- Със теб участници сме в скучна драма,
и дърлим се "по график" всеки ден.
Къде отидоха онези двама
младежи, влюбени във Пол Верлен?
Косата ти мирише на яхния ...

Самотно стръкче цвете
във вазата стоеше
и тихичко говореше
със кръглата луна.
Малко поовяхнало ...

ТЯ Е ЖЕНА
На земята не всяка жена е Богородица,
но всяка е озарена от Нейната светлина.
Любовта й свята не признава граница -
майка всеотдайна, спътница до мъжа. ...

Глава V
Отвори очите си. Не че беше спала. Главата ѝ кънтеше. Страшните думи се блъскаха по меджу си без да намерят изход. А ударите се засилваха... Не издържа много в леглото и стана. Още беше тъмно. Направи си кафе и излезе на верандата. И за първи път ѝ беше трудно да се усмихне. Трудно преглъща ...

Стара рана си припомням -
Много... много ме боли!
Как в разцъфналите клони
бяхме само Аз и Ти!
Ти бе птица - сладкопойна! ...

Всичко започна
в онзи бар, където
пътищата ни се пресякоха,
в онази задимена стая
на по цигара, ...

Тъмнина опръска светлината
заема място в мисълта.
Ще опръска ли душата
с мисли за смърта?
Скучно ли и е на самотата, ...

Пожелай си нещо,
каза тихо.
И за миг затвори
тя очи.
Пожелах си ...

Бях много млада, едва на шестнайсет години, когато съдбата ми обърна гръб. Беше ранна пролет. Пътувахме към родното село на баща ми със семейния москвич. Баща ми си подсвиркваше весело, докато въртеше волана, а майка ми се бе зачела в някакво списание. Аз лежах на задната седалка и дремех. Беше ми е ...

Животът ни сбор е от срещи, раздели,
мечтите ни водят по звездни предели!...
Обичаме лудо, но силно и мразим -
не знаем от злото в нас как да се пазим!
* * * ...

"Вижте ме - канят ме в Европа -
мен - мутрата, що картофи копа...
Леле, в Панкрац ме канят,
няма тук да ми се кланят...!"

Понякога времето, понякога думите...
то точно стреля, а те напосоки.
Всичко в движение. Облак и мълнии.
Фото за спомен от бънджи и скокове.
Между всичко е страх и всичко е точно, ...

Аз чувствата си в тебе инвестирах
и даже против злото протестирах.
И в дните на ръцете да те нося,
и мир за твоята душа да прося.
Аз всичко от сърце на теб го дадох. ...

Слънчева пита в ранни зори
хоризонта прескочи чевръсто.
Сънливо луната зад облак се скри -
а градът ококори се пъстър.
Мудни тролеи сънливо пълзят ...

Говорим с теб от хиляди години
Умори се слънцето да свети,
върху тези къдрави сонети!
Пожела си коридори прави,
без страдание и без възторзи: ...

Хей, животе, чакай, чакай! Де така?
Имам още да разказвам не една мечта!
Имам още утрини не съмнали!
Имам топли вечери не тръгнали!
Хей, животе, чакай! Де така? ...

Богатее
Откъм
Самота

Отиват си хората, отиват си.
И нищо не вземат със себе си.
Остава гласът им, осанката, думите
и най-вече - те, които кънтят след
тях и чуваме във вълни от море. ...

Демонът е мой приятел най-добър
Към Бога той помага ми да се издигна.
Застава все на моя път
Изпитва ме,
през него трябва аз да мина... ...

Ако затворя слънцето в две шепи
и всички цветове направя сиви,
ще бъдат благодарни всички слепи.
Бездушието ми ще им отива.
Ако убия времето в зачатък, ...

Ледените локви –
от дантела рокли,
съхнейки... се мокрят.
И без дрехи връхни,
щом ветрец полъхне, ...

Кажи ми! Кажи ми, стара гъдулке,
какво си се умълчала?
Тъй, както гледам,
доста прах си събрала.
Лежиш забравена... Самичка! ...

Дошъл бе денят!
Оставил е нощите
в окопите
замръзнали солдатски тела
край Плевен и Шипка ...

Легнах веднага, след като на етажа се разделихме със стареца, но не успях да заспя до два сутринта. Непознато притеснение хвана здраво гърлото ми и не го пусна часове наред. Задушавах се и се въртях в леглото в отчаян опит да си поема въздух. Изпаднах в паника. Стаята се стесни и се напълни с прозра ...

Проблясък... Да съм безразличен
невъзможно е. Излъчва тя
мелодия от порив романтичен
и свежест от разцъфващи цветя...
Превлюбване... Не ще аз укротя ...

С какво е Свободата ни сравнима?
Нима токова нещо съществува?
За много още е недостижима
и с кръв от векове я все бленуват.
Защото свободата няма равна, ...

И я, и ты, и он - мы просто люди.
И на Земле пытаемся свой путь найти.
Но часто забывая Бога - других мы судим,
стерая с памяти любовь и доброту.
Поэтому я утром в храм зайду ...

22,00 – 23,00 часа
Тръгват колегите, а аз изпращам Христосков. С една молба – да звънне на експертите – може нещо да са открили хората…
И той се обажда. Слуша, слуша, сетне ми дава телефона:
- Да, ние казахме на господин Христосков. Със сигурност на кутийката има следи от Караджов и Караманчев. Върх ...