.
Разлиства се, цъфти, гине и се възражда.
И все там си стои. Като паметник.
Колко години през тоя прозорец гледам? ...