Аз все си пиша... дълго, многословно, вероятно и... досадно... щом ме оставяш все сама да си довършвам мислите... усещанията... Нима, ако търсех монолог, нямаше да го постигна?
Е... постигам го. Имам твоята помощ за това .
Но не това е повикът на желанието ми. Усещам с всички сили как ме пренебрегва ...
Това, което е видимо за очите
понякога ушите не могат да чуят,
ако падаш от звездата ще видя точка,
но гласът ти ще заглъхне в гората
и ще потъне без никой да чуе. ...
Нещо, което прилича на време,
бавно пълзи по ръба на Вселената.
В чашка на цвете усмихнато дреме
тайният шифър за вечно рождение.
Нещо, което прилича на мисъл, ...
ТРЕТА ЧАСТ
27.
Предполагам – някои въпроси имате...
И даже зная какви са...
Най-напред – как така успявах да потуша за ден-два искрите на пожарите? ...
Важни сте ми днес, добри сърца,
затуптяли в радостна усмивка.
Важни сте ми за да разбера,
че сте в поетичната колибка.
Важни сте ми днес, добри сърца, ...
Обичаше безрезервно.
С цялата си душа.
Прощаваше всичко, колкото и да я боли.
Защото обичаше.
Не беше от момичетата, които обичат скъпи ресторанти и морска храна. ...
Превита по пътя вървеше от студ -
мъничка нежна кукла самотна
с клечка кибрит или пепел барут
търсеше да стопли душата сиротна...
В нощта студена, осеяна в звезди ...
03.12.2018
Ситни,дребни като камилчета..
Във влака ,пътувайки,скука обхваща.
С часове си седящ със куп непознати,
но има ли някой с устата ,сърбяща ...
Те, ангелите, рано си отиват,
изтляли сякаш в земния си път,
ала места в сърцата ни намират,
и там остават вечно да горят.
Веднъж докосне ли душата ти, ...
Не са ли снеговете ни воали,
обвили с белотата си земята,
в сребрист пейзаж под слънцето изгряли,
след вихрен танц на зимата в снагата?
Не са ли снеговете ни магия, ...
В измислена реалност-нереалност ще отлитам,
когато съм до твоите крила;
и може би единствено любов там ще изпитам...
И затуй отлитам, и затуй отлитам.
Не ща любов наполовина, не ща слова неоткровени, ...
Когато ужасяващото премятане, въртене и сучене спря, Дия Динова се опита да разбере къде се намира и какво се е случило. Съзнанието й обаче отказваше да се задейства. Малко по-късно, макар да виждаше всичко двойно и замъглено, успя да схване, че се намира в жалките останки на семейния опел.
Първо я ...
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го:
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му: ...
Мълчаливо гледа дървото в облаците,
оголено, настръхнало, поглед впило,
емблема на гордост, едно от жреците
тайните земни и мъдрост притаило.
Брои точно годините обезлистване. ...
Любов е, когато мислите ти са заети със слънце,
когато се реят някъде из пространството...
Любов е, когато се усмихваш без причина,
когато виждаш в бодила цвете и в облаците - дъга.
Любов е когато вятърът носи ти бриза, ...
Смело се втурва в борба със живота,
Рицаря, цял оплескан със кръв,
Влачи се в кал, оглозган до кокал,
Станал неволно за дявола стръв.
Гръм и мълнии раздират небето ...
В простора на душата си мечтая,
където там са моите мечти,
копнея ли, или в копнеж желая,
не зная, но в основата си ти.
В мажора на любовни интервали, ...