В черен замък прекрасен
от камък изящен, студен,
скита се морен, безгласен,
гасне пред новия ден,
силует млад, но посивял, ...

Платих си примирено.
Без отстъпка.
Наясно бях с високата цена...
Задавях се, но пиех -
с алчна глътка ...

Дълбока рана.
И куршум заседнал в нея.
А твоя пръст на спусъка последно помня!
За всеки мъж живял със мен,
За всяка болка в любовта. ...

Навънка
в пълнолуние
Луната
е изгряла!
Вятърът ...

Сърце, душа и
хляб, и дреха от една
страна отнеха...

Нова година - пак е дошла!
Вдигнете чаши нагоре, моряци!
Да гръмне бутилка шампанско сега,
реалност да станат наште мераци.
В морето на кораб - празнуваме ние. ...

Един тегел по главната със тебе!
Че то било такъв голям разкош!
Със толкова внимание огледан,
значим се чувствам и съвсем не лош!...
Оттук-оттам огряват ни усмивки, ...

https://www.youtube.com/watch?v=ZtHoRSH60iE

(По случай 83 години от рождението му)
Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях. ...

Огромна злобна муха,
със гнойно – пъпчиво лице,
потрива ръце.
Чепати, космати,
като салати крилати. ...

Светът е в залез. Огнен като жар.
И хоризонтът - кървав като рана.
Преди да си отида - нека дар
да бъда... И такъв да си остана!
С последните си топлещи лъчи ...

Руините на залеза прихождат
и свита издължени сенки те загражда.
Светът е фалш. Цикличен фалш
сам себе си /от само себе си/ прераждащ.
Светът е морз, със който си записан, ...

Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва...
А небето се е свлякло ниско – толкова, че мога да го стигна, ...

Бялото ѝ почти прозрачно наметало пронизваше нежно гъстия мрак. Коприненият нощен вятър не спираше да се увива около дългите черни коси, които покорно следваха петите ѝ. Бледата кожа отразяваше ярката лунна светлина.
‎Самодивите се бяха събрали около един грамаден, побит в земята камък. Всеки седми ...

На чужди ''ноти'' свирих,
чужди болки преживях,
последната цигулка бях.
Неверни сълзи с мойте
бършех. ...

Ти, който не си за мен -
не ме дръж будна в съня си.
Ти, който не си за мен -
не разказвай на звездите смеха ми.
Ти, който не си за мен - ...

„И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от нозете си”. Матей 10:14.
Поради Своята безпределна любов Бог желае спасението на всяка душа.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, ко ...

Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...

Намерих я на тесния перваз
под снежната си купчинка да чака.
Навярно е похлопала у нас
с надеждата, че още има някой.
Но няма. И домът е пещера ...

Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот. Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да ...

Не казвай "Лека нощ"!
Навън е тихо. Заспали са дори и псетата!
Тревите уморено шепнат стихове,
издишат кислород дърветата!
Не казвай:"Лека нощ" - не ме прогонвай жалко, ...

Рисуваш ме в горещо-жълто,
когато нежно те прегръщам.
Рискуваш с мен да си задълго,
дори след залез да се връщам.
Рисуваш ме в прозрачно-синьо, ...

Щом погледнах в тези очи –
рушаха и унищожаваха
бури и дъждове,
урагани и ветрове
и трепна в мен сърце, ...

По обяд Бог отдели малко време и за себе си. Не, че имаше какво особено да прави – от храна не се нуждаеше, от питиета съвсем, дрехите се появяваха върху му отнейде си, нямаше нужда да се движи, затова и не му трябваше почивка…
Но напрежението си го биваше – ежедневието му беше натоварено. Както е н ...

Сластни пожари
Загубих се в твоите очи.
Окъпва ме твоята любов.
Изпивам нежността от дланите топли,
докосва ме огъня на страстната обич ...

Истината е като слънцето. Изпраща светлина с много лъчи.
Един лъч не прави слънце, но покзва един път към него.
Е.И.

Всяка прошка моли за любов -
погледни към небесата.
Дори след плач, небесният покров
е съпричастен на душата.
Дори тогава, когато след тъга ...

На мъж един, омръзнал му живота
и след много мислене решил:
"Ей там, ще се обеся – на дървото!
Край, вече съм го наумил! "
Едно въже във избата намерил ...

Когато дойде черната година,
аз искам надалеко да замина,
да се укрия някъде от нея,
където най-безгрижно ще си пея.
Където всичко е тъй розово и синьо, ...

Царица на клишетата да бъда,
съвсем, ама съвсем не ме е срам,
поет да бъдеш, то си е присъда,
а аз не съм такава и го знам.
От мене се крият срички, думи сложни, ...

Не от днес и не от от вчера
аз го хващах в изневери
целия в лъжа оплетен
не каза нищо той за нея.
Без посока и пътека ...

Чуйте ги само,
чедата на нощта.
Щастието е голямо,
наслада за плътта.
Раждат се от тъмнина, ...