Какво ли не опитах да те спра.
Не би.
И твоите стъпки скриха се отвън.
Отиде си.
Отидоха си с теб морето, луната, ...

Остани до Залеза
и не търси причина,
не ми пропъждай облаците -
с тях е по-красив,
от ъгъла наднича Месечина, ...

Когато времето неумолимо те засили,
не бързай да си взимаш с птиците довиждане.
Виж, гълъбите дето сме спасили
ни носят писъмца на свиждане.
И в тези писъмца трептят трошиците ...

Уж, Боже мой, аз твое съм дете,
и дал и взел си - просто и понятно,
а дяволът в душата ми чете,
евангелието, но наобратно.
Излял си ме изглежда в крив калъп, ...

СЛУЖЕБНОЕ УДОСТОВЕРЕНИЕ
Полиза вяло протоптал всю длинную очередь вдоль грязных панелей скучного коридора, пока не обволок кудрями узкую обналичку окошка кассы.
Кассир, сверкая дорогими переливами на дряблых пальцах, открыла паспорт и сличила фотографию с оригиналом, заполнившим решетчатый проем око ...

Една жена с годините напредва,
те се редят, променя се видът,
освен щастието нищо друго не следва,
щом минали са доста мигове от дълъг път.
Тя иска да изглежда и по-млада, ...

Произведението е направено с продукта на Myriad - Melody Assistant.

аудио прочит

На кафе съм. Малко съм подранил, та се разполагам бавно, оглеждам се, ослушвам се… На съседната маса група пенсионери. Единият:
- Бе, аз забравих да пия хапчето…
- Виаграта ли? – хили се друг.
- Не, бе – за болежките…
Пък аз си викам: „ Ми то и виаграта е за болежки…“ ...

Син споделя с баща си: Тате, ама тоя Айнщайн бил голяма работа. Днес учителката ни изведе неговата формула: E = m.c^2. Направо се шашнах.
Бащата: Не се шашкай, сине. А учителката не ви ли каза, че Айнщайн е извел и формула за дебелите?
Синът: Не бе тате - нищо такова не спомена. Ама каква е тази фор ...

Аудио прочит

Аудио прочит - Нели чете поезия.

Двете с сестра ми хем сме близначки,
ама ептен не сме дупе и гащи -
колкото аз съм устата и пряма,
толкова тя пък са прави на дама.
Дращи все нещо, писателка съща, ...

11 часа и 30 минути по-късно
Пистолетът се опираше в главата ми, запращайки в сърцето ми паника. Но аз знаех какво правех тук, знаех защо бях тук. Знаех и откъде идваше целият студ в сърцето ми.
-Аз ги виждам – продължих да говоря на петимата човека пред мен, без гласът ми въобще да трепне. Все едно ...

виждам
и двете си лица
пукнато огледало

постигна
пълна и неспирна
слава
избирайки - към
нея пътя хлъзгав - да ...

Записки по българските медии и евротоалетни
Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност – като че ли авторите се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени к ...

Стихотворение - палиндром*
Той окаян и деен е:
ни овен, ни овне.
Зор, глад... Живее на бира и хероин,
за мезе – мазни орехи, ...

Де да бях художник
своя свят да нарисувам
и с багрите на свойто въображение
космическите норми
да диктувам. ...

Кажи, какво ти има?
Защо продължаваш да мълчиш?
Нима, в сърцето ти е люта Зима,
Щом не можеш дори да спиш.
Да, чу ме – много добре ме и разбра, ...

С бодли си цяла покрита
на тебе се всеки любува,
у хората будиш възхита,
макар да се всеки страхува
от твоята хубост да снеме ...

Аз вярвам в теб,
ти вярваш в лъжите си,
това е причината
да се нуждая от малки розови хапчета,
за да функционирам.

ДЕТСТВОТО В МЕН
Забравени думи на моето детство,
мене поведоха в скъпи години,
там ме чакаше дивно наследство,
там ме посрещаха стари картини. . . ...

Пълнолуние
Каква оцъклена луна,
голяма колкото небето,
ме гледа с мека светлина...
Пътеки прави през морето. ...

Спусна се вечерта
няма я дневната светлина.
Властва гробна тишина
всичко е потънало в тъмнина.
Само в далечния зной, ...

Защото съм жива
Като ранена сърна съм
смут в душевният мир
Кой протегна ръката
и скъса струните на моята душа? ...

Предчувствам те.
Допускам те.
Тревожиш ме.
Събуждаш ме.
Разсейваш ме. ...

Не бях поръчала това. Объркана
разглеждам пратката с апокалипсис.
Къде, към кой сега да се обърна?
Към Бог? Към Зевс? Към голата Калипсо?
Небето ми е пълно със чудовища, ...

Моята пролет - беличко кокиче
с росни лѝсти в утринта.
Вятър топъл го обича,
милва нежно по глава.
Моята пролет - влюбено момиче ...

Тя бе розата
без бодли.
Всеки можеше да я докосне
без да боли.
Тя бе слънцето, ...

Още, още от първия път,
който днес се опитах тъй
да нарисувам отново за теб,
когато, когато се открихме...
Никога не съм преставала ...

Нощта отново спусна своите завеси. Небето се изпълни с живот, безкрайно много блещукащи звездици, сякаш небето се запали, сърцето сякаш чува любовната песен на нощjа, очите сякаш виждат безкрая и... Колко е красива само нощта като хубостта на истинска жена, луната свети в жълто за да придаде нюанси ...

Обичаме оковите, така е,
тъй свикнали сме с тяхното дрънчене,
че сякаш песен се в ушите вае,
от котвите на нашите проблеми.
Обичаме оковите, така е, ...